 |
|
ДИПЛОМНА РАБОТА
на тема
От „Енергийна програма на Република България до 2005 г.,
и за по-далечна перспектива до 2020 г.”
Съдържание:
1. Анализ на
въгледобивната промишленост у нас – състояние, технологии, перспективи.
1.1. Развитие
на добива на въглища в перспектива
1.2.
Технология на преработване на въглища.
2.
Статистически анализ на въгледобивната промишленост в България.
2.1.
Изчисляване на точкови величини
2.2.4.
Средноаритметично отклонение
2.2.5.
Стандартно средноквадратично отклонение
2.2.7.
Коефициенти на асиметрия
3.1. Проверка на хипотеза за равенство на средно аритметични за две
извадки:
3.2. Емпирична характеристика за проверка на хипотези относно разликата
между две дисперсии:
4.
Еднофакторен дисперсионен анализ – F отношение
5.
Статистически анализи за Топлоенергия /То/
5.1.4.
Средноаритметично отклонение:
5.1.5.
Стандартно средноквадратично отклонение
5.1.7.
Коефициенти на асиметрия
62. Проверка
на разпределенията с някои теоретични разпределения.
6.2. Средна /стандартна/ грешка на
оценката на средна аритметична величина
7.1. Проверка на хипотеза за равенство на средно аритметични за две
извадки:
7.2. Емпирична характеристика за проверка на хипотези относно разликата
между две дисперсии:
8. Еднофакторен дисперсионен анализ
– F отношение
Въведение
Към 1984
г. страната ни разполага с 5,9 млрд. т. Утвърдени балансови запаси от въглища.
Освен това са установени 1,5 млрд. т. извънбалансови запаси.
Основната част от балансовите
запаси са лигнитните въглища – 85 %. Запасите от кафяви въглища възлизат на 8%,
а на черните и антрацитните въглища на 7%.
Всички
въглищни басейни в страната се характеризират със сложни минно – геоложки
условия.
Реализираният
до 1984 г. добив на въглища не обезпечава потребностите на страната, като
недостигът се покрива с вносни енергоносители.
Целите на настоящия
дипломен проект са:
1.
Анализ на ВР на въгледобивните
показатели. Прилагане на различни модели – кой модел отговаря най-близко за
дадените модели, проверка на значимост на коефициентите и адекватност на
модела.
2.
Анализ на показателите на въгледобива и
влиянието му върху Брутната Добавена Стойност /Брутен Вътрешен Продукт/ и други
макроикономически показатели;
3.
Откриване на вътрешни корелационни
връзки между показателите;
4.
Изчисляване на темпове и прираст на показателите.
Глава І
1. Анализ на
въгледобивната промишленост у нас – състояние, технологии, перспективи.
1.1. Развитие на добива на въглища в
перспектива
С
доказването на нови запаси от въглища ще се създават предпоставки за
увеличаване на добива и изменение на енергийния баланс. Непрекъснатото
повишаване цените на природния газ и въглищата както и високите цени на нефта
на световния пазар налага де се обърне сериозно внимание за оптималното,
ефективното и комплексно използване на нашите твърди горива.
Увеличението
на въгледобива за периода до 2005 г. и по-далечна перспектива до 2020 г.
обуславя необходимостта от ускоряване на геоложките проучвания на въглищните
басейни до 1990 г., с цел да се докажат нови запаси от въглища и да се получат
допълнителни данни за минно - геоложките условия на въглищните басейни.
Съществуват
възможности за увеличение на запасите от лигнитни и черни въглища /от Софийски,
Западномаришки, Ломски и Добруджански басейни/, ограничени за кафявите въглища
/от Черноморския и Ораново - Симитлийския басейни/ и неизяснени за антрацитните
въглища /Свогенски басейн/. Очаква се да бъдат утвърдени около 3,6 млрд.т.
запаси от въглища.
Наличието
на утвърдените запаси, както и възможностите за тяхното увеличение, дават
основание да се счита за технически възможно и икономически оправдано по-нататъшното
интензивно развитие на въгледобива.
През 1985 г.
добива на въглища по план трябва да надвиши 40 млн.т. За 1990 г. се предвижда
той да достигне 47 млн.т., а следващият период се характеризира с ускорено
нарастване на въгледобива като в 2005 г. се очаква той да възлезе на около 75 млн.т.
В по-далечна перспектива темповете на развитие ще бъдат по-бавни и към 2020
год. общия въгледобив ще достигне около 79 мил.т.
