|
|
|
Бургаски свободен университет
РЕФЕРАТ
На тема:
Кризисни интервенции - фазите на кризисните интервенции
Специалност: Социални дейности
Бургас, 2007 г.
Съдържание:
1. Характеристика на „кризата” 3
3. Етапи на протичане на кризисна ситуация 4
4. Рискови групи и лица за преживяване на криза 5
5. Характеристика на „кризисна интервенция” 5
6. Задачи на кризисната интервенция 6
7. Принципи на кризисната интервенция като подход 7
8. Изисквания в интервенирането 8
9. Етапи на кризисната интервенция 9
10. Примери за ситуационни кризи 11
11. Консултиране при бедствия и катастрофи 14
Кризата е състояние, което води до повишаване на потенциала за справяне. Кризата като „катализатор на личностното и социално развитие, който руши старите навици, предизвиква нови реакции и става решаващ фактор за нови насоки на развитие”. Промяната, която предизвиква, може да доведе по-нататък до засилване на индивидуалните адаптивни възможности и следователно като цяло да повиши нивото на психично здраве.
Кризите рязко нарастват в периодите на продължителни социални кризи, където се изчерпват ресурсите от надежда за промяна, непрекъснато се влошава качеството на живот и липсва сигурност за живота на индивидите в широкото социално пространство. В кризата има тенденция да се мобилизират силните реакции за помагане хората да преодолеят дискомфорта и да се върнат в тяхното обичайно състояние на емоционален баланс. Ако хората си върнат емоционалния баланс, кризата може да бъде преодоляна, както и пациентите да се научат как да използват адаптивни стратегии за справяне. Когато, реакциите на индивида са неадаптивни, кризата се задълбочава и може да се репродуцират регресивни, дори психотични симптоми. Тези симптоми могат да кристализират в невротични поведенчески модели на пациента, които му пречат да функционира свободно.
……………………………………
Кризисната интервенция помага на хората бързо да се справят със същината на проблема. Тя е помощ за самопомощ - професионалистът не предписва, а подпомага намирането на решение или изход от кризата от страна на клиента или най-близкото му обкръжение. Терапията изисква разбиращо свързване с пациента и чувствителност към това как той разбира и реагира в кризата, фокусиране само върху проблема в кризата, избягване разгръщането на симптомите, използване на предоминиращ позитивен емоционален пренос, учене на пациента как да избягва рисковите ситуации в бъдеще, ясно затваряне и определяне на постигнатото в преодоляване на кризата, което става нова стратегия за справяне.
…………………………..………….
Работата с индивида няма за цел да внесе големи промени в личността на клиента, а да възстанови състоянието на психично равновесие. В тази фаза под внимание се взема и времето, което е минало от травматичното събитие. Това е от голямо значение, доколкото позволява да се прецени до каква степен кризата е повлияла индивида и е увредила психичния му живот и неговото функциониране. Преценява се още до колко индивида има психична сила за справяне с проблема, какви стратегии за справяне и използвал в миналото, кои хора от обкръжението му могат да послужат за подкрепа в процеса на работа. Търсят се всякакви алтернативни начини за справяне, които по някаква причина не са били използвани до момента.
…………………………………………
Развод. Разводът започва да се превръща в често срещано явление в съвременното общество. Бракът и неговите изисквания към индивида могат да бъдат стресиращи и провалът в брачните отношения е състояние да доведе до криза. Разводът най-често се наблюдава в ранните етапи на брака. Пикът на разводите е втората година от брака. Различни могат да бъдат причините за това - ранен брак (15-19 год.), кратък период на познанство преди брака, различни раси или религии, неодобрение от страна на роднини и приятели, несполучлив брак на родителите.
…………………………………………
В заключение можем да кажем, че личната криза не е психично разстройство. Обаче интензивният и продължителен отговор на кризата може да предизвика психично разстройство (като например, тежка депресия или по-широко разпространеното "разстройство в адаптацията"). На свой ред, разстройството в адаптацията трябва да се разграничава от скърбенето (траура) и другите непатологичин реакции на криза, които не предизвикват забележим дистрес и които не причиняват значителни или трайни нарушения на социалното функциониране. Стресът не е синоним на криза, тъй като всички ние преживяваме стрес като част от ежедневието си. Не всички стресиращи преживявания водят до криза и някои типове стресиращи събития могат да предизвикат кризи или даже клинично значими разстройства у някои хора - но не у всички. За намаляване на последиците от кризата и благополучния изход от кризата, решаваща роля играят своевременно предоставената специализирана помощ, обозначавана като кризисни интервенции. Те имат благоприятен клиничен, икономически и социален ефект.
Темата е изготвена 2007 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
криза, етапи на протичане на кризисна ситуация, рискови групи, кризисна интервенция, интервениране, бедствия и катастрофи, психичен и социален интегритет, психично разтройство, стресиращи събития
]]>
