 |
|
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
“Св. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”
Специалност:
„Педагогика”
КУРСОВА РАБОТА
на тема:
„Асоциална насоченост и
асоциално поведение при децата”
2009 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Девиацията – тип антисоциално поведение.
2. Факторът семейство като фактор в асоциалното поведение
на децата.
3. Факторът агресивност като асоциално поведение.
4. Самоубийството като асоциално поведение.
Психологията
на личността изучава психологическите модели на поведение, мисли и емоции,
често наричани индивидуалност, както и устойчивостта на личността. В тази
област съществуват десетки теории, които се опитват да определят факторите на
личността. Асоциалното поведение като цяло се свързва от една страна със
заложени генетично предразположение към нервни разстройства и кризи, а от друга
са свързани и с участието на семейството в изграждането на съзнанието на
детето.
1. Девиацията – тип антисоциално поведение.
В науката е прието
определението на девиацията като тип поведение, което излиза от рамките на
действащите социални норми в дадено общество. С други думи, това е
отхвърленото, неодобреното, нежеланото, опасното за отделния индивид и за
обществото като цяло поведение.
Терминът “девиация”, означава –
отклонение от социалните норми, нарушение и се прилага при оценка на тези
събития и факти от ежедневието, които се отнасят към явленията – престъпност,
психопатоподобни изяви на личността, наркомании, алкохолизъм, самоубийства,
скитничество и други. В този смисъл се открива, че терминът е приложим при
описание и оценка на стила и начина на живот на отделния индивид или социална
група, които по една или друга причина и във всички случаи се противопоставят
(или са някъде в периферията на действие) на общо утвърдените правила и норми
на съжителство между хората.
Девиацията се отнася както до
характера на протичане, така и до последствията на индивидуалното (груповото)
поведение. С това се очертават границите на нейното присъствие и се
регламентират някой водещи нейни критерии. Девиацията като правило е форма на
социални отклонения и се регистрира като нарушения на институционализираните
норми на дадено общество. Това са социални норми, притежаващи своя културно
етническа, религиозна и управленческа валидност и приети като “рамки”, в които
варира просоциалния тип поведение на гражданите на това общество.
Една от формите на изява на
девиацията е трудното съжителство между обществените и групови норми и процес
на приспособяване на даден асоциален стил на поведение и начин на живот от
страна на привърженици на субкултурата. Първоначално отделния индивид е в
позицията и състоянието на “жертва”. Във втория етап, той е в позицията на
доброволен или насилствен избор в претворяването на асоциалния начин на живот.
Всяко поведение в своята
същност отразява стремежа на индивида към социално признание и социална оценка.
Така е и при девиантното поведение, но в своята реализация то пренебрегва макро
обществените норми и традиции и зачита само нормите на отделна субкултура.
В обобщение на казаното се
стига до констатацията, че в цялото си многообразие девиациите се отнасят до:
насилието, репресиите, неоправданото наказание и обидите, корупцията, липсата
на социална автономност, подчинението на правилата на живот на асоциалните
субкултури и други.
Съществуват няколко основни
характеристики на девиантното поведение, които го определят като такова и го
отличават от останалите форми на отклонение в поведението:
-
Девиантно поведение е
закономерно следствие от разнообразни отклонения в личностното (или психо - социалното)
формиране на децата и подрастващите.
-
Девиантно поведение е възрастово
психологически детерминирано. Обикновено се наблюдава в периодите на ускорена
социализация и социална индивидуализация на децата и юношите, в кризисните
периоди от психо - социалното формиране на личността, когато индивидът влиза в
нови, по-сложни социални отношения. Изискванията към него растат и в редица
случаи това са водещите предпоставки за възникването на конфликти,
неблагополучия и нарушения в равновесието на отношенията между него и средата.
-
Субекти на девиантно поведение
са както психически здравите деца и юноши, така и тези, които се отличават с
различни по степен и характер на изразност физически или психо - физически
аномалии.