Целият
перспективен период се характеризира с преимущественото развитие на добива на
въглища по открит начин. В периода до 2005 год. около 85% от общото количество
въглища ще бъде добивано по открит начин, като това участие ще се запази и в по-далечната
перспектива до 2020 г.
От своя
страна целия перспективен период се характеризира с интензивно развитие на
добива на лигнитни въглища, с относителното участие на които от 76,6% през 1980
год. ще нарасне на около 88% през 2005 г.
Този ръст се дължи преди всичко на рудниците в
комплекса “Марица-изток”. Увеличението на добива от рудниците в Източномаришкия
басейн ще се осъществи посредством реконструкция, разширение и модернизация на
действащите мощности. Предстои реализирането на широка програма по внедряването
на висока производителна минно - транспортна и спомагателна механизация,
обединяване на рудничните полета и извършването на голям обем хидро - техническо
строителство. В резултат на реконструкцията целия добив в басейна се предвижда
да се осъществи от два рудника: “Трояново-юг” с
годишна мощност от 26 мил.т. и “Трояново-север”
– съответно с мощност 19,5 мил.т. През 1990 год. от тези два рудника ще бъдат добити общо 35,5 мил.т., а проектната им мощност – 45,5 мил.т.
ще бъде усвоена през 1995 год. Обединяването на
рудниците в Източномаришкия басейн дава възможност за пълно изземване на
въглищата. Намерено е техническо решение за почти пълно изземване на въглищата
и под река “Овчарица”. С реализацията на тези две
решения се създава предпоставки за допълнително добиване на около 450 мил.т. въглища. От друга страна, с отпадане на работите по
разкриването на новите руднични полета ще бъдат намалени инвестициите. Ще бъде
постигнато също така, увеличение на производителността на труда с около 50% и
снижение на издръжката на производството от 20% до 28%.
На
въглищата от СМЕК “Марица-изток”,
освен съществуващите електропроизводствени мощности и Брикетната фабрика се
предвижда да се изгради нова мощност с 3 блока с по 450 МВт,
както и градските централи в градовете Стара Загора, Кърджали и Нова Загора.
В
Елховския басейн се установени 660 мил.т. запаси.
Долната граница на топлотворната способност на въглищата възлиза на около 1400 к.кал/кг. В рамките на един предварително определен участък
залягат около 230 мил.т. въглища подходящи за открит
добив, които осигуряват строителството и експлоатацията на рудник с проектна
мощност от 8 мил.т. годишно. Проектната мощност на
рудника ще бъде усвоена след 2000 год.
Въглищата
от този басейн, както показаха изследванията, могат да бъдат изгаряни без
опасност от замърсяване на атмосферата над допустимите екологични норми.
Предвижда се изграждането на ТЕЦ-Елхово и градска
централа ТЕЦ-Ямбол на въглища от Елховския басейн.
Алтернатива на директното изгаряне е газификация на въглищата и получаване на
енергиен газ за изгаряне в ТЕЦ.
Друг
крупен басейн за открит добив на лигнитни въглища е Ломският басейн. Той е
разположен в тази част на територията на страната където няма установени други
въглищни находища. Характеризира се с наличието на мощен напорен водоносен
хоризонт, както и на подземни води, акумулирани в пясъците в надвъглищния хоризонт. Утвърдените към 1984 год. балансови запаси възлизат около 300 мил.т., а други 1200 мил.т.
фигурират към извънбалансовите запаси. Разработена е
програма за ускорено проектиране и строителство на рудник с около 10 мил.т. проекта мощност. Усвояването на тази мощност изиска
изграждане на мощна ефективна водопонизителна
система. Въглищата от Ломския басейн ще намерят приложение при захранване на
ТЕЦ към Захарния комбинат – град Лом и на бъдещи градски отоплителни централи в
северна България – Монтана, Ловеч, Враца и Разград. Една част от Ломските
въглища могат да бъдат използвани за нуждите на стоковия фонд.
Софийският
басейн се характеризира с изключително сложни инжинеро-геоложки
и хидрогеоложки. Тази сложност се обуславя от: ниските якостни свойства на
скалите, наличието на няколко високо напорни водоносни хоризонта и на множество
тектонически нарушения. Част от запасите на този
басейн ще могат да бъдат иззети по открит начин. Прогнозира се строителство и
експлоатация на рудник за добив на въглища по открит начин с проектна мощност
от 7,5 млн.т., която ще бъде усвоена след 2005 год. Въглищата от бъдещия рудник “Бауша”
ще послужат за изграждане на нова електро
производствена мощност и за заместване на отпадащи след 2005 год. мощности на рудниците “Болшевик” и “Станянци”.
Големите
потребности на страната от черни енергийни коксуващи се въглища налагат да се
пристъпи към усвояване на Добруджанския басейн. Той се характеризира с
изключително сложни минно-геоложки условия.
Въгленосните отложения са на дълбочина от 1300-2000 м. Доказаните запаси от
въглища възлизат на 232 млн.т., а прогнозните такива
– на около 1200 млн.т. Над въглищните пластове са
установени няколко водоносни хоризонта. Сложните минно-геоложки
условия характеризират Добруджанския басейн като уникален басейн, нямащ пълен
аналог в световната минна практика. Те обуславят необходимостта от решаването
на два основни проблема:
1. Прокарване на дълбоки
вертикални шахти /около 1700 м./ чрез прилагане на комплекс от специални методи
или чрез сондиране;
2. Прокарване на минни изработки
и провеждане на добивни работи на голяма дълбочина в тектонически
нарушен масив при очаквана проява на газодинамични и
други явления, и значителен минен натиск.
При тези условия се проектира
строителството на рудници с обща проектна мощност от 7 млн.т.,
като първата мощност от 1,5 млн.т. се очаква към 2005
год.
В съществуващите и строящи се
рудници нарастване на добива се очаква с усвояване мощностите на рудник “Бобов
дол – обединен” – 3,6 млн.т., рудник “Гета
Господинова” – 1 млн.т., а рудник “Здравец” – 2 млн.т., рудниците “Ст. Сейменлийски”,
“Черно море 2” и др. Предвижда се реконструкция на рудниците в Софийския басейн
– “Болшевик” и “Станянци”.
В по-далечна перспектива,
след 2005 год., се оказва уместно разработването на
някои находища с локално значение. Това са Разложкото, Самоковското и
Карловското находища, като въглищата от тях ще намерят приложение за
производството на топлоенергия в съответния район и за увеличаване на въглищата
за стоковия фонд.
Бъдещето ускорено развитие на
въглищната промишленост може да бъде реализирано единствено с приложение на
съвременните постижения на науката и техническия прогрес. Още повече, че
въгледобивът в нашата страна ще се развива при непрекъснато влошаване на
природните условия.
Основното стратегическо
направление пред въгледобива в перспектива е комплексната механизация и
автоматизация на основните и спомагателни процедури.
При добива по подземен начин
ще се извършва непрекъснато усъвършенстване на техническите схеми чрез
модернизация и реконструкция на елементите им, с цел постигане висока степен на
концентрация. Участието на механизирания добив от 43% през 1980 год. ще достигне 67% през 2005 год.,
а на механизираното прокарване на подготвителни изработки от 50% на 73%.
Ще се подобряват
използваемостта на добивните комплекси и постепенно ще се внедрява автоматизацията
на добивната механизация.
При открития въгледобив ще се
усъвършенстват традиционните технологии /поточни-циклична
и поточна/ по пътя на комплексна автоматизация на основните процеси и
механизация на спомагателните технологични процеси. Прилагането на съвременни
методи за оперативно диспечерско управление с използване на електронно-изчислителни
машини ще доведе също така до висока ефективност на традиционните технологии и
до повишаване степента на използваемост на добивната и транспортна механизация,
намаляване на аварийността и повишаване степента на
безопасност.
Основните насоки за
подобряване качеството на въглищата при добива ще се свеждат до внедряване на
механизация, отговаряща на минно-геоложката
характеристика на експлоатираните пластове, определяне на рационалната област
за прилагане на тази механизация, подобряване организацията на контрола и
прилагане технологии за добив, осигуряващи минимално замърсяване на въглищата с
кални примеси.
В бъдеще ще се отдели още
по-голямо внимание на проблемите по намаляване на производствените замърсявания
и опазване на природната среда. Въглищната промишленост в нашата страна довежда
със своята производствена дейност до нарушаване на екологическото равновесие в
природата, най-вече чрез намаляване на поземлените ресурси и нарушаване на
ландшафта. В същото време /с много малко изключения/ дейността на отрасъла не
довежда до замърсяване на водите, на естествените водоеми и замърсяване на
атмосферата.
