|
БУРГАСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
„Изработване и
приемане на Търновската конституция. Изменения на Търновската конституция от
1893 г. и 1911 г.”
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Изработване на първата българска конституция
2. Промени в българската конституция
Търновската
конституция
(официално наименование: „Конституция на Българското княжество“) е
първата българска конституция, приета след Берлинския конгрес, на 16 април 1879 г. от Учредителното събрание във Велико Търново. Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от
освободителните борби и с участието на юристи
и други българи, получили висшето си образование в
елитни Западноевропейски университети.
Една от началните
разпоредби на Берлинския договор урежда въпроса за изработване на българска
конституция, която по понятни съображения авторите на договора са
наименували „Органически устав”.
Според чл. 4 от Берлинския договор
„едно събрание от български първенци, свикано в Търново, ще изработи преди
избора на княз Органически устав на княжеството”. Организирайки гражданската
власт в освободените български земи, руското управление взело мерки да се
подготви свикването на това събрание. Преди всичко трябвало да се изработи
проектът за Органически устав на Княжество България. С тази работа бил
натоварен завеждащият съдебният отдел в канцеларията на Дондуков - Лукиянов.
При изпълнение на възложената му задача Лукиянов се ръководел от три инструкции
на руското правителство, издадени последователно на 10 и 15 и на 14 юли 1878 г.
…………………………………………………………………………………..
Д-р К. Стоилов
разработва проект за конституция. Според него приетата от Учредителното
събрание конституция трябва да се изостави, защото по-нататъшното нейно
приложение „ще има за резултат да бъде напълно унищожен монархическият принцип,
да бъде изложена страната на анархия и на експлоатация от шарлатани и
демагози”. Затова вместо нея се налага да бъде изработена нова.
Д-р Стоилов е на мнение Народното
събрание да се състои от сравнително ограничен кръг депутати: 45- избрани чрез
двустепенни избори, 15 – назначени от княза и няколко народни представители –
по право. Това се налага с отстояваната още в Търново теза, че мнозинството от
народа е неподготвено а поема политическа отговорност.
Като цяло проектът на д-р Стоилов е
в консервативен дух. Неговото предназначение е да засили княжеската власт, като
се подчертава необходимостта от утвърждаване на върховенството на короната.
Българският княз не намира търсената подкрепа на руския император за въвеждането
на проекта и той не се реализира. „Духът на разумен консерватизъм” и
недемократични принципи, както и предвиденият Държавен съвет се осъществяват на
практика след суспендирането на Конституцията през 1881 г.
……………………………………………………………………………………
1. Токушев, Д., „История на
Новобългарската държава и право 1878 – 1944 г. .
2. Манолова, М., „История на
държавата и право. Третата българска държава 1878 – 1944 г.”.
3. Андреев, М., „История на
българската буржоазна държава и право 1878 – 1917 г.”.
……………………………………………………………………………………
Темата е изготвена на 02.11.2009 г.
Ключови думи: конституция, изработване,
промяна, органически устав, Берлински договор, Дондуков, Лукиянов, княжество
България, консерватизъм