 |
|
СТОПАНСКА АКАДЕМИЯ „ДИМИТЪР
А. ЦЕНОВ” – гр. Свищов
МАГИСТЪРСКИ ПРОЕКТ
на тема:
„Митническа администрация в България”
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Въведение
Все
по-активното участие на България в световната търговска система,
задълбочаването на международните връзки и ускоряването на външнотърговския
обмен, изискват провеждането на адекватна митническа политика и на тази
основа ефективна митническа администрация, която да отчита тенденциите в
световната икономика и същевременно да е съобразена с възможностите на
страната. Развитието на международните връзки на сътрудничество на България с
другите страни в областта на митническата политика е условие за осъществяване
на ефективен митнически контрол. Държавата посредством провежданата от нея
митническа политика, може да въздейства върху икономическите отношения на страната.
От една страна тя може „да затрудни всяко производство, както и обратното - да стимулира
производството и търговията”. Като част от финансовата политика тя е средство, чрез което
държавата регулира външноикономическата си стратегия. И в тази връзка
митническата политика може да се разглежда като „съвкупност от действия, които
държавата прилага, за регулиране на външнотърговската стратегия”.
Процесите на
глобализация и интеграция на страните от Югоизточна Европа в световната
икономика, пораждат необходимостта от развитие на трансграничното
сътрудничество между държавите .От особена важност за България е развитието на
външноикономическите й връзки със страните от Югоизточна Европа в рамките на
Черноморското икономическо сътрудничество /ЧИС/, както и с други
икономически обединения, с които би могла да създаде такива, каквото е
регионалното обединение на петте държави Грузия, Украйна, Узбекистан, Азербайджан
и Молдова /ГУУАМ/. Участието на България в такива обединения дава възможност да
се разширят и задълбочат търговско-икономическите й връзки с членуващите
страни, на основата на взаимноизгодни договорености. Ролята на черноморския регион все
повече ще нараства, като основна предпоставка за това има неговото
стратегическо разположение.
Важен фактор
за повишаване на ефективността на външнотърговския обмен е близостта между
държавите и степента на либерализация във външната търговия. Целта на външнотърговската
политика е постигане на определен ръст на икономическо развитие. Тази цел се
постига посредством различни инструменти: мита, квоти, лицензии, вносни и
износни такси.
Съществен
аспект на сътрудничеството между страните от региона в областта на митническата
политика са подписаните Спогодби за взаимопомощ и сътрудничество в митническата
дейност, Споразумения за свободна търговия и други. Посредством тях се
намаляват или премахват митата, количествените ограничения по вноса и износа,
мерките с равностоен ефект, а това би довело до увеличаване на българския
износ. Целта на подписваните споразумения е да се стимулира външната търговия,
като важна роля в този контекст се отдава на митниците. Към края на 2007 г. са подписани 52 от общо 55 Споразумения
за свободна търговия, което е добра предпоставка за развитие на
сътрудничеството между страните от Югоизточна Европа. Но въпреки това за сега
не се забелязват съществени изменения във външната търговия. И тук възниква
въпроса - кои са причините за това? Те трябва да се търсят преди всичко в
близката структура на производство, ниското ниво на икономическо развитие,
различията в законодателствата. Повечето от Балканските страни /Албания,
Югославия, Босна и Херцеговина/ не са хармонизирали митническите си системи с
тези на Европейския съюз. За това говори и фактът за слабия взаимен стокообмен
с Балканските страни /5,3%/, което е показател за наличието на проблеми като
бюрокрация, липса на развити пазарни икономики в повечето страни, нетарифните
ограничения и други. По принцип България поддържа положителен баланс с
Балканските страни. Най-динамични търговско-икономически отношения със страните
от Югоизточна Европа в рамките на ЧИС и ГУУАМ, България има с Гърция, Турция и
Грузия, като Гърция заема водещо място сред страните от региона.
За да се
активизира стокообменът, трябва да се улесни преминаването на стоките през
граничните пунктове, чрез осъществяване на съвместен контрол, т.е. да се създадат общи
митнически пунктове за контрол. По този начин ще се намали времето за престой
на границите и бюрокрацията.
………………………………………………………………………………
ПЪРВА ГЛАВА
ТЕОРЕТИЧНИ
АСПЕКТИ НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ В БЪЛГАРИЯ
1. Същност на
държавната администрация.
1.1. Понятие за
администрация и изпълнителна власт в България[1].
