 |
|
БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
РЕФЕРАТ
на тема:
„Изготвяне на правно нормативни актове”
2010 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
1.
Понятие за дейността „Съставяне на
правни нормативни актове”
2.
Строеж на правните нормативни актове. Елементи на строежа, графично
изобразяване.
3.
Допълнителни, предходни и заключителни разпоредби.
5.
Удостоверяване на правните нормативни актове.
6.
Поставяне в действие на правния нормативен акт.
1. Понятие за дейността „Съставяне на правни нормативни актове”
Значителна част от
обществените отношения са нормативно уредени и се подчиняват на определени
правила за поведение. Те определят това, което е добро или зло, позволено или
забранено, определят стил или модел за социално поведение. Между тях особено
значение имат правните и морални правила за поведение (норми). Те са
относително трайни, но само „относително”, тъй като се обуславят от определени интереси,
които могат да се изменят или заменят с други, което се отразява и върху
съответните норми.
Моралните норми се
създават в процеса на продължително еднообразно отношение към проблемите на
доброто и на злото, в резултат на което се формира поведение, което не е
предписано, но е осъзнато и възприето от определени социални групи. То се
отстоява и брани със средства от инвентара на нравствените ценности,
включително и чрез категориите „грехота” и „срамота”. Към тези средства обаче
не се включват използваните от държавата възможности, които имат място при
защитата на правните предписания.
Правните норми са продукт
на държавна дейност. Ако правото е израз на народния суверенитет, то неговото
формиране в правила за поведение се извършва по определен ред, от установени
категории държавни органи и определени от държавата институции. Следователно
правните норми не са самопроизводни, те се създават като за целта се съставят и
приемат съответните юридически нормативни актове. Така поставен въпросът от
него следва, че за да се приеме юридическият нормативен акт е необходимо
предварително да се състави съответен текст или с други думи – проект.
……………………………………………………………………………………
6. Поставяне в действие на правния нормативен акт.
Според чл. 5, ал. 5 от
Конституцията всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни
след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Официалното и
ангажиращо държавата обнародване се извършва само в Държавен вестник. Там
трябва да бъдат обнародвани и нормативните актове, с изключение на приетите от местните
органи на самоуправление, за да могат да влязат в сила.
Обнародването на
нормативния акт се прави по съответно нареждане. За законите /кодексите/ то се
извършва от президента на Републиката с указ, който има стереотипна форма и
съдържание. Указът се подписва от президента на Републиката и не се приподписва
нито от министър-председателя, нито от друг член на правителството. Той се
номерира и датира.
……………………………………………………………………………………
7. Езикът на нормативния акт.
Съгласно чл. 9 от Закона
за нормативните актове (ЗНА), който не е отменен изрично, нито чрез
непосредствено отменително действие на конституционните норми (чл. 5, чл. 2 и
ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Конституцията), разпоредбите
на нормативните актове се формулират на общо употребимия български език.
Допуска се да бъдат правени някои изключения от това правило, когато това се
налага от предмета на акта. Това означава, че може в общо употребимия български
език да се включат само някои особени изрази (медицински, технически, военни и
др.) в зависимост от предмета на правна уредба.
Логичността е общото и
основно изискване при нормотворчеството. Липсата на логичност компрометира
нормотворчеството, тъй като норма може да съществува като задължително предписание само когато
позволява логично, дедуктивно умозаключение.
……………………………………………………………………………………
8. Формулиране на разпоредбите на нормативните актове.
Формулирането на
разпоредбите на правните нормативни актове става в писмена форма. Това има
значение в няколко насоки. Преди всичко писмеността осигурява стабилност и
трайност на съответните разпоредби. Освен това тя осигурява яснота и категоричността
на предписанието, което улеснява неговото прилагане и еднаквото му разбиране.
Писмената форма на правната разпоредба осигурява още достъпност, позволява на
неограничен брой субекти да се запознават с нея и да я интерпретират. Това не
само обяснява, но и оправдава използването на писмената форма при съставянето
на правните нормативни актове.
Съществуват някои правила
за писменото формулиране на правните разпоредби, които трябва да се спазват.
Така, според чл. 38 от Указ № 883/1974 г., когато материята, която се урежда,
не налага друго, правилото за поведение се формулира в един член, а
отговорността за нарушаване на различни задължения – общо за всички тях, ако е
еднаква. Така се постига съответна нормотворческа икономия и се улеснява
прилагането на съответно правило за поведение.
……………………………………………………………………………………
Използвана литература:
1.
Спасов,
Б., „Езикови въпроси при съставяне на правните нормативни актове”, Правна
мисъл, 1994, №39.
2.
Спасов,
Б., „Съставяне на правни нормативни актове”, изд. ТедИна, 1995 г.
3.
Колев,
Т., „Теория на правотворческата дейност. Ролята на нетипичния законодател”,
Университетско издание СУ „Св. Климент Охридски”, София.
4.
Закон
за нормативните актове.
5.
Указ
№ 883/1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове.
6.
Конституция
на Република България, 1991 г.
……………………………………………………………………………………
Темата е изготвена на 10.11.2010 г.
Най-новата информация е от 2010 г.
Ключови думи: нормативни актове, строеж, елементи,
съставяне, норми, морални, правни, ЗНА, преамбюл , параграф, разпоредби,
преходни, заключителни, допълнителни, наредба, указ
]]>
