 |
|
УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО
СТОПАНСТВО
ДИПЛОМНА РАБОТА
на тема:
„ПР на
информационното общество в държавната администрация”
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
Теоретични
аспекти на връзките с обществеността в организацията.
1.
Същност и особености на връзките с обществеността. Управление на Пъблик
рилейшънс.
2.
Форми на фирмените връзки с обществеността. Собствен отдел „Връзки с
обществеността”.
3.
Мястото на връзките с обществеността в организацията.
4.
Функции и дейности на връзките с обществеността. Външни връзки с
обществеността.
4.5.
Управление на резултатите и проблемите.
4.7.
Инвестиционен пъблик рилейшънс.
5.
Работа на организацията с медиите.
Изграждане
на ПР стратегия в държавната администрация.
1.2.
Органи на изпълнителната власт.
1.3.
Устройство на администрацията.
1.4.
Стратегия за модернизиране на държавната администрация.
2.
Мястото и ролята на специалиста по връзки с обществеността в държавната
администрация.
3.
Клиентско обслужване на принципа „едно гише”. Комуникация с клиентите.
4.
Изграждане и работа на екипа за връзки с обществеността в държавната администрация.
4.1.
Изграждане на отдели и екипи по връзки с обществеността в държавната
администрация.
4.2.
Планиране и реализиране на ефективни ПР кампании
Въведение в проблематиката
Един от основните приоритети в
политиката на правителството на Република България в предприсъединителния
период е изграждането на административен капацитет, способен да осъществи
демократичните реформи в страната ни, като изпълни стоящите пред държавата цели
и задачи, в съответствие с принципите на ефективност, ефикасност, прозрачност и
отчетност.
Доброто управление, повишаването на
качеството на административното обслужване и постигането на висока степен на
обществено доверие в администрацията придобиват все по-голямо значение за
развитието на страната и за повишаване конкурентността на българската
икономика. Изграждането на електронно правителство има за цел подобряване на
вътрешната координация в държавната администрация за ефективно взаимодействие с
бизнеса, както и осигуряване на по-големи възможности на гражданите за
постигане на съвременно и ефективно държавно управление.
Една от целите, включена в правителствената
програма, е продължаване модернизацията на държавната администрация чрез
задълбочаване на реформите в публичния сектор. Тази цел е залегнала и в редица
стратегически и консултативни документи, приети в този период – Актуализираната
Стратегия за модернизиране на държавната администрация – от присъединяване към
интегриране, 2003-2006, Стратегията за електронното правителство, Националната
стратегия за противодействие на корупцията и Бялата книга за постиженията и
предизвикателствата пред българската държавна администрация в Европейския съюз.
В унисон с политиката на приемственост, мерки и дейности в тази насока са
заложени и в Националния план за развитие 2007-2013, Стратегията за
децентрализация, Стратегията за управление на човешките ресурси в държавната
администрация и в Стратегията за обучение на служителите в администрацията.
..............................................................................................................................
5. Работа на организацията с медиите.
В света на
средствата за масова информация има две големи групи медии, които са разделени,
така да се каже, на “производствен” принцип:
-
печатни
медии – вестници, списания, бюлетини, алманаси и др.
-
електронни
медии – радио, телевизия.
Електронни медии.
Всяка група си има характерна специфика, която влияе на
начина на работа с нея. Най-бързата медия е радиото. Най-важното изискване за
радиото е информацията да се предава възможно най-бързо, синтезирано и
“илюстрирана” с гласове и шумове. Бързината е за сметка на обема на съобщенията, т.е. радиото не “търпи” дълги
и пространни журналистически материали и коментари. Те са допустими в големите
коментарни предавания, които се водят на живо.
Телевизията се нуждае задължително от картина за своите
информации. Те също не бива да са прекалено дълги. Трябва да се има предвид, че
3-5 минути телевизионно време дава много добри възможности за информиране и
излагане на най-важното по определен повод. А за професионалното и точно
съобщаване на една новина са достатъчни 45 – 60 секунди. Засега телевизията
няма конкурент по популярност и влияние в обществения живот. Може обаче вече да
се забележи раздвижване и да се предполага, как ще се разместят пластовете с
навлизането на Интернет в живота на всички хора[1].
Печатни медии.
Печатните медии изискват по-задълбочен поглед към даден
проблем или ситуация, в зависимост от характера на изданието могат да
публикуват снимки и други илюстрации. Периодиката им е различна – от
ежедневници, седмичници, месечни издания, до такива, които излизат един, три
или четири пъти годишно. Съществуването на специализираните издания – тези,
които отразяват събитията и проблемите в една точно определена сфера от
социалния живот (икономика, образование, хранителна промишленост, текстил и
мода, здравеопазване, информационни технологии и т.н.), дава възможност за
концентриране вниманието на специалистите в една област.