Девиантното поведение е
своеобразен тип социална аномалия, която обединява широк кръг явления, разпространени
в широката социална действителност.
Към отклоненията в социалното
поведение се отнасят :
-
скитничество, бягствата от къщи
и училище, аморалния начин на живот;
-
склонностите към употреба на
алкохол, наркотични и токсични вещества;
-
педагогическата занемареност,
изоставането и отпадането от обучение;
-
нарушенията във
взаимоотношенията между деца и възрастни, между връстници, побоища, скандали,
убийства;
-
включването в противообществени
групи (участия в кражби, обири, организирани групови престъпления);
-
склонностите към суицидни
действия, самоубийства;
-
стремежите към социална
изолация и други.
Девиантно поведение на юношите
не е отделен акт или действие, а своеобразен формиращ се стереотип на
поведение.
В много случаи девиациите се
дължат на несъответствие между социално - обществените норми и социокултурните
качества на субекта. Тук определено придобиват както неговите етносни
особености, така и нивото на вграденост в дадена култура. В тази плоскост
девиациите ще отразяват несъответствието между нормативния и ценностния опит за
отделния индивид.
Друг значим пласт в оценката на
девиациите се разкрива във възможността те да са актуализирани съзнателно или
като защитна рамка. В първия случай субектът може да демонстрира чрез
девиациите отхвърляне, отчуждение и т.н., но значително по-чести са
неадекватните на средовите изисквания поведенчески акции, които имат защитно
значение. Наблюденията и изследванията показват, че тези защитни форми на
девиации са сред най-често срещаните или представляват основната маса от всички
поведенчески отклонения, наблюдавани като специфични и “самостоятелни“
елементи, и при типовете системно поведение.
Причините,
които формират антисоциалното поведение не са напълно разгадани. Както при
много умствени разстройства и тук учените отчитат влиянието на наследствените
фактори - "какъвто бащата, такъв и синът".
Но
лошата семейна среда също увеличава шанса за появата на антисоциалното
поведение. Така, че дори и да има генетична основа, факторите на средата са
тези, които отключват развитието на заболяването.
Има
различни теории, които дават обяснения за формирането на черти у личността
характерни за антисоциалното поведение.
Някои
учени считат, че главната причина са изменения в развитието и функционирането
на нервната система.
Някои
от проявите, които са сигнал за евентуални изменения в развитието на нервната
система са трудности в заучаването на нов материал в училище и хиперактивност.
Проучвания
показват, че ако майката пуши по време на бременността, риска за проява на
антисоциално поведение при детето й, се увеличава.
Пушенето
намаля нивото на кислород в организма, което може да нанесе поражения на мозъка
на детето.
Според
други учени, хората с антисоциално поведение имат нужда от повече „сензорен
инпут”, т.е. от по-голям прилив на сензорна информация и достъп до повече
стимули от средата, за да може мозъка им да функционира нормално.
Социопатите
имат по-нисък пулс, когато се намират в състояние на покой, както и по-ниска
проводимост на кожата. Наблюдават се и различни мозъчни вълни при определени
измервания на някои области в мозъка.
Т.е.
антисоциалните личности са с хронично по-ниска възбудимост от обикновения
човек. С това може да се обясни тяхното желание да търсят или създават
рисковани и опасни ситуации, чрез които да увеличават нивото си на будност и да
заситят желанието си за по-силни усещания.
Импулсивното
и агресивно поведение при това заболяване се обяснява с изменения в нивото на
невротрансмитера серотонин.
Лечението
е трудно поради редица причини. Първо хората, които страдат от това
разстройство рядко търсят помощ. Обикновено терапията започва принудително,
след като лицето е стигнало до нарушения на закона.
Най-добър
успех се постига, когато се прилага програма, при която при напредък се дават
привилегии на пациента.
Има
данни, които сочат, че с напредването на възрастта заболяването отшумява само.
