 |
|
Нов български университет
КАЗУС
По Публично право
На тема:
Договор за наем на обект – държавна собственост и издаване на акт при нарушение на договора
Специалност: Икономика и бизнесадминистрация
2005 г.
Съдържание:
3. Отговор на въпрос 1: Каква компетентност има областния управител и може ли да я делегира?
6. Отговор на въпрос 4: Какво правно значение има акта за актуване на имот – държавна собственост?
7. Отговор на въпрос 5: Как следва да постъпи наемателят, за да защити правата си?
8. Отговор на въпрос 6: Какви искания за незаконосъобразност следва да бъдат изтъкнати?
1. Постановка на казуса
Областната администрация е предоставила на Георги Георгиев под наем гараж, актуван с акт за държавна собственост на областния управител на област Х.
Георгиев е пропуснал да заплати няколко наемни вноски. С писмо рег. №156/2003 г. областният управител е отправил покана към Георгиев да внесе дължимите суми за наем. Той обаче е внесъл сумите и те са приети от администрацията след указания за внасяне срок. Поради това областният управител на основание чл. 24 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и чл. 22, ал. 2 от ППЗДС е прекратил договора за наем поради системно неплащане на наемната цена. На това основание, както и на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС е издал заповед за изземване на гаража, тъй като се държи от Георгиев при отпаднало основание.
Стреснат от това развитие на нещата, Георгиев отишъл за консултация при адвокат. При преглеждане на документите адвокатът искал да провери дали заповедта е законосъобразна, т. е. дали актът е издаден при съобразяване с изискванията за компетентност, спазване на административно-производствените правила и материалния закон.
Направило му впечатление, че заповедта не била подписана от областния управител, а от друго лице. При проверка в областната администрация е установил, че областният управител е делегирал на зам. областния управител правомощия да подписва такива документи, т. е. делегирал му е нормативно определена компетентност. Адвокатът окуражил Георгиев да потърси правата си по съответния законов ред.
2. Въпроси по казуса
1. Каква компетентност има областния управител и може ли да я делегира?
2. Какъв правен акт в случая е акта на Областния управител (индивидуален административен акт или не – мотивирайте се)?
3. Какво правно значение има договора за наем на обект, държавна собственост и за наемателя?
4. Какво правно значение има акта за актуване на имот – държавна собственост?
5. Как следва да постъпи Георгиев за да защити правата си?
6. Какви искания за незаконосъобразност следва да бъдат изтъкнати?
……………………………………
Относно правото на областния управител да делегира своята компетентност:
Делегирането се налага поради нарастване на обема и разнообразието на задачите на държавната администрация. По своята същност то представлява делегиране на административни правомощия вътре в административния апарат. Въпросът е доколко един висшестоящ орган може да предостави правомощия на по-долу стоящи органи, какво е съотношението на компетентността на делегиращия и делегирания орган, и как то влияе върху формата на делегираните правомощия.
Делегирането е една от възможностите, предвидени от правото за търсене на рационално и качествено осъществяване на функциите на административния орган. Делегирането е установено от закона предаване на част от правомощията на по-горестоящия орган на някой от подчинените му органи или длъжностни лица. То е временно, нетрайно и се прилага според конкретната обстановка.
С акта делегиране областният управител възлага на друг, по-долу стоящ орган – неговия заместник, извършването на определена дейност, която спада към компетентността на първия орган.
………………………………
Понятието индивидуален административен акт е дефинирано в чл. 2 от Закона за административното производство. Индивидуалният административен акт е юридически акт – властническо волеизявление на административен или друг овластен да действа като административен орган, издаден въз основа и в изпълнение на закона при осъществяване дейност на изпълнителната власт, който едностранно предизвиква пораждане, изменяне или прекратяване на административни или други правоотношения и може да бъде изпълнен с помощта на държавна (административна) принуда.
В конкретния случай атакуваната заповед съобразно очертаните в условието на казуса белези и на основание на чл. 15 от Закона за административното производство има характера на индивидуален административен акт: административният акт е издаден в писмена форма и съдържа наименованието на органа, който го издава; наименованието на акта; фактически и правни основания за издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията; начинът и срокът за изпълнението; пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. Т.е. налице е волеизявление на ръководител на орган на изпълнителната власт, волеизявлението е постановено въз основа на административно-правна норма и поради това може да възникне, да се развие или прекрати административно правоотношение.
…………………………………
8. Отговор на въпрос 6: Какви искания за незаконосъобразност следва да бъдат изтъкнати?
С жалбата ще се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречие с материалноправни разпоредби, съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването й, и липса на компетентност на заместник-областния управител да издаде заповед с такова съдържание.
В исковата молба, като основание за обжалване на издадения административен акт от областния управител, г-н Георгиев следва да се позове на чл. 12 (1) от Закона за върховния административен съд, т. е. налице е нарушаване на субективните му права, вследствие незаконосъобразност на административно-правния акт, издаден от заместник-областен управител в резултат на нередовно и ненадлежно делегиране. Т. е. нарушено е изискването за компетентност, което е изключително условие за редовно действие на административно-правните актове към актовете, издавани в условията на делегирани правомощия.
Използвана литература:
1. Къндева, Е., Ивона Спиридонова, „Публично право”, НБУ, ЦДО, София, 1997 г.;
2. Конституция на Република България;
3. Закон за държавната собственост;
4. Правилник за прилагане на закона за държавната собственост;
5. Закон за администрацията;
6. Закон за административното производство;
7. Закон за Върховния административен съд.
Темата е изготвена 2005 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
компетентност на областния управител, делегиране на компетентност, индивидуален административен акт, договор за наем на обект – държавна собственост, акт за актуване на имот – държавна собственост, искания за незаконосъобразност
]]>