Интернет и мултимедия – новият кит в средствата за масова
информация.
Бурното развитие на информационните технологии превърна
традиционната медийна индустрия в мултимедийна. Тя произвежда не само новини
или мнения, но и вестници, филми, музика, касети, спектакли и т.н., които са
част от субкултурата в световен мащаб. Има теоретици на медиите и социалното
развитие, които вече говорят не за демокрация, а за медиакрация. Причината за
това е, че мощта и влиянието на медиите предизвикват политическите сили в
стремежа им да запазят властовите си позиции и водят борба за овладяването на
средствата за масово въздействие. В исторически план печатните медии
индустриализираха писмената комуникация, радиото превърна устната
комуникация в планетарна . Телевизията
обединява звук и образ и така комуникацията става вездесъща, с огромни
последици за хората и институциите. Модерната мултимедия (която използува
активно и телевизията) информира само за събития и факти, за които си струва,
тя може да раздроби пространството и времето на събитията, показва света като
шоу. Резултатът е, че аудиторията престава да бъде участник в събитията и все
по-малко се възприема като фактор за тяхното предизвикване или развитие.
Публиката се превръща в зрител, т.е. е априорно в пасивна позиция.
...............................................................................................................................
Осем
принципа за добро управление в административните структури:
1) Законност - управление и действия на
администрацията, ръководещи се от конституцията и законите.
2) Надеждност и предсказуемост - действия и решения на
администрацията, насочени към елиминиране на произвол и водещи до правна
сигурност.
3) Откритост и прозрачност - управление и администрация, достъпни
за външно наблюдение и контрол.
4) Отчетност - ясно разграничени права и
задължения на институциите и отчетност пред обществото, които създават условия
за прозрачност на всички нива на държавното управление.
5) Ефективност - управление, което гарантира
успешното постигане на стратегическите цели и решаване проблемите на
обществото.
6) Ефикасност - управление, което поддържа добро
съотношение между използваните ресурси и получените резултати.
7) Партньорство - разработване на национални политики
с широкото участие на социални партньори, представители на частния сектор и
гражданското общество.
8) Кохерентност - строга вътрешна логика и взаимна
обвързаност на разработваните национални политики, което ги прави разбираеми за
гражданите.
...........................................................................................................................................
7. Насоки за развитие на комуникационната стратегия на държавната администрация в частта за изграждане на ефективни връзки с обществеността.
Публичната администрация бива
определяна като комплекс от процеси, чиято функция е свързана с изпълнението на
законите и други нормативни актове в сферата на изпълнително – разпоредителната
дейност на държавата. Определя се и като организация на определени видове
дейности на държавните и други публични органи. Публичната администрация може
да бъде дефинирана и като структура, включваща органите, занимаващи се с
административна дейност – правителство, министерства, държавни агенции и други
типове държавни управления. Всяко едно от определенията е вярно и в своята
съвкупност те формират понятието “Публична администрация”. Лесното дефиниране
на характеристиките й улесняват нейното определяне:
1) дейност по постигане на публични
цели, на резултати от обществени интереси;
2) проявява се в дейността и на трите
вида власти – изпълнителна, законодателна и съдебна, всички те имат
администрация;
3) има важна роля във формирането и
осъществяването на държавната политика и поради това е част от политическия
процес на държавното управление;
4) различава се от частната (бизнес)
администрация.
................................................................................................................................
Използвана
литература
1. Армстронг, М., „Преуспяващият
мениджър”, Бургас, 1993 г.;
2. Доганов, Д., Б., Дуранкев, „Реклама и
насърчаване на продажбите”, УИ „Стопанство”,1998 г.;
3. Доганов, Д.., Б., Дуранкев, Хр.,
Катранджиев, „Интегрирани маркетингови комуникации”, УИ „Стопанство”, София,
2003 г.;
4. Дуранкев, Б., колектив, „Интегрирани
маркетингови комуникации”, УИ „Стопанство”,
2003 г.;
5. Желев, С., „Маркетингови изследвания:
методология и организация”, УИ „Стопанство”, 1995 г.;
6. Зайлер, А., „Маркетинг: успешно
реализиране в практиката”, София, „Информа”, 1993 г.,
7. Златева, М., Т., Петев, „Комуникация
в кризисни ситуации”, 2002 г.;
8. Иванов, П., „Цели стратегии и
програми в маркетинга”, УНСС, София, 2002 г.;
9. Класова, С.; П., Иванов и кол.;
„Въведение в маркетинга”, УИ „Стопанство”; 1999 г.;
10. Котлър, Ф., „Управление на маркетинга”,
том 1 и 2, изд. „Графема”, 1996 г.;
11. Войнов, Н., „Какво знаем за ПР в
България” София, 2002 г.;
12. Райков, З., „PR комуникации”, София, 2002 г.;
13. Робинсън, К., „Как да печелим бизнес
– преговори”, Бургас, 1992 г.;
14. Роджерс, 3., Р., Роджерс, „Коммуникации
в организациях”, Москва, 1980 г.;
15. Скот, М., М., Глен, „Ефективен пъблик
рилейшънз”, 1999 г.;
16. Сотлър, Ф., Т., Харис, „Добавената
стойност на пъблик рилейшънз. Тайното оръжие на интегрирания маркетинг”; София;
17. Тай, Л., „Бащата на манипулацията.
