 |
|
ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ”
Благоевград
КУРСОВ ПРОЕКТ
на тема:
„Влияние на ситуативната и личностна тревожност и на
потребността от сигурност върху успеха при извършване на икономическа дейност”
2007 г.
СЪДЪРЖАНИЕ:
1.1 Основни аспекти на явлението тревожност в
психологията.
1.2. Връзка на тревожността с дейността
1.3. Видове тревожност. Разграничение между ситуативна и
личностна тревожност.
2.1. Литературен
обзор на изследваната проблематика.
2.2. Потребността от сигурност в икономическата дейност.
Глава втора. Организация на изследователската работа.
1. Цел, обект и предмет на изследването.
3. Организационни и изследователски задачи.
Глава трета. Обработка и анализ на получените резултати.
2. Обработка и анализ на резултатите от първа серия на
изследването.
3. Обработка и анализ на резултатите от втора серия на
изследването.
4. Обработка и анализ на резултатите от трета серия на
изследването /статичен тремор/.
Увод
Въпросът за съхранение
на личната сигурност в процеса на труда има различна актуалност в зависимост от
това доколко длъжностните функции изискват извършване на рискови задачи. Изпълнението
на такива задачи насочва вниманието на работещия към онези организационни
изисквания и условия, които са важни за съхранение на неговото здраве и живот.
Вероятно силата на индивидуалната потребност от сигурност определя съдържанието
на субективното важните условия за самосъхранение в трудовото ежедневие,
диференцира тяхната емоционална оценка и прочее. Подобни предположения не са
системно проверявани в изследванията на организационната психология.
Емпиричните данни в тази посока представляват интерес, тъй като могат да
обогатят познанието в две посоки. От една страна те позволяват да се установи
кои стимули на условията на средата са най-значими индивидът да поддържа
относително стабилно чувство за сигурност в работата. Второ, проучванията допринасят
за описание на регулативната функция на потребността от сигурност в трудовото
поведение при постигане на организационните цели и на личните стремежи и
планове.
В предстоящото изследване е са представени емпирични данни за
някои ефекти на потребността от сигурност от една страна и вида и степента на
тревожност от друга върху динамичния и статичен тремор. Целта на изследването е
да докаже, че между тези явления има ясна взаимовръзка и детерминация и да
пренесе тези ефекти върху изпълнението на дадена икономическа задача. Смятаме,
че потребността от сигурност е свързана с множество фактори – организационна
програма за сигурност, осигуряването на индивида със средства за овладяване на
външната заплаха, поведението на индивида във високо стресови ситуации,
необходимостта от проучване на тези ситуации и правилния избор на подходящите
служители за тяхното изпълнение.
В настоящото изследване са представени данни от
изследванията на 6 човека, 3 от тях от мъжки пол и 3 от женски пол. ИЛ са на
възраст между 23-30 години. Всички са служители във фирма за продажба и дистрибуция
на канцеларски материали и офис оборудване от град Благоевград. Получените
резултати подкрепят основната хипотеза на изследването, че степента и вида
тревожност и степента на потребност от сигурност влияят върху показателите на
статичния и динамичния тремор. При съпоставяне на резултатите, получени при
други изследвания, известни от научната психологическа литература се наблюдават
множество сходства с резултатите от настоящата работа и подкрепят категорично
изводите направени в резултат на обработката и анализа на експерименталните
данни.
…………………………………………………………………………………
Глава трета. Обработка и анализ на получените резултати.
1. Интерпретация на резултатите от изследването на степента на личностната и ситуативната тревожност и на потребността от сигурност.
Резултатите
на всички изследвани лица са получени с помощта на методическо пособие за
работа с българската форма на въпросника за оценка на тревожността на Ч.
Спилбъргър.
В
изследването са включени общо 6 лица, 3, от които от мъжки пол и 3 от женски
пол. Резултатите за двете групи ИЛ обработваме и представяме на поотделно в
таблици и чрез графично представяне. Получените данни за момчетата и момичетата
относно границата на нормата при 95% вероятност са представени в таблица №1.
Таблица № 1
Диапазон на нормата за ситуативна
и личностна тревожност за момчетата и момичетата поотделно
|
Популации |
Ситуативна
/S/ тревожност |
Личностна /T/
тревожност |
|
Момчета |
От 32.58 до 53.44 |
От 35.88 до 53.72 |
|
Момичета |
От 34.49 до 54.61 |
От 38.60 до 57.24 |
За да бъде по-нагледен нашият анализ ще разгледаме първо
общият процент на резултатите при изследване на двата вида тревожност.
След като обработихме резултатите от теста на Ч. Спилбъргър
получихме следните проценти: От общият брой ИЛ, 33.33 % са показали високи нива
на тревожност, 50% са в норма и 16.66% са с ниски резултати. Всички ИЛ, които
демонстрираха висока ситуативна тревожност получиха същият резултат по скалата
за измерване на личностната тревожност.
Таблица № 2
Данни от изследване на
ситуативна и личностна тревожност
|
|
Личностна |
Ситуативна |
|
Ниска |
16.66% |
16.66% |
|
Средна |
50% |
50% |
|
Висока |
33.33% |
33.33% |
Визуализиране на различието в проценти случаи при всички изследвани лица, демонстрирали определен тип
и степен на тревожност:
графика № 1
От графика № 1 виждаме, че изследваните лица, преимуществено
се намират в средният диапазон на личностната и ситуативната тревожност. Като
процентно разделение, ниската и средна степен на ситуативна тревожност се
намират в еднаква степен у изследваните лица. Най-голям брой от тях са в
средният диапазон на ситуативната и личностна тревожност – 50% от всички ИЛ,
най-малко са ниска степен на ситуативна и личностна тревожност – по 16,66%, и с
висока са 33.33%. Може да бъде направен изводът, че доминиращата част от
изследваните лица имат добро социално приспособяване и проявяват по-голяма
устойчивост по отношение на стресорите от средата.