След около тридесетата година много от симптомите изчезват. Има вероятност
обаче пациента да остане пристрастен към алкохол или наркотици.
Индивидуалната
терапия и когнитивната терапия дават резултати ако терапевта успее да спечели
доверието на пациента си. Социопата е недоверчив и трудно формира близки
взаимоотношения с друг човек. Така, че доверяването и искреността във
взаимоотношенията с него са едни от най-трудните, но основни цели, които
терапевта има пред себе си.
За да
се провежда успешно терапията при пациенти с антисоциално поведение, терапевта
трябва да съумее да погледне през очите на пациента си и да заеме неговите
виждания за реалността. В повечето случаи антисоциалната личност поставя своите
нужди над тези на околните. Именно и по този начин социопата успява да оправдае
пред себе си негативните прояви на своето поведение. Терапевта трябва да има в
предвид факта, че пациента вижда себе си като нещо уникално и личност, на която трябва да се отделя
специално внимание.
Хората
с това заболяване не изпитват състрадание към жертвите си и чувство за вина от
действията си.
Главната
мотивация на пациент с антисоциално поведение се състои в това, че той/ тя
винаги е прав/ а в решенията си. Целта е успех на всяка цена, независимо дали
се нарушават правата и свободата на другите хора. Терапевта не трябва да се
стреми да отстрани този възглед, защото в повечето случаи е невъзможно. Такива
опити ще поставят бариера между пациента и лекаря.
2. Факторът семейство като фактор в асоциалното поведение на децата.
Един от факторите за проява на
девиантно поведение е липсата на родителска обич, грижа и внимание. Това са
едни от най-травмиращите в детската психика обстоятелства в периода на тяхното
физическо и интелектуално съзряване. Психо - педагогическите изследвания на
тези проблеми показват наличието на аномалии в развитието на детската личност,
появили се на базата на отсъствието или недостига на майчина и родителска обич,
грижи и внимание. Такива деца или трудно осъществяват запознанства и веднага
след собствения им брак сами се поставят в подчинено положение, или заемат
авторитарна позиция в брачния тандем, като често единственото внимание се проявява
към партньора.
Други деца, които са лишени от
родителска обич и внимание, компенсират от части това свое безрадостно
положение, като упражняват физическо насилие върху деца, на които „всичко им е
наред”, или извършват други противообществени деяния.
Друг фактор за проява на
девиантно поведение е разпадането на брака. Разпадът на семейството образно
може да се оприличи с горящ и потъващ кораб, който плъховете (родителите) първи
напускат, а децата, както капитаните – остават, защото (за разлика от тях –
капитаните) все още не умеят да плуват в морето на човешкото безразличие.
По-смелите намират спасителен пояс в лицето на къс обгоряло дърво (баба или
дядо), останало от семейния кораб, и бавно поемат към миража на своя
робинзоновски остров.
Проблемите във
взаимоотношенията между родителите понякога отчуждават безвъзвратно децата от
семейството. Родителското мнение вече не е критерии за действията на децата,
който се е приемал доскоро безусловно. Злоупотребявайки с между родителските
противоречия, децата правят опити за разширяване периметъра на своята лична
свобода, употребявайки я за извършването на самостоятелни неконтролирани
действия, за осъществяване на нови познанства и търсене на нови модели за подражание,
като поставят на втори план учебните и домашни задължения.
Непълните семейства също спомагат
девиацията. Стресовата ситуация, в която изпада детето с напускането на
семейството или смъртта на единия родител, води до натрупването на негативни
впечатления и психически установки на личността, които трудно могат да бъдат
отстранени, приглушени или трансформирани. Детето се затваря в себе си, започва
да страни от своите връстници, обгражда се със своеобразна защитна стена.
При доведеното семейство,
най-срещаните проблеми включват сложна мрежа от родителски връзки, изискващи
разделение на привързаността, ревност, вина и неясни граници. Проблемите при
адаптирането на децата на единия родител към доведения родител или към него и
доведените му деца са толкова по-трудно преодолими, колкото е по-слаба
предварителната им подготовка, насочена към приемането на новото семейство, и
колкото по-късна е намесата на родителите при разрешаването на възникнал на
основата на съвместното съжителство конфликт.