Актуалността на проблема по
опазването на околната среда е особено голяма при добива на въглища по открит
начин. Целта на съвременните методи на рекултивация във въгледобива е не само
преобразуването на нарушените терени, но и възстановяване на жизнения режим на
тези територии и техния облик.
Изхождайки от важността на
проблема по опазването на околната среда, е изготвена Програма за рекултивация
на използваните за нуждите на СМЕК “Марица-изток” зами до 1990 год.,
в която са залегнали мероприятия за освобождаване и рекултивиране на 2500-4500
декара зами годишно.
В периода до 2005 год. и в по далечна перспектива ще се увеличи абсолютният
дял на механично преработваните въглища до 14-15 млн.т.
Това ще се постигне посредством реконструкция и разширение на Централна Обогатителна
Фабрика “Бобов дол” и Брикетната фабрика, въвеждане в действие и реконструкция
на производствените мощности на ЦОФ “Томпсън” и главно с построяване на обогатителна фабрика към
рудник “Добруджа”. Възможно е и изграждането на обогатителни фабрики към Западномаришкия и Черноморския басейни.
Стабилизирането и
подобряването качеството на стоковата продукция ще се постигне чрез разширяване
обема на механично преработване на въглищата и повишаване ефективността на
основните и спомагателни процеси при механичното обогатяване. В областта на
брикетирането ще се внедрят технически решения за подобряване якостните
качества на брикетите. Важен е проблемът за съхраняване качеството на
брикетите.
Постепенно в стопанските минно-енергийни комбинати /СМЕК/
ще се въведе експресно определяне на основните качествени показатели на
въглищата. Решаването на този проблем ще бъде предпоставка за въвеждане на
автоматизирани системи за управление на качеството на въглищата при добива и
механичната им преработка.
От особено значение за
развитието на въглищната промишленост е осигуряването на отрасъла с
необходимата материална база за ремонт и поддържане на механизацията. В тази
насока е необходимо да се осъществяват реконструкциите в централните ремонтно
бази в Раднево, Димитровград и Твърдица. Успоредно с
реконструкцията се изисква окончателното внедряване на аграрно-възловия
метод за ремонт на тежката минна и транспортна механизация.
Друг проблем представлява
приложението на прогресивните методи за диагностика на действащите минни и
транспортни машини, както и внедряването на нови методи за възстановяване на бързоизносващите се части на оборудването.
Към 1984 год.
състоянието и развитието на минното строителство у нас до голяма степен се
покрива с дейността на СО ”Минстрой”, която е
единствената специализирана строителна организация за минното строителство в
страната. За изпълнение на всички изисквания на въгледобива са необходими
значителни инвестиции. Това ще доведе до съответното увеличение на
изпълняваните от СО “Минстрой” строително-монтажни
работи при изграждането на подземни и открити редници и други съоръжения.
Развитието на въглищната
промишленост в перспектива ще се осъществи при непрекъснато увеличение
производителността на труда. За периода 1985-2000 година производителността на
труда на едно лице от промишлено-производствения
персонал ще се повиши с около 60%. Въпреки това очертава се необходимостта от
увеличаване на работната сила най-вече в периода 1990-2000 година.
В перспектива нараства още
повече значението на научното и проектно обслужване на въглищната промишленост,
което налага съответно развитие на институтите “Минпроект”,
“Минстрой”, ВМГИ и др.
Интензивното развитие на
въглищната промишленост на нашата страна ще се отрази благоприятно и върху
развитието на Националния енергиен комплекс и цялото народно стопанство. Към
1984 год. издръжката на въгледобива е по-ниска в
сравнение с международните цени на вносните въглища и течните горива, приведени
в условно гориво. Стремежът е тази тенденция да бъде запазена в перспектива.
Необходимо е за нуждите на
открития въгледобив машиностроенето да усвоява производството на резервни части
за тежкото минно и транспортно оборудване на спомагателно оборудване за
основните минно-технологични процеси, както и техника
за ремонт и поддръжка на съоръженията.
1.2. Технология на преработване на въглища
Извършените до сега
изследвания в нашата страна, в съответствие със световния опит, дават основание
да се смята възможно внедряването на термохимична
преработка на въглищата от някои басейни до 2000 год.
Като най-перспективно
направление до 1990 год. се смята газификацията на
въглищата.
Перспективно е прилагането на
газификацията на въглищата от Елховския басейн. Изграждането на промишлени
мощности за газификацията се счита за възможно от 1995 год.
Счита се перспективен и
вариантът за газификация на около 10-15 млн.т.
въглища от СМЕК “Марица-изток”
и Елхово за получаване на среднокалоричен и енергиен
газ /за производство на електроенергия в парогазов
цикъл/, които да се използват за новите ТЕЦ и ПОЦ
/Промишлена Отоплителна Централа/ в района след 1995 год.,
като при това се подобрява опазването на околната среда и се осигури
получаването на сяра или сярна киселина като стокова продукция.
През периода след 2005 год. може да се предвиди газификация и за въглищата от
Софийския басейн за задоволяване потребностите от газ в Софийския промишлен
район.
Една от основните насоки за
повишаване технико-икономическата ефективност на
отрасъла и особено за опазване на околната среда в района на рудниците и
обогатителните фабрики е оползотворяване на отпадъците от добива и механичната
преработка на въглищата. Те могат да намерят приложение за: производството на
огнеупорни изделия, труднотопими и обикновени тухли,
цимент, шлакобетонни изделия и други строителни
материали, за пътни настилки, направа на насипи и водни заграждения, като
суровина за извличане на редки и разсеяни елементи, за запълване на стари минни
изработки, подравняване на терена и др.
Преобладаващата част от отпадъците на въглеобогатителните
фабрики са подходяща суровина за производството на строителна керамика, а
ситните отпадъци – за електропроизводството. Във връзка с това много актуално
до 1995 год. е изграждането на керамични заводи в
непосредствена близост до ЦОФ “Твърдица,
ЦОФ “Перник”, както и оползотворяване на ситните
отпадъци от всички обогатителни фабрики и на шлама от
Брикетната фабрика в ТЕЦ. Актуален е въпросът и за организиране производството
на строителни материали от откривката на рудниците в СМЕК “Марица-изток”.
1.3. Пречистено производство
Въгледобивна промишленост
Добив
и преработка на въглища
Глава ІІ
2. Статистически анализ на въгледобивната промишленост в България.
2.1. Изчисляване на точкови величини
2.2.1. Х – средно
2.2.2. Размах на разсейване
2.2.3. Коефициент на вариация
2.2.4. Средноаритметично отклонение
Период
|
|
|
|
|
|
2.2.5. Стандартно средноквадратично отклонение
2.2.6. Дисперсия
2.2.7. Коефициенти на асиметрия
-
коефициент на асиметрия с използване на модата /Пирсън/
І период: 32676 – Мо = 3 (32676 – 32359)
32676 – Мо = 98028 – 97077
32676 – Мо = 951
Мо
= 31725
ІІ период: 29773 – Мо = 3
(29773 – 29578)
29773 – Мо = 89319 – 88734
29773 – Мо = 585
Мо
= 29188
- коефициент на асиметрия с
използване на медианата /Юл/
-
коефициент на асиметрия с изплозване на метода
на моментите:
-третият централен момент.
Период
|
|
|
|
|
2.2.8. Коефициент на ексцес
-
коефициент на ексцес по метода на моментите:
3. Проверка на хипотези
3.1. Проверка на хипотеза
за равенство на средно аритметични
за две извадки:
3.2. Емпирична характеристика за проверка на
хипотези относно разликата между две дисперсии:
4. Еднофакторен дисперсионен анализ – F отношение
|
Период
|
Равнище на
производството на ел.енергия - |
Брой групи
|
Среден брой
в една група - |
|
1980 |
24954, 6165, 3713 |
3 |
11610 |
|
1981 |
24234, 9119, 3618 |
3 |
12323 |
|
1982 |
26660, 10746, 3049 |
3 |
13485 |
|
1983 |
26976, 12317, 3351 |
3 |
14214 |
|
1984 |
28674, 12735, 3260 |
3 |
14889 |
|
1985 |
26262, 13131, 2236 |
3 |
13876 |
|
1986 |
27420, 12071, 2326 |
3 |
13939 |
|
1987 |
28540, 12435, 2494 |
3 |
14489 |
|
1988 |
26432, 16030, 2574 |
3 |
15012 |
|
1989 |
27072, 14566, 2691 |
3 |
14776 |
|
1990 |
25598, 14665, 1871 |
3 |
