 |
|
УНИВЕРСИТЕТ
ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
МАГИСТЪРСКА
ТЕЗА
на
тема:
„Методологически
проблеми при осъществяване на одитна дейност на Сметната палата”
София,
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ОДИТА В БЮДЖЕТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА В БЪЛГАРИЯ
1. Характеристика на Сметната палата и осъществяваната от нея
дейност.
4. Правомощия на Сметната палата.
3. Технология на осъществяваната дейност.
4. Етап на контрол за изпълнение
на препоръките.
5. Одитна политика на Сметната палата.
5.1. Същност на одитната дейност.
5.2. Специфика на одитната дейност в Сметната палата.
5.3. Европейската сметна палата и специфики на одитната дейност.
6. Препоръки за развитие на одитната дейност в Сметната палата.
6.2. Публичност и гласност на осъществяваната дейност.
6.3. Препоръки към дейността на Сметната палата.
................................................................................................................................
Увод
Утвърждаването на Сметната
палата като авторитетен държавен орган за
външен одит на бюджета и други публични средства изисква по-голяма
публичност и прозрачност на нейната дейност.
Повод за написването на
дипломната работа и този анализ на и
относно независимия контрол, осъществяван от Сметната палата като висш
институционален одиторски и контролен сектор и орган в страната по отношение
правилното и целесъобразно разходване на бюджетните средства и правителствените
предписания от страна на институционалните структури в България, а и дълго
отлаганите належащи промени в българското законодателство в областта на съставянето,
изпълнението и контрола върху бюджетните средства.
Методическите проблеми в одитната (контролна)
дейност на Сметната палата, възникват и придават актуалност на проблематиката,
свързана с особеностите на организацията и технология на контрол (финансов
одит) от страна на Сметната палата по повод негативното отношение и оценка на
Европейския съюз и Структурните фондове при членството на България в ЕС, факт
от 1 януари 2007 г., по повод нарастващата корупция, финансови измами и
неправомерно разходване на средства от държавния бюджет. Борбата с корупцията,
финансовите и данъчни измами е сред приоритетните и водещи по отношение
политиката вътре в ЕС и при осъществяване на преговорите по отношение
хармонизацията на България с Еврозоната и новите предизвикателства пред
страната ни като член на ЕС.
Българското правителство е
изправено пред предизвикателството да изпълни успешно своята антикорупционна
стратегия посредством предприемането на системни и гъвкави мерки за борба с
измамите, насочени към изграждането на функционална система за противодействие
на корупцията. Това означава и полагане на допълнителни усилия за заздравяване
на общата институционално правна среда посредством ускоряване на реформите.
Става въпрос за реформата на държавната администрация, подобряването на
финансовия и фискалния контрол и повишаването на прозрачността на всички
равнища на управлението.
...........................................................................................................................................
ПЪРВА ГЛАВА
ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ОДИТА В БЮДЖЕТНИТЕ ПРЕДПРИЯТИЯ
На сегашния етап от
развитието на икономиката и икономическите процеси в нашата страна важно
значение придобиват съвкупността от въпросите, свързани с предотвратяването и
разкриването на измамите и корупцията в публичния сектор. Нормално е очакването
работещите в публичния сектор да служат честно на обществения интерес и да
управляват публичните средства ефективно и ефикасно, а гражданите да получават
справедливо обслужване, основаващо се на законност и обществено доверие.
Ресурсите на публичния сектор
са свързани обикновено с публични средства и използването им в интерес на
обществото изисква специални грижи. Това налага търсенето на пътища за опазване
на ресурсите в публичния сектор.
Международните стандарти за
одит в публичния сектор на ИНТОСАЙ (Международна организация на върховните
одитни институции) не само обобщават натрупания опит на отделните страни от
Европейската общност, но и активно влияят върху развитието на националните
системи за одит.
...........................................................................................................................................
ВТОРА ГЛАВА
ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА СМЕТНАТА ПАЛАТА В БЪЛГАРИЯ
1. Характеристика на Сметната палата и осъществяваната от нея дейност.
Основна задача на Сметната
палата е да допринася за доброто управление на бюджетните и другите публични
средства, както и да предоставя на Народното събрание надеждна информация за
използването на средствата съгласно принципите за законосъобразност,
ефективност, ефикасност и икономичност и за достоверното отчитане на
изпълнението на съответните бюджети.
Сметната палата е независима
при осъществяване на своята дейност, като се основава на принципите на
публичност и прозрачност и се отчита пред Народното събрание. Това налага тя да
има самостоятелен бюджет, който представлява част от републиканския бюджет на
Република България.
Контролен орган за външен
бюджетен контрол (одит[1])
не само у нас, но и в страните от ЕС и в повечето развити страни в света е
Сметната палата. Тази контролна институция в България през изминалата 2007 г.