Средата и атмосферата с
алкохолизъм и наркомания сред родителите е напрегната; средствата, дори за
прехрана, са оскъдни; децата често биват малтретирани; успеваемостта им в
училище е занижена; социалният им статус сред връстниците е нисък. Недостигът
на средства за прехрана, учебни пособия и развлечения тези деца преодоляват
чрез ограбване на по-малки деца или чрез кражби. Освен косвено, чрез личния си
пример, много недобросъвестни родители указват и пряко въздействие за
алкохолизирането на своите деца. Едни родители дават алкохол на децата си “ за
здраве ”; други – “ за да спят по-добре” ; трети ги “свикват” от малки, за да
не станат като пораснат пияници.
Една от най-жестоките по своето
въздействие и продължителни по времетраене травми, които се нанасят върху
детската психика, са сексуалните посегателства от страна на родители. В
практиката съществуват множество свидетелства за случаи, в които сексуално
насиленото от родител дете извършва впоследствие блудствени или сексуални
действия по отношение на други, предимно по-малки и по-беззащитни деца,
независимо от техния пол.
Криминогенен за някой деца може
да бъде фактът за бисексуалността на единия или на двамата родители, особено в
случаите, когато това сексуално поведение е станало обществено достояние.
Наличието или отсъствието на
семейството, както и спецификата на семейната среда , оказват основно влияние
върху формирането на ценностната система на отделния индивид. Всеки параметър
на семейната структура резултира върху усвояването, споделянето или
отхвърлянето на определени ценности. Семействата с асоциална ценностна система
с дефектна структура или други дефицити в семейното функциониране, обикновено
оказват съществено влияние върху формирането на една личност с девиантно
поведение. Така например, сред извършителите на серийни тежки престъпления
доминират личности, при които индивидуалното развитие е протекло в семейства с
подчертано насилнически модели на фамилни взаимоотношения или пък в семейства с
изключително строг, граничещ с жестокост, родителски контрол. При втория случай
семейната ценностна система е изключително догматична, консервативна и потискаща
индивидуалните потребности, което резултира във формирането на една социална
неадекватна личност.
Семейството е основният
социокултурен фактор, определящ личностното развитие на човека. Неговата
значимост в различните възрастови периоди на развитие на отделния индивид се
променя. Особено силно е възпитателното влияние на родителите, братята,
сестрите и роднините в ранното детство, когато социалният кръг на общуване на
детето е концентриран преди всичко в рамките на семейството. Именно там чрез
общуването с най-близките хора, се изграждат представи, ценностни ориентации и
нагласи, овладяват се норми и правила на поведение. Освен това семейството е
първата социална група, в която подрастващият индивид формира впечатления за
себе си и за другите, развива чувството за собствена значимост и реализира
собствените възможности.
В много научни изследвания се
подчертава огромната роля на ранните взаимодействия на детето в семейството за
неговото личностно развитие, социалната му адаптация и интеграция в различните
социални общности. Общуването, емоционалната обвързаност на детето с хората от
семейното обкръжение, преживяванията в ранното детство оказват силно влияние
върху изграждането на пълноценни взаимоотношения в зряла възраст.
Връзката между детето и
родителите започва още от раждането и тя ще има драматично значение за
развитието на детето. Тя може да помогне на детето да стане това, което иска да
стане, но може да причини и много болка, отчаяние, несигурност, враждебност и
по трагичен начин да се отрази в целия живот.
Родителското поведение може да
се представи чрез две измерения:
-
емоционалното отношение,
изразено с опозицията топлота, отговорност, загриженост, съсредоточеност върху
детето срещу отхвърляне, безотговорност, съсредоточеност върху собствените
нужди и желания;
-
контрола, упражняван върху
децата, изразен с опозицията ограничаващо поведение срещу разширяващо и
неизискващо поведение.
