 |
|
Специализирано висше училище по библиотекознание и информационни технологии
Катедра “Информационни технологии”
ДИПЛОМНА РАБОТА
Развитие на информационното общество в Република България
2007 г.
Съдържание
Основни характеристики на информационното общество
1. Същност и определение на информационното общество
2. Фактори и предпоставки за развитие на информационното общество
Елементи на информационното общество в България.
1. Стратегия за изграждане на информационно общество
Резултати от прехода към информационно общество в България
1. Потребители на уеб технологии и уеб базирани услуги у нас
2. Компютърно обучение в училищата като преход към икономиката на знанието
3. Оценка на състоянието и прехода към информационно общество у нас
Увод
Въпреки, че темата за развитието на информационното общество е добре коментирана в публичното и научното пространство, съществуват известни разногласия, както при точното дефиниране на информационното общество, така и при определяне на факторите и/или условията, способстващи за неговото развитие. У нас, дефиниция за развитие на информационното общество е представена в правителствената стратегия, където се посочва, че то е „ ...... резултат от промените, предизвикани от използването на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ). ....."информационно общество" е общество с качествено нова структура, организация и обществени отношения, основани на глобалния достъп и използване на информационни и комуникационни мрежи и услуги - без национални, географски или други ограничения, за обмен на информация, на научни, духовни, културни и други постижения.”[1]
Други автори обаче посочват, че развитието на информационното общество /ИО/ в световен аспект се подкрепя от развитието на отделни глобализационни промени, а самото информационно общество е предпоставка за развитие на технологиите. Неминуемо обаче, трябва да се почертае, че информационното общество е символ на прехода на индустриалното общество към следващия етап от неговото развитие.
Отново според правителствената стратегия, основни характеристики на ИО са:
· „използване на информационни и комуникационни технологии във всички икономически и социални дейности;
· демасовизиране на социални и икономически процеси - производство на малки серии продукти, сегментиране на пазара, разпадане на част от големите индустриални компании и др.;
· висока заетост в сферата на услугите - над 50 на сто от цялото работещо население;
· непрекъснат процес на квалификация в динамично променящия се свят - образование и самообразование през целия живот;
· нарастване на социалната роля на индивида - промените в характера на труда и управлението повишават отговорността на човека;
· глобализация, икономическа и социална кохезия - създават се условия за изграждане на “общество без граници”, елиминиране на фактора “разстояние”, за движение към социална еднородност”[2]
Следователно, от една страна, информационното общество е резултат от промените, предизвикани от използването на новите информационни и комуникационни технологии, като то води до създаване на нова социална структура, организация и обществени отношения, основани на глобалния достъп и използване на информационни и комуникационни мрежи и услуги - без национални, географски или други ограничения, за обмен на информация, на научни, духовни, културни и други постижения, а от друга страна – информационното общество изисква развитие на високите технологии и наличие на непрекъснат иновационен подем както на отделната стопанска единица, така и на цялото общество.
България има изградена както стратегия за информационното общество, така и различни нормативни документи, чрез които се прилага или изпълнява тази стратегия. Счита се, че развитието на информационното общество у нас е важно, още повече, че с реалното членство на страната в ЕС се налага България да е в съзвучие с програмите за развитие като e –Europe и прилагане на високите технологии във всички сфери на социума. Това определя актуалността на избраната тема.
Цел на настоящата разработка е да разгледа основните аспекти при развитието на информационното общество и неговия основен елемент – електронното правителство у нас.
Задачите, които се поставят с тази цел са:
- да се направи опит за изясняване на понятието информационно общество;
- да се изяснят факторите, способстващи за развитието на информационното общество;
- да се характеризират основните нормативни документи, обуславящи развитието на информационното общество в България;
- да се анализира степента и достиженията при въвеждане на системите за електронно правителство като елемент на информационното общество;
- да се направи оценка по отношение на развитието на информационното общество у нас.
Хипотезата, върху която се работи в настоящия анализ е, че ‘компютризацията’ на населението или поне на възможно по-голяма част от него ще открие повече и по-широки възможности за приобщаване към информационното общество както посредством запознаването с модерни и непрекъснато усъвършенстващи се технологични средства и развитието на умения за работа с тях, така и чрез осигурения по такъв начин достъп до знание и участие в общочовешкия познавателен процес. Чрез въвеждане на електронно правителство, достъпът до информация за по-голяма част от българските граждани ще се улесни значително, включително за търсене, намиране и осигуряване на работа, което индиректно би довело и до намаляване на безработицата. От своя страна, една по-образована и по-квалифицирана работна сила несъмнено ще привлече и допълнителни чуждестранни инвестиции и е по-вероятно да резултира в засилено присъствие на повече чужди компании в страната. Именно такава политика би допринесла за осъществяването на информационно общество в България и за трансформиране на икономиката на страната в икономика, основана на знанието.
В първа глава на дипломната работа се прави обща характеристика на самото информационно общество – като общество на знанието и се представят както същностните му черти, така и факторите за появата и развитието му, според различни автори.
Във втора глава на разработката се изследва основния елