В древногръцката цивилизация се смятало, че човек има два ума. Елините забелязали противопоставяне между главата и сърцето, ума и душата, но не гледали на никое от тях като на по – извисено от другото. Макар да възхвалявали разума, логиката и емпиричното разбиране на нещата, те почитали и интуитивните, естетически и творчески форми на интелигентност. Елините вярвали, че изучаването на естествените явления /основата на науката, както я познаваме днес/ задоволява не само интелекта, но и душата и сърцето.

Емоциите са велики учители, но образователните им методи не са като познатите ни от класните стаи. Те ни учат главно чрез усещания за страдания и радост. Страданията ни спират и ни дават възможност да погледнем на нещата по различен начин. Изстрадвайки дълбините на емоционалната си злочестина, у нас се появява желание да направим нещо, за да прекратим болката. Това отчаяно желание често открива пътя към действия, за чието предприемане преди това сме били твърде лениви или нерешителни. По подобен начин обещанието за радост става катализатор на много промени. Ние търсим щастието не само като средство да спрем болката, но и заради самото щастие. Страданието и радостта са велики мотиватори на промяната. Когато емоциите привлекат вниманието ни и започнем да общуваме с тях, може да научим най – различни неща за живота. От тях ще получим важни сведения: за това, което мислим /съзнателно или несъзнателно/, за миналото, настоящето и бъдещето; За нашите най – дълбоко скрити цели и ценности/ дори и онези, които крием от самите себе си/; За целта ни в живота и какво в крайна сметка е определението ни за успех.

…………………………………………………………………………………..

ІІ. Експериментална част

1. Предмет на изследването

Ниво на тревожност при възрастни с новообразувания на бъбреците и уринарния тракт.

2. Цел на изследването

Целта на настоящето изследване е да проверим има ли съществена разлика между нивото на ситуативната тревожност и личностната тревожност при възрастни с поставена диагноза – тумор, постъпващи в Клиника по урология за диагностично доуточняване и оперативно лечение и случайно подбрана група от възрастни хора, съответстващи по пол и възраст на онкологично болните.

3. Задачи на изследването

3.1. Да се проведе експеримент, чрез който да се получат количествени данни за нивото на тревожност при възрастни, с поставена диагноза злокачествен тумор.

3.2. Да се проведе аналогично експериментално изследване за нивото на тревожност при възрастни съответстващи по пол и възраст без онкологични заболявания.

3.3. Да се сравни равнището на тревожност при възрастни със злокачествено заболяване и при възрастни без онкологични заболявания.

4. Хипотези на изследването

4.1. Равнището на личностната тревожност при възрастните, със злокачествено новообразувание, и възрастни без карцином няма да има значима разлика.

4.2. Равнището на ситуативна тревожност при възрастните с диагноза злокачествени новообразувания, които са информирани за болестта си ще бъде значимо по-висока от ситуативната тревожност при техни връстници без диагноза карцином.

……………………………………………………………………………………

ІІІ. Анализ на получените резултати

При изследване на лицата от експерименталната група с въпросника за самооценка на Спилбъргър се получиха следните резултати:

Експериментална група:

Таблица 1. Мерки на централната тенденция и мерки на разсейване

	Ситуативна тревожност	Личностна тревожност
N	25	25
Средна аритметична	58.0800	49.0800
Медиана	57,0000	48,0000
Стандартно отклонение	13,4843	8.0048
Минимум	34,00	36,00
Максимум	76,00	65,00

Стойностите на средната и медианата съвпадат почти напълно – за ситуативна тревожност: М = 58,08 и Ме = 57,00 за личностна: М = 49,08 и Ме = 48,00, което означава, че разпределението на лицата от експерименталната група по тези променливи, е близко до нормалното. Това се вижда и в представените по-долу хистограми:

………………………………………………………………………………..

Използвана литература:

1. Величков, Ан., „Предполагаемите светове на личността”, Институт по психология – МВР, София, , 2001 г.

2. Кирилов, С., „Хирургични болести”, Под ред. на проф.д-р Ал. Атанасов, София, Знание, 2001 г.

3. Милев, В. , „Медицинска психология”, София, МФ, 1985 г.

4. МКБ-10, „Психични и поведенчески разстройства”, 1998 г.

5. Панчев, П., Хр., Куманов , „Урология”, Под ред. на доц. д-р Ат. Узунов, Знание, София , 1999 г.

6. Паспаланов, Ив., Д., Щетински, „Въпросник за оценка на тревожността на Ч. Спилбъргър”, БАН, 1989 г.

7. Попов, Хр., „Тревожност”, Полимона, София, 1994 г.

8. Попов, Хр., „Пост травматичен стрес”, София, ИК „Лик”, 2003 г.

9. Темков, Ив., Хр. Попов, „Стрес и кризи на личността”, Медицина и физкултура, София, 1987 г.

10. Голдберг, Д., „Психиатрия в медицинската практика”, Фондация „Невронауки и поведение”, 1992 г.

11. Кюблър-Рос, Ел., „За смъртта и умирането”, Наука и изкуство, София, 1996 г.

12. Риман, Ф., „Основни форми на страх”, Лик, София, 2002 г.

13. Уилкс, Ф., „Интелигентните емоции”, Кръгозор, София, 1998 г.

14. Barlow, D., “The Nature and development of anxiety and its disorders: Triple vulnerability theory”, ”, www.psichi.org/pubs/articles.asp

15. Beck, A. and Emery, G., Anxiety Disorders and Phobias: A Cognitive Perspective, Basic Books, NY, 1985.

……………………………………………………………………………………

Темата е изготвена 2010 г.

Най-новата информация е от 2010 г.

Темата съдържа множество таблици и графики.

Ключови думи: емоции, тревожност, фактори, ситуационизъм, онкогенеза, тумор, S-тревожност, Т-тревожност, средна аритметична, медиана, стандартно отклонение, Т-критерий, Стюдънт, Спилбъргър, Зигмунд Фройд, Юнг, Аристотел

Увод