Родителите имат силата да
упражняват контрол върху постъпките на детето. Съществува убеждение, че със
своето контролиращо поведение родителите могат да влияят върху поведението на
детето. Родители, които мислят, че детското поведение се оформя от опита и
влиянията, а не от диспозициите, са по-склонни да променят поведението на
децата. Когато родителите използват обясненията, предположенията и представят
различни възможности за действие, детето много по-лесно изразява съгласие с
техните желания. Ако те последователно се стремят към промяна на детето, като
използват насърчението и представят тази промяна като желана и идваща от самото
дете, то ще прояви по-голямо желание за сътрудничество.
Със своите оценки родителите
развиват самооценката на детето и усещането за самоконтрол върху собственото
поведение. Физическите наказания, заплахите, демонстрирането на сила и
превъзходство могат да създадат у детето чувство за безпомощност или за
недостойност. Независимо, че със сила родителите постигат контрол върху поведението
на детето „тук и сега”, във времето този контрол може да не доведе очаквания
резултат. Използването на физически наказания за ограничаване на определени
отрицателни поведения, може да породи у детето гняв, враждебност, омраза и
заедно с това да възприеме използването силата като модел за постигане на
собствените желания.
Едновременно с изграждането на
доверие към най-близките хора от семейното обкръжение е необходимо чрез
възпитанието да се стимулира формирането на доверие на детето в себе си, в
своите способности да се справя с импулсите си. Социалната подкрепа от страна
на родителите и роднини е специфичен външен фактор, регулиращ поведението,
мислите и чувствата на децата. Тя подсигурява духовното им уравновесяване,
което е необходимо за тяхното цялостно функциониране и спомага за изграждане на
самозащитните механизми и самосъхранението в кризисни житейски ситуации.
Ефективни се оказват тези взаимодействия, чрез които детето възприема себе си
като достатъчно способно да му се има доверие, така че да не се налага тези,
които го осигуряват, да са непрекъснато нащрек или да го напуснат.
Различни научни изследвания и
разработки по проблемите на семейството акцентират върху отделни страни на
неговата значимост по отношение на личностното развитие на децата. Обобщено те
могат да се представят по следния начин:
-
Семейството е първата
обществена група на детето, в която то придобива и организира своя обществен
опит. В него се затвърждава и чувството за принадлежност към определена
социална група.
-
Взаимоотношенията в семейството
оказват силно влияние върху цялостното формиране на личността (личностни
качества, емоционална експресивност, социална компетентност, ценностни
ориентации и нагласи, физическо развитие).
-
За дадено общество норми,
правила, ценности и модели на поведение се проектират в личността на детето най-вече през
призмата на семейното обкръжение. Родителите пренасят върху детето
психологическата атмосфера или духа на едно общество, тъй като те самите са
носители на този дух.
-
Успешността на междуличностните
отношения на личността в зряла възраст до голяма степен зависят от спецификата
на междуличностното общуване в семейството. Именно чрез общуването в
семейството се изграждат умения за социални преценки, комуникативни умения,
стереотипни ролеви представи и очаквания.
-
Травматичните преживявания в
детството от неадекватното въздействие на родителите се отразяват изключително
силно върху личностното развитие на децата. Те се проявяват в начина мисли,
чувства, в отношението на индивида към себе си, в ценностните ориентации и
насочеността на жизнения път.
-
Семейството създава възможности
за самореализация и самоутвърждаване на личността и постигане на трайно и пълно
удовлетворение от живота.
Така представените насоки,
определящи ролята на семейството като основен социокултурен фактор, формиращ
личността на отделния индивид, способстват за конструиране на възпитателните
взаимодействия в него. Именно възпитателното взаимодействие като основна,
градивна единица на възпитателния процес в семейството, най-пълно разкрива
неговата същност.