За бъде по-нагледен нашият анализ ще разгледаме поотделно
двата вида тревожност, разделени по полов признак / Таблица № 3 /
Таблица № 3
Процентно представяне на
степента на изразеност на ситуативната и
личностна тревожност по полов
|
|
момичета |
момчета |
|
ниска |
- |
16,66% |
|
средна |
16,66% |
33.33% |
|
висока |
33,33% |
- |
Както виждаме от таблица № 2 при лицата от женски пол високата тревожност представлява
по-големият процент, докато лицата от мъжки пол преимуществено се намират в
средният диапазон. Това е обяснимо предвид по-голямата емоционалност, която се
намира преимуществено в женският пол.
……………………………………………………………………………………
Обобщение и изводи
Проведеното експериментално изследване разкри
наличието на корелационна зависимост между вида и степента на изразеност на
ситуативната и личностна тревожност и на степента на потребността от сигурност
от една страна и динамичния и статичен тремор от друга страна. От по-горе
изложената теория стана ясно, тревожността се отразява върху скоростта на
движение, като следствие от промяната в характеристиките на аферентните
двигателни импулси е факт, но тази зависимост не трябва да се приема в нейния
краен смисъл. Изследването доказа, че тревожността не води до „мускулно закрепостяване”
и скованост на движенията при реализиране на
на движение в условията на ниско сензомоторно равнище и в този смисъл не
може да се говори за типичен нервнодинамичен отговор, проявяващ се като
отрицателна стереотипия в двигателната реализация.
Експерименталната проверка за влиянието на
тревожността и върху динамичния и статичния тремор разкри, че при простите
дейности, каквато е и дейността при изследването на динамичния тремор,
тревожността осигурява по-голяма ефективност от гледна точка на възможността за
развиване на бърза реакция /скорост,
по-малко време на реакция/. От значение се оказа и фактора мотивация – по-силни
мотивираните показаха и по-добро време в сравнение с останалите участници в
изследването.
Изследваните момичета и момчета, проявили висока тревожност,
както и висока потребност от сигурност проявяват и по-динамична скоростна
характеристика, но и точността на резултатите им е по-лоша, т.е. тя корелира
отрицателно с отрицателните емоционални състояния, към които се причислява и
тревожността. Това е сериозна предпоставка за изпадане на високо тревожните в
състояние на емоционален стрес. Трябва да се има предвид, че делението на
тревожността на ситуативна и личностна и на тази основа да се проверява
влиянието им в конкретна по вид двигателна реализация е условно и получените данни трябва задължително да се
допълват при интерпретация с данни, получени от други обективни методи. Това е
така, защото ако например тревожността, разглеждана като личностна
характеристика, е резултат от депривация, т.е. лишаване от майчинските грижи
още от ранна възраст и проявяваща се в отрицателни психични състояния, то при
по-усложнени ситуации може да се стигне до пълно въздържане от импулсивни
реакции. Такава отрицателна скоростна реакция може да бъде следствие от
преживяна дълбока скръб; от отрицателна мотивация, удовлетворяваща евентуалните
потребности при отрицателни емоции. Тези факти са от особено значение, но явно
е необходимо да се докаже, че в сложни ситуации външната регулация на
психичните процеси намалява и като основни механизми на психична регулация ще
се проявяват емоционално украсените вътрешни детерминанти.
……………………………………………………………………………………
Използвана литература:
1.
Величков, А., М., Радославова, „Методи
за психодиагностика”, изд. „Пандора прим”, София, 2005 г.
2.
Величков, А., С., Василева, „Потребност
от сигурност. Теоретичен модел на изследване на една фундаментална човешка
мотивация”, Българско списание по психология, 2, 25-40., София, 1997 г.
3.
Кръстев, Л., И., Кръстев, „Икономическа
психология”, УИ „Н. Рилски”, Благоевград, 2000 г.
4.
Щетински, Д., И., Паспаланов, „Методическо
ръководство за работа с българската форма на въпросника за оценка на
тревожността на Ч. Спилбъргър”, БАН, Институт по психология, София, 1989 г.
5.
Николов, Б., Г., Енева, „Ръководство
за работа с апаратура за психологически изследвания”, Благоевград, 1985 г.
6.
Иванова, З., „Психология на труда”,
София, 1972 г.
7.
Десев, Л., „Речник
по психология”, изд. „Булгарика”, София, 1999 г.
8.
Енциклопедия Психология, ред. Корсини, изд.
„Наука и изкуство”, София, 1998 г.
…………………………………………………………………………………..
Темата е изготвена през 2007 г.
Най-новата информация е от 2007 г.
Темата съдържа множество таблици и графики.
Ключови
думи: тремор,
динамичен, статичен, тревожност, сигурност, потребност, изследване, дейност,
научни въпроси, хипотези, социален подход, хиперопека, невроза, психоза,
времева продължителност, индивидуална минута, абстиненция, интро-екстроверация,
сензо-моторно поведение, Спилбъргър, Аспатов, Пацявичус
]]>
