 |
|
БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
„Изработване и
приемане на Търновската конституция. Изменения на Търновската конституция от
1893 г. и 1911 г.”
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Изработване на първата българска конституция
2. Промени в българската конституция
Въведение
Търновската
конституция
(официално наименование: „Конституция на Българското княжество“) е
първата българска конституция, приета след Берлинския конгрес, на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново. Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от
освободителните борби и с участието на юристи
и други българи, получили висшето си образование в
елитни Западноевропейски университети.
……………………………………………………………………………………
1. Изработване на първата българска конституция
Една от началните
разпоредби на Берлинския договор урежда въпроса за изработване на българска
конституция, която по понятни съображения авторите на договора са
наименували „Органически устав”.
Според чл. 4 от Берлинския договор
„едно събрание от български първенци, свикано в Търново, ще изработи преди
избора на княз Органически устав на княжеството”. Организирайки гражданската
власт в освободените български земи, руското управление взело мерки да се
подготви свикването на това събрание. Преди всичко трябвало да се изработи
проектът за Органически устав на Княжество България. С тази работа бил
натоварен завеждащият съдебният отдел в канцеларията на Дондуков - Лукиянов.
При изпълнение на възложената му задача Лукиянов се ръководел от три инструкции
на руското правителство, издадени последователно на 10 и 15 и на 14 юли 1878 г.
…………………………………………………………………………………..
2. Промени в българската конституция
Д-р К. Стоилов
разработва проект за конституция. Според него приетата от Учредителното
събрание конституция трябва да се изостави, защото по-нататъшното нейно
приложение „ще има за резултат да бъде напълно унищожен монархическият принцип,
да бъде изложена страната на анархия и на експлоатация от шарлатани и
демагози”. Затова вместо нея се налага да бъде изработена нова.
Д-р Стоилов е на мнение Народното
събрание да се състои от сравнително ограничен кръг депутати: 45- избрани чрез
двустепенни избори, 15 – назначени от княза и няколко народни представители –
по право. Това се налага с отстояваната още в Търново теза, че мнозинството от
народа е неподготвено а поема политическа отговорност.
Като цяло проектът на д-р Стоилов е
в консервативен дух. Неговото предназначение е да засили княжеската власт, като
се подчертава необходимостта от утвърждаване на върховенството на короната.
Българският княз не намира търсената подкрепа на руския император за въвеждането
на проекта и той не се реализира. „Духът на разумен консерватизъм” и
недемократични принципи, както и предвиденият Държавен съвет се осъществяват на
практика след суспендирането на Конституцията през 1881 г.
……………………………………………………………………………………
Използвана литература:
1. Токушев, Д., „История на
Новобългарската държава и право 1878 – 1944 г. .
2. Манолова, М., „История на
държавата и право. Третата българска държава 1878 – 1944 г.”.
3. Андреев, М., „История на
българската буржоазна държава и право 1878 – 1917 г.”.
……………………………………………………………………………………
Темата е изготвена на 02.11.2009 г.
Ключови думи: конституция, изработване,
промяна, органически устав, Берлински договор, Дондуков, Лукиянов, княжество
България, консерватизъм
]]>