Семейството си остава един от
най-важните фактори за възпитателното въздействие върху личността. Осъществяването
на възпитателните възможности на съвременното семейство е невъзможно без
изясняването на неговите функции, които се намират в директни и индиректни
връзки и взаимоотношения . Възпитателната функция оптимизира своите
възможности, когато се интегрира по-тясно с останалите и най-вече със
социализиращата, икономическата, сексуалната и др. функции. Проучването,
анализирането и осмислянето на влиянието на отделните видове семейства върху
развитието на личността е изключително важно условие решаването на конкретни
възпитателни цели и задачи.
В периода на детството и
юношеството индивидът е обладан от изключителния стремеж да подражава и
претворява качествата на предпочитания “идеален” човек. Това постоянно желание
за само уподобяване с възрастните се реализира в индивидуалните стремежи на
подрастващите към самостоятелен и независим начин на живот и поведение.
Превъзпитанието е специализирано организиран, целенасочен процес на корекция,
терапия и модификация на отклоненията в социализацията на личността. Чрез прилагането
на система от психо - педагогически методи и средства за въздействия се
провеждат индивидуални и групови мероприятия с цел възстановяване и формиране
на социално - адаптивните способности на личността и отстраняването на социално
- психичните деформации. По този начин се гради морала и мирогледа, ценностите
и оценъчните позиции на индивида. В хода на организираното превъзпитателно
въздействие се съобразяват индивидуалните способности, особености и качества на
личността, нейните социални стремежи и очаквания, знания и интереси.
3. Факторът агресивност като асоциално поведение.
Корена
на думата произхожда от английското - aggressve
и се интерпретира като активност. Един голям за жалост процент от юношите
проявяват здравия модел на активност, изразяващ се в себе изява под
най-различни форми: интелектуални, спортни, креативни, социални и т.н.,
заявяване пред света, търсене на своето място в социалната пирамида и др.
Целенасочени, с прагматичен подход при достигане на целите си, те ще направят
всичко, за да достигнат желания резултат. Не са педантични, дребнави, обидчиви,
могат добре да се адаптират, както в много сложни, така също и в ситуации
свързани с поемането на риск и отговорност. Не позволяват на вълненията и
страховете да вземат връх над тях. Обичат действията и приключенията, те са
физически силни и често се наслаждават да вземат участие в спортни състезания.
При
голяма част от тях се забелязва социално отхвърляното значение на думата
агресивност. Това са млади хора, които са жестоки, студени, безжалостни и
страховити. Те могат да търсят силови подходи в процесите на социално общуване
и от позиция на силата да получават удовлетворение от оскърбяването на други
хора. Това поведение се развива в детството и се изразява, чрез следните
характеристики:
-
използване на физическо и друго
насилие, с цел установяване на господство в отношенията;
-
оскърбление или унижение на
хора в присъствие на други;
-
изискване за подчинение и
строга дисциплина към тези, които попадат под контрол, необичайна жестокост към
деца, съученици, слаби и беззащитни хора;
-
получаване на удоволствие от
физическо и психическо страдание на други хора и животни;
-
скриване на истината при
причиняване на вреда;
-
влияние над други хора, по
такъв начин, че те да изпитват страх;
-
ограничаване свободата на
хората, с които са в близки отношения.
4. Самоубийството като асоциално поведение.
Според
сведенията на Световната здравна организация (СЗО) България е сред водещите в
печалната класация за юношеска смъртност поради самоубийства - 6-то място сред
момичетата и 1-во сред момчетата. В нашата страна по-висока смъртност е
регистрирана при момчетата, които избират твърди методи за самоубийство. Те са
по-често агресивни и импулсивни и не рядко действат под влияние на алкохол и
наркотици, което и допринася за фаталния изход при тях. Момичетата извършват
по-често суицидни опити, може би защото те са по-склонни към развитие на
депресия, но също така са по-склонни да говорят за проблемите си и търсят
помощ.