С преминаването на Република България в условията на пазарна икономика се
наложи ново обществено развитие на отношенията в страната ни свързани с
изпълнителната власт. Тя е тази, която ръководи, контролира и организира
обществените връзки, които не биха могли да осъществят без наличието на
съответния апарат, без наличието на съответната администрация, която да
изпълнява, и прилага приетите политически решения.
От близо седемдесет години насам се приема правното положение на
персоналния състав на държавната администрация. Така след приемането на новата Конституция
(12.07.1999 г.) последваха “Закон за местното самоуправление и местната
администрация, Закон за администрацията, Закон за държавния служител, Наредба
за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията и други.
По този начин се осъществи разграничаване на държавните от частните служители,
т.е. лицата, работещи в държавния сектор, по-специално в държавната
администрация, носи по-големи права и задължения, тъй като те реализират
законодателната власт на страната. Това разграничаване на правата и
задълженията до създаване на база за ограничаване на корупцията в държавния
апарат. Ето защо проблемът за администрацията и изпълнителната власт е особено
актуален и многоаспектен проблем, затова предполага разглеждането на въпроса за
държавната служба и местните служители.
Терминът “администрация”
има латински произход и означава “служа”, “обслужвам”, т.е. с
него се означава[2]:
а)
ръководството, управлението;
б)
разпореждане;
в)
администрация като персонал;
г) прилагане
на закон и др.
В българския
език “администрация много често се свързва със “служител”, чиновник в държавния
апарат. В това понятие “администрация” са заложени постиженията на
административно - правната доктрина и т.нар. организационна теория, чиито черти и днес лежат в
основата на администрацията в държавата.
Изпълнителната
власт е една от трите власти, олицетворяващи демократичността на държавата. Тя съществува
и се налага от две понятия “изпълнителна власт” и “администрация”. Много често
между тези две понятия се поставя знак за равенство, което не е винаги така.
Конституцията на Република България използва термина “изпълнителна власт” само
в чл. 8, когато се обявява принципа за разделение на властите и в чл. 139,
според които кметът е орган на изпълнителната власт. В текущото
законодателство, например в Закона за местното самоуправление и местната
администрация се използва с малки изключения, също терминът “администрация”.
Изпълнителната
власт има своя същност, която я разграничава от останалите власти. Съществува
схващането, че изпълнителната власт е всичко останало, което не е законодателна
и съдебна власт. Но това не е точно така, тъй като има сфера, в която не е нито
законодателна, нито съдебна власт, но не е и изцяло изпълнителна власт. Такъв
пример може да бъде общинското самоуправление. Тази власт се осъществява не
само от административните органи на държавното, съответно на общинско
управление (кметът), но се осъществява също и от органите законодателната и
съдебната власт. (съдилища, прокуратура, следствени органи).
……………………………………………………………………………………
ВТОРА ГЛАВА
ТЕОРЕТИЧНИ
ОСНОВИ НА МИТНИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА И МИТНИЧЕСКИЯ КОНТРОЛ В БЪЛГАРИЯ
1. Митническа
политика.
1.1. Субекти на
митническата политика.
Митническата политика е съвкупността от действия,
които държавата прилага за регулиране на външно търговската стратегия.
Елементи на митническата политика са:
-
съществуващите мита, данъци и такси;
-
създадената организация за осъществяване на митническата
политика;
-
управлението на митническата политика, което включва:
планирането, анализа, отчетността и контрола;
Планирането се осъществява на базата на възприетата
външнотърговска стратегия, като то се извършва от Министерството на търговията
и туризма и Министерството на Финансите, под въздействието на вътрешни и външни
фактори.
Сред външните фактори влияние оказват сключените
договори с международни организации (ГАТТ, сега СТО), състоянието и процеса на
самото производство.
Анализът, който се извършва пак от тези органи, има
за цел да установи действителното състояние, мотивите, причините, проявлението
на отделните явления и процеси протичащи при външнотърговския стокообмен.
Отчетността има важно значение и своя специфика,
защото на тази база се взема решение за планирането, формира се данъчната и
счетоводната политика на държавата и предприятията.
Контролът заема най-голяма част от митническата
политика. Митническият контрол е отношение между държавата и данъкоплатците, с
което се цели спазването и коригирането на митническата политика.
Наличието на митническата политика е предпоставка за
ефективен митнически контрол.