14045 |
|
Общо: |
- |
33 |
- |
Оценка на дисперсията
с междугрупова девиация:
Оценка на дисперсията
с вътрешногрупова девиация:
Емпирична
характеристика на хипотезата, /F- отношение/
|
Период
|
Равнище на
производството на ел.енергия - |
Брой групи
|
Среден брой
в една група - |
|
1991 |
23292, 13183, 2441 |
3 |
12905 |
|
1992 |
21994, 11552, 2063 |
3 |
11870 |
|
1993 |
22083, 13973, 1942 |
3 |
12666 |
|
1994 |
21330, 15335, 1468 |
3 |
12711 |
|
1995 |
22212, 17261, 2317 |
3 |
13930 |
|
1996 |
21715, 18082, 2919 |
3 |
14238 |
|
1997 |
22116, 17751, 2936 |
3 |
14267 |
|
Общо: |
- |
21 |
- |
Оценка на дисперсията с междугрупова девиация:
Оценка на дисперсията с вътрешногрупова девиация
Емпирична характеристика на хипотезата, /F- отношение/
Глава ІІІ
5. Статистически анализи за Топлоенергия /То/
5.1. Точкови величини
5.1.1 Х – средно
5.1.2. Размах на разсейване
5.1.3. Коефициент на вариация
5.1.4. Средноаритметично отклонение:
Период
|
|
|
|
|
|
5.1.5. Стандартно средноквадратично отклонение
5.1.6. Дисперсия
Изчисляване
на максимална грешка:
; t=0.05
Изчисляване
на доверителен интервал: 
5.1.7. Коефициенти на асиметрия
-
коефициент на асиметрия с изплозване на модата /Пирсън/:
І период: 41635 –
Мо = 3 (41635 – 41629)
41635 – Мо = 124905 – 124887
41635 – Мо = 18
Мо
= 41617
ІІ период: 39709 – Мо = 3
(39709 – 38133)
39709 – Мо = 119127 – 114399
39709 – Мо = 4728
Мо
= 34981
- коефициент на асиметрия с
използване на медианата /Юл/:
- коефициент на
асиметрия с изплозване на метода на
моментите :
-третият централен момент
Период
|
|
|
|
|
5.1.8. Коефициент на ексцес:
-
коефициент на ексцес по метода на моментите:
6.2. Проверка на разпределенията с някои теоретични разпределения.
6.1.
Нормално разпределение
-
Стандартно нормално разпределение
6.2.
Средна /стандартна/ грешка на оценката на средна аритметична величина
6.3. 
- разпределение:
7. Проверка на хипотези
7.1. Проверка на хипотеза
за равенство на средно аритметични
за две извадки:
7.2. Емпирична характеристика за проверка на
хипотези относно разликата между две дисперсии:
8. Еднофакторен дисперсионен анализ
– F отношение
|
Период
|
Равнище на
производството на ел.енергия - |
Брой групи
|
Среден брой
в една група - |
|
1980 |
24954, 6165, 3713 |
3 |
11610 |
|
1981 |
24234, 9119, 3618 |
3 |
12323 |
|
1982 |
26660, 10746, 3049 |
3 |
13485 |
|
1983 |
26976, 12317, 3351 |
3 |
14214 |
|
1984 |
28674, 12735, 3260 |
3 |
14889 |
|
1985 |
26262, 13131, 2236 |
3 |
13876 |
|
1986 |
27420, 12071, 2326 |
3 |
13939 |
|
1987 |
28540, 12435, 2494 |
3 |
14489 |
|
1988 |
26432, 16030, 2574 |
3 |
15012 |
|
1989 |
27072, 14566, 2691 |
3 |
14776 |
|
1990 |
25598, 14665, 1871 |
3 |
14045 |
|
Общо: |
- |
33 |
- |
Оценка на дисперсията с междугрупова девиация:
Оценка на дисперсията с вътрешногрупова девиация:
Емпирична характеристика на хипотезата /F- отношение/:
|
Период
|
Равнище на
производството на ел.енергия - |
Брой групи
|
Среден брой
в една група - |
|
1991 |
23292, 13183, 2441 |
3 |
12905 |
|
1992 |
21994, 11552, 2063 |
3 |
11870 |
|
1993 |
22083, 13973, 1942 |
3 |
12666 |
|
1994 |
21330, 15335, 1468 |
3 |
12711 |
|
1995 |
22212, 17261, 2317 |
3 |
13930 |
|
1996 |
21715, 18082, 2919 |
3 |
14238 |
|
1997 |
22116, 17751, 2936 |
3 |
14267 |
|
Общо: |
- |
21 |
- |
Оценка на дисперсията с междугрупова девиация:
Оценка на дисперсията с вътрешногрупова девиация
Емпирична характеристика на хипотезата /F- отношение/:
]]>