Какво
тласка юношата към коренна промяна на отношението му към живота и смъртта? Кои
житейски ситуации и събития го принуждават да предпочете смъртта пред живота?
Кое води до социално - психологическа невъзможност за адаптация на личността,
изразяваща се в суицидно поведение? Защо преживявайки житейски кризи, личността
на юношата може да изяви суицидно поведение? Съществува ли начин да се предвиди
и преодолее суицидното поведение? Какви са механизмите, които възрастните могат
да задействат, за да спрат и преодолеят суицидното поведение у младите хора?
Да имаш
суицидни мисли от време навреме в тази възраст на навлизане в света на
възрастните е донякъде нормално. Децата преработват екзистенциалните проблеми и
се опитват да разберат живота и смъртта. Анкетните проучвания показват, че
повече от половината от учениците в горните прогимназиални класове са имали
мисли за самоубийство. Трудната адаптация към света на възрастните, липсата на
разбиране от връстници, учители, родители за съжаление много често тласка към
реализирането на тези мисли като единствен начин за излизане от кризите. В 24 %
от случаите учениците преживяват актуална житейска ситуация, която изпълнена с
неразрешими проблеми, с които те не могат да се справят сами.
Личностни
характеристики на юношеството, свързани с висок суициден риск са: нестабилно,
гневно, агресивно и неконтролируемо поведение; висока импулсивност; обърканост;
безкомпромисно мислене и начин на справяне; ниска способност за разрешаване на
проблемите, при възникване на затруднения; неспособност за преценка на
действителността; тенденция за живеене в илюзорен свят; фантазии за величие,
сменящи се с чувство за малоценност; склонност към разочарование; тревожност,
особено при физически неразположения или малки разочарования; самодоволство;
чувство за малоценност и несигурност, които могат да бъдат маскирани с открито
проявление на превъзходство, отхвърляне или провокативно поведение спрямо
съученици и възрастни, родители; несигурност по отношение на половата
идентификация или сексуална ориентация; амбивалентни отношения с родители, възрастни
и приятели.
Предразполагащи
фактори за суицидни нагласи у юношите са:
-
израстване в семейства, в които
агресията е единствения начин за справяне във всяка една ситуация;
-
социалната подкрепа на
агресията - прието е момчетата да се възпитават да бъдат агресивни;
-
липсата на социални умения за
справяне;
-
грешните методи на възпитание -
възпитание с обиди и заплахи, подценяване на възможностите на детето.
Важна
роля за формиране на суицидна нагласа играе семейната среда. Често това са
семейства с хронични конфликти между родители и най-вече с хладно, отхвърлящо,
или грубо отношение към децата; обиди, морални и физически насилия, включително
побои, а понякога инцестни посегателства. Налице са и слаби възможности на
семейството за адекватен отговор на житейските предизвикателства.
Демонстративните опити с манипулативна цел са по-чести сред деца от семейства с
двама родители и добро материално положение и се правят за извоюване на права и
налагане на собствени желания.
Кои са
аспектите на нефункциониращото семейство, нестабилността, и негативните
житейски събития, отключващи суицидната нагласа в юношеска възраст?
Често
пъти психопатология при родителите с наличие на афективни и други психични
разстройства, злоупотреба с алкохол и наркотици или антисоциално поведение в
семейството, фамилна обремененост със самоубийства или опити за самоубийства се
явяват като генетична предилекция и рискова среда за пораждане на суицидно
поведение у юношите.
Насилие
и злоупотреба в семейството, липса на достатъчно грижи от страна на родителите
и слабо общуване в семейството, чести кавги между родителите с напрежение или
агресия създават у юношата чувство на несигурност, неразбиране и неприемане от
близките, което неминуемо поражда стремеж към самоизолация и безизходица.
Нестабилност и неувереност у юношата пораждат и развод, раздяла или смърт на
родителите; честа смяна на местожителството; семейство на осиновители или
настойници.