По отношение на административния и оперативния капацитет
съществува митническа администрация и нейният капацитет е в процес на
укрепване. Приета е работна стратегия за рационализиране на дейността по
границите през периода 2003 – 2007 г. Налице е добър напредък, по-специално в областта на
събирането на приходи. Нараства дейността по предотвратяване, разкриване и
разследване на митническите и валутни нарушения и престъпления, също и в
областта на правата на интелектуална и индустриална собственост. Изискват се
значителни и трайни усилия за развиването на опростени процедури, по-специално
поради факта, че законът за разрешаване на извършването от Агенция “Митници” (АМ) на последващи
проверки е влязъл в сила; използването на опростени процедури следва да бъде
активно насърчавано от ръководството на АМ. Открит е нов граничен пункт на
границата с Турция, като така се облекчава част от входящия трафик от
пренатоварения контролен пункт на Капитан Андреево. Извършва се подновяване на
инфраструктурата, но са необходими допълнителни усилия за намаляване на
стеснените пътни участъци, както и времето за осъществяване на трафика.
……………………………………………………………………………………
Организационна
структура на Централното Митническо управление
…………………………………………………………………………………
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1.
Конституция на Република България;
2.
Закон за администрацията; (Обн., ДВ, бр. 130 от 05.11.1998 г.;
бр. 8 от 1999 г. - Решение № 2 от 1999 г. по КД № 33 от 1998 г.; изм. ДВ. бр. 30 от 11; Април 2006 г., изм. ДВ. бр. 69 от 25 Август 2006 г.);
3.
Георгиев, Л., Даскалова, Т. Местно самоуправление. С.,
УНСС, 2001,
4.
Къндева, Е., „Публична администрация”, изд. „Сиела”,
София, 2003 г.;
5.
Стефанова, М., „Местната власт в България”, „Хейзъл”,
София, 1997 г.;
6.
Адамов, В., П., Пътев, „Мита и митническа политика”,
Свищов, 1999 г.;
7.
Ангарски, К.,. „Нови моменти в акцизното третиране”,
София, 1995 г.;
8.
Александров, С., „Акцизи”, София, 1995 г.;
9.
Петканов, Г., „Данъчен процес”, София, 1996 г.;
10. Минкова, Г.,
„Материално данъчно право”, том 1, София, 1997 г.;
11. Минкова, Г.,
„Процесуално данъчно право”, том 2, София, 1997 г.;
12. Хрусанов, Д., „Административен
процес на Република България”, София, 1996 г.;
13. Колчев, Ал., „Митнически
режим - сборник нормативни актове”, София, 1999 г.;
14. Младенов, П., „Митнически
процес и контрол”, София, 1999 г.;
15. Младенов, П., „Митническо
представителство и агентство”, София, 2000 г., 356 стр.;
16. Иванов, К., Е., Рангелов и др., „Акцизите”, сп. „Български счетоводител”, София, 1997 г., бр. 9;
17. Иванов, К., „Данъчно
процесуален кодекс. Коментар”, София, 2000 г.;
18. Иванов, К., „Мита и
митнически контрол”, София, 2000 г.;
19. Колчев, Ал.,
„Косвени данъци и мита”, София, 1998 г.;
20. http://www.customs.bg/index_bg.html
22. www.namrb.org
23. www.flgr.bg
Международни конвенции:
24. Конвенция TIR;
25. Конвенция за
временен внос;
26. Европейска
спогодба за превоз на опасни товари по шосе (ADR);
27. Конвенция за
договора за международен превоз на стоки (CMR);
28. Международна
конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите процедури;
29. Протокол за
изменение на Международната конвенция за опростяване и уеднаквяване на
митническите процедури;
30. Истанбулска
конвенция - за временно допускане на стоки;
31. Митническа
конвенция относно контейнерите;
32. Международна
Конвенция за хармонизиране на граничния контрол на стоки;
33. Конвенция
относно мерките за забрана и предотвратяване на незаконен внос, износ и прехвърляне
на правото на собственост на културни ценности;
34. Споразумение за
изменение на Централноевропейското споразумение за свободна търговия;
35. Спогодба между
правителството на Република България и правителството на Съединените
американски щати за взаимната помощ между техните митнически администрации;
36. Споразумение за
свободна търговия между Република България и Република Македония;
37. Спогодба между
правителството на Република България и правителството на Република Турция за
сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност
………………………………………………………………………………………
Темата
е изготвена 2009 г.
Най-новата информация е от 2007 г.
Ключови думи: държавна администрация,
изпълнителна власт, митници, дирекция, директор, инспекторат, нормативна
уредба, аспекти, субекти, институции, ГКПП, митнически контрол, режим,
разузнаване, разследване, цели, задачи, политика, конвенции, свободни
икономически зони, свободни складове, внос, износ, реекспорт, АМ, РМД, ЦМУ, ЕИО, ЕС, ГАТТ, СТО
]]>