отбеляза девет години от началото на функционирането си. Това е и последната
година от първия мандат както на председателя, така и на останалите й 10
членове, и независимо от проявените резерви, отправените критични оценки и
препоръки следва да се оцени като цяло положително дейността им. Предвид
обстоятелството, че бе преустановена работата за повече от 47 години у нас на
специализиран финансово контролен орган за бюджетен контрол (през 1948 г. тя е
закрита), а след разформироването на Комитетът за държавен и народен контрол през
1990 г. не се използват неговите резултати от над 40-годишната му контролна
дейност, респективно и сравнително подготвени кадри, ръководството на палатата
за този период има трудни за решаване задачи. Те се свеждат както до кадровото
изграждане на ръководния и одиторски състав на палатата, така и до изготвяне на
методология на дейността по външен държавен одит.
...........................................................................................................................................
ТРЕТА ГЛАВА
Особености
на организацията и технологията на контрола и одитната дейност, осъществяван от
Сметната палата
1. Организация на контрола.
Дейността на Сметната палата
се организира в отделения и териториални поделения със сектори към тях.
Отделенията се изграждат на функционален признак според вида на извършваните
одити или осъществяваната дейност. Сметната палата и нейните органи се
подпомагат от администрация. Самото устройство на администрацията се определя с
организационната структура, приета с решение на Сметната палата.
Контролната дейност се
осъществи от 8 отделения и 9 областни поделения с 31 сектора към поделенията,
формирани на основата на съществуващото административно-териториално устройство
на страната при приемането на Закона за Сметната палата от 1995 г. Тя се
подпомага от две отделения – “Организация, развитие и анализ на контролната
дейност” и “Правно осигуряване и развитие на нормативната база на контролната дейност”,
които работят основно по усъвършенстването на правната рамка и методологията на
контрола и привеждането им в съответствие с международните принципи и стандарти
и добрите европейски практики. Контролната дейност на Сметната палата от 2001
г. насам се осъществява в условията на продължаване на реформата в бюджетната
сфера чрез въвеждане на Информационната система за финансово управление, новата
Система за електронни бюджетни разплащания и новия сметкоплан на бюджетните
организации. Това изисква определена подготовка не само на персонала в
отделните бюджетни организации, но и на контролния състав на Сметната палата.
Териториалните поделения се
изграждат по райони за планиране или по други окрупнени икономически райони на
страната, определени със закон или с подзаконов акт. Седалища на поделенията са
съответните градове, центрове на районите за планиране или на окрупнените
икономически райони. Териториалните поделения се ръководят от директори, а
секторите към тях – от главни одитори.
...........................................................................................................................................
Заключение
Сметната палата подпомага
публичната отчетност и осигурява надеждна информация на законодателната и
изпълнителната власт за използването на бюджетните и другите публични средства
у нас в съответствие със законите и другите нормативни актове. Тя трябва да
допринася за рационалното разходване на тези средства и за правилното им управление
от съответните органи. В съответствие с изискванията за усъвършенстване на
външния одит и изпълнението на критериите за членство, посочени в Пътната карта
за България, развитието на Сметната палата трябва да съдейства за подобряване
на публичната отчетност в страната и да допринесе за изпълнение на одитните
стандарти на Република България към Европейския съюз (ЕС). Това са най-важните
предизвикателства пред Сметната палата, определящи насоките на нейното развитие
през следващите години.
Когато
се предизвикват от политически интереси, нетърпение и натиск или са инициирани
под тежестта на доказателства, защитаващи различни интереси, кампаниите за
борба против корупцията сами по себе си стават фактори, които увеличават
корупционните рискове. Освен това не бива да забравяме, че и това твърдение
невинаги е обективно. В процеса на прилагането и модернизацията на системата за
одит, прилагана и от разглежданата от нас Сметна палата като висш
институционален одиторски и контролен орган по изпълнението на бюджетните
средства и разписания от институциите в България‚ следва да се отчита като
специално условие на средата, че самата корупция, включително международната й
преценка, действа по посока на набирането на средства за отстояване на
интереси. Би било против националните интереси, ако ръководният елит на дадена
страна - поддавайки се на краткосрочни вътрешнополитически интереси и увлечен в
политическите си и изборни битки - позволи да се създаде образ за него, по-лош
от този, който реалностите и възможностите биха оправдали, ако не прецени
сериозните последици за капиталовия поток, търговията, защитата на интереси,
публичните финанси и ползването на
заемни средства‚ ако страната бъде класифицирана към обществата, силно
засегнати от корупция.
...........................................................................................................................................
Използвана литература
1. Закон за счетоводството, обн.
ДВ, бр. 98/2001 г., посл. изм. ДВ, бр. 105 от 29.12.2005 г.;
2. Закон за независимия финансов одит,
обн. ДВ, бр. 101/2001 г., посл. изм. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006 г.;
3. Закон за юридическите лица с
нестопанска цел, обн. ДВ, бр. 81/2000 г., посл. изм. ДВ, бр. 30 от
11.04.2006 г.;
4. Национални стандарти за
финансови отчети за малки и средни предприятия. ПМС 46/21.III.2005г. Сп.