Крайните
прояви на родителско внимание или невнимание като много високи или много ниски
очаквания от страна на родителите; неадекватна или прекалена власт на
родителите, изразяваща се в студенина и суровост в семейството, както и
разглезването, неминуемо водят до объркване, дестабилизация и самоизолация,
която много често отключва автоагресията. Липса на време от страна на
родителите да наблюдават или да се справят с емоционалния стрес на детето и
наличие на негативна емоционална среда, отличаваща се с отхвърляне и
пренебрегване прави юношата неуверен в дома си, а без подкрепата на
най-близките си хора, той трудно може да преодолява житейски кризи, за които не
е подготвен.
Младите
самоубийци най-често произлизат от семейства, в които рисковете се акумулират и
поради това, че те са лоялни към родителите си и им е забранено да разкриват
семейни тайни, така че те често се въздържат да търсят помощ извън семейството.
Конфликтните
отношения с учители, съученици, както и с други лица от училищната
администрация, водещи до честа смяна на училищата могат да повишат суицидния
риск. При ученици с разстроени междуличностни отношения и загуба на личностно значима
връзка подсъзнателният мотив за самоубийство е желанието да се харесат, да
привлекат вниманието на възрастните и така да възстановят връзките със
заобикалящите и да излязат от самоизолацията.
Самоубийствата
при деца и юноши, често корелират с депресивни разстройства, характерни за тази
възрастова група. Депресираните момичета са склонни да се оттеглят, стават
тихи, отпаднали духом, неадекватни. Депресираните момчета са с агресивно и
разрушително поведение и изискват голямо внимание от обкръжаващите ги.
Агресивността може да доведе до самота, което е висок рисков фактор.
Повишената тревожност, характерна за юношеската
възраст е източник на суицидни настроения, поради което не рядко сме свидетели
са суицидни опити провокирани от страх от наказание, порицание у дома или в
училище.
В
стремежа си да впечатлят групата, а за съжаление напоследък и за да не се
отличават от нея, юношите започват да злоупотребяват с алкохол и наркотици.
Всяка зависимост е резултат от латентна депресия или като последствие води до
развитието на депресия. Зависимостите блокират волята за разрешаване на
проблема. Бягството в илюзорния свят става за сметка на нарастващите дози и
нарастващия конфликт и изолация от реалния свят. Стремежът към нереалното и
неприемането на реалното поражда
непреодолимо желание всичко да свърши в смъртта.
Суицидният риск при страдащите от анорексия
или булимия е 20% по-висок от средния суициден риск при младите хора.
Неприемането на себе си такъв какъвто си, води и до отключване на автоагресия.
Малък брой подрастващи страдат от шизофрения и
маниакално-депресивни разстройства, които нерядко дебютират със суицидно
поведение.
Не е
малък процентът на децата със суицидно поведение резултат от имитация на
видяно, чуто или прочетено. Ученическата възраст се отличава с голяма степен на
внушение и податливост на влияние от средствата за масова информация.
1.
Карагьозов, И., „Психологически
проблеми на девиантното поведение”, 2002 г.;
2.
Карагьозов, И., „Основи на
дефектологията”, 1995 г.;
3.
Попова, С., „Възпитателни
взаимодействия в семейството”, 2000 г.;
4.
Иванов, И., „Семейна
педагогика”, 1998 г.;
5.
Петров, Г., „Детската
престъпност”, 1998 г.;
6.
Стаматов, Р., „Детска
психология”, 1998 г.;
7.
Величков, А., А., Илиев, „Психoлoгия
нa индивидуaлнoтo сoциaлнo пoвeдeниe”, изд. „Албатрос”, София, 2006 г.;
8.
Паси, Исак Соломон, „Мотиви на
човешкото поведение. 60 социално - психологически етюда”, ИК НИ Плюс, София,
2006 г.;
9.
Петкова, К., „Социални нагласи
и поведение”, Изд. „Институт по психология” – БАН, София, 2006 г.
]]>