Едуард Л. Бернайс и раждането на пъблик рилейшънз”, ROI Communication, 2000 г.;
18. Форън, Д., „Умението да се печелят
преговори”, София, 1991 г.;
19. Арабаджийски, Н., „Основи на публичната администрация”;
20. Къндева, Е., „Публична администрация”;
21. Аргайл, М., Хендерсън, „Анатомия на
човешките отношения”;
22. Бърн, Е. „Игрите, които хората
играят”, София, 1996 г.;
23. Дейвид, Ф., „Бъди неустоим. Техники
за завладяващо поведение”, София, 2003 г.;
24. Делхес, К., „Социалната комуникация. Психологически
основи на модерното общество”, Бургас, 1994 г.;
25. Деянов, П., „Психология на масовата
комуникация”, София, 1992 г.;
26. Джефкинс, Фр., „Въведение в рекламата,
маркетинга и пъблик рилейшънс”, Варна, 1993 г.;
27. Еко, У., „Трактат по обща семиотика”, София, 1992
г.;
28. Златева, М., и др., „Публичната
комуникация и европейската интеграция”, Пловдив, 1999 г.;
29. Капон, Р., „Ръководство за писане на
новини”, София, 1999 г.;
30. Капферер, Ж., „Слуховете”, София,
1992 г.;
31. Кардоуни, Дж., „Как се правят
новини”, София, 1993 г.;
32. Кафтанджиев, Хр., „Рекламната
комуникация” София, 1996 г.;
33. Кафтанджиев, Хр., „Текстовете на
печатната реклама”, София, 1994 г.;
34. Киршнер, Й., „Манипулирайте, но
правилно”, София, 1995 г.;
35. Кожухаров, Й., „Дипломация и
протокол”, София, 1999 г.;
36. Креспи, Ъ., „Обществено мнение,
сондажи и демокрация”, София, 1996 г.;
37. Ласуел, X., и др. „Комуникацията”,
София, 1992 г.;
38. Лийдс, Д., „Силата на въпросите”,
София, 2002 г.;
39. Лотман, Ю., „Култура и комуникация”,
София, 1992 г.;
40. Лоундз, Л., „92 трика на тайния език”,
София, 2002 г.;
41. Люис, Д., „Тайният език на
мълчаливите послания”, София, 2002 г.;
42. Малецке, Г., „Психология на масовата
комуникация”, София, 1994 г.;
43. Маринов, Р., „Пъблик рилейшънс -
технология и практика”, София, 1995 г.;
44. Маринов, Р., „Неосъзнатата сила.
Ефективни техники в пъблик рилейшънс”, София, 1997 г.;
45. Михайлов, Ил., „Алгоритъм на белия
PR”, Велико Търново, 2003 г.;
46. Николов, Е., „Философия на комуникацията”,
София, 1989 г.;
47. Петев, Т., „Масовото общуване и
личността”, София, 1984 г.;
48. Петев, Т., и др. „Комуникации и етика
в публичната администрация”, София, 2001 г.;
49. Райков, 3., „Публичната комуникация”,
София, 1999 г.;
50. Райков, 3., „PR - технология на
успеха”, София, 2003 г.;
51. Рийс, А., „Залезът на рекламата и
възходът на пъблик рилейшънс”, София, 2004 г.;
52. Стоицева, Т., и др., „Добрият имидж -
залог за успех”, София, 2002 г.;
53. Уолдруа, Дж., „Максимум успех”,
София, 2003 г.;
54. http://www1.government.bg/ras/index.html
...........................................................................................................................................
Темата е изготвена 2009 г.
Най-новата информация е от 2008 г.
Ключови думи: ПР, държавна
администрация, връзки с обществеността, същност, особености, форми, функции,
дейности, публичност, реклама, лобизъм, стратегия за модернизиране, Е –
Правителство, медии,
]]>