“Справочник на счетоводителя”, кн. 12 и 13/2005 г. на “Персонал Консулт” ГП;
5. Международни счетоводни
стандарти, С., изд. “Сиела”, 2006 г.;
6. Международни стандарти за
финансово отчитане. Практически наръчник. Първо издание. С. РААБЕ България
ЕООД, 2004 г.;
7. Корпоративно облагане през
2005г. за материалната и бюджетната сфера. Приложно списание “Справочник на
счетоводителя”, кн. 1 и 2/2005г. С. “Персонал Консулт” ГП;
8. Становища за одит и етика
2001, МФС , МОС 530, Дефиниции 3, стр. 365;
9.
Авторски колектив, “Текущо
счетоводно и данъчно отчитане и годишно приключване за 2005 г.”, ИК “Коман”,
2005 г.;
10. Дамянов, Дамян. “Счетоводство
на юридически лица с нестопанска цел”, Академично издателство “Ценов”, Свищов,
2001 г.;
11. Динев, Димитър, “Мениджмънт
на счетоводната и одиторска дейност”, С., 2002 г.;
12. Дочев, Иван и Бойка Брезоева.
Годишен финансов отчет на специфичните дейности и предприятия - нетърговци.,
изд. ЕТ “Апис – Ромил Колев”, С., 2003 г.;
13. Дурин, Стоян и Даниела
Дурина, “Наръчник по счетоводство на малки и средни предприятия. Сметкоплан за
малки и средни предприятия”, С., Изд.
“Форком”, 2005 г.;
14. Златков, Иван, “Счетоводство
на юридически лица с нестопанска цел”, С., “Булсофт-1”, 1999 г.;
15. Илиева, Стефка. “Необходимост
от независим одит на годишните финансови отчети”, в. "Седмичен
законник”/21.03.2004 г.;
16. Йонкова, Б. “Управленско
счетоводство” ИК “96 плюс” ООД, София 2004 г.;
17. Колева, Христина. Годишен
финансов отчет на малки и средни предприятия; Счетоводно и данъчно приключване.
С. “Интер Интелект”, 2005 г.;
18. Симов, Иван, “Как да четем и
разбираме финансовите отчети”, С., 2003 г.;
19. ЗАКОН за Сметната палата,
Обн., ДВ, бр. 109 от 18.12.2001 г.; изм. и доп., бр. 45 от 2002 г.; изм., бр.
31 от 2003г.; изм. и доп., бр. 38 от 11.05.2004 г., изм. ДВ бр. 34/2005 г. доп.
ДВ бр. 24, изм. ДВ бр. 27, изм. доп. ДВ бр. 33, бр. 37/2006 г.;
20. ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ ВЪТРЕШЕН
ФИНАНСОВ КОНТРОЛ, Обн., ДВ, бр. 92 от 10.09.2000 г. - в сила
от 01.01.2001 г.; доп., бр. 28 от 2002 г.; изм. и доп.,
бр. 101 от 29.10.2002г. - в сила от 01.01.2003 г., изм. бр. 31/2003 г., изм.
доп. ДВ бр. 38/2004 г.;
21. Полева, Г., М. Марков;
„Новата правна уредба на обществените поръчки. Приложен коментар”; С.; ИК „Труд
и право”; 2004 г.;
22. Правилник за устройството и
дейността на Сметната палата; приет с решение на заседание на Сметната палата,
взето с Протокол № 23 от 20.05.2002 г. и изменен с Протокол № 21 от 17.06.2004
г., Протокол № 25 от 23.07.2004 г. и Протокол № 29 от 23.09.2004 г.;
23. http://www.bulnao.government.bg/
24. www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/64440.html
25. www.balans.odit.info/40.html
26. www.nap.bg
27. www.ides.bg/bg/a_p_kom.html
28. www.apisnet.net/services.php
29. web.orbitel.bg/nbnikolov/p_iaa_bg.htm
30. www.iiabulgaria.hit.bg/pravilazarabota.htm
31. www.ime-bg.org/pr_bg/47-7.html
Допълнителна литература
1. Д и р е к т и в и на Съвета
на Европейската общност// Наръчник на икономиста, 2001, № 9, с. 274 - 285.
2. Етичен кодекс и одитни
стандарти, ИНТОСАИ.
3. Наръчник на вътрешния одитор.
Агенция за държавен вътрешен финансов контрол . С, 2003 г.;
4. Становища за одит и етика
2001 г.. Ръководство. С, Сиела - Софт, 2003 г., с. 807.
5. У к а з а н и я за прилагане
на стандартите за одитиране на INTOSAI в европейските страни. Работна група за
одитни стандарти. С, 1999 г., с. 218.
6. Указания па ИНТОСАИ за
прилагане па стандартите за вътрешен контрол в публичния сектор. INTOSAI,
Комитет по стандартите за вътрешен контрол.
Темата е изготвена
2009 г.
Най-новата
информация е от 2007 г.
Ключови думи:
сметна палата, структура, правомощия, права, задължения, нормативна уредба,
контрол, обхват, одит, финансови отчети, бюджети, приходи, разходи, общини,
критерии за оценка, одитна политика, одитни доказателства, европейска сметна
палата, публичност
]]>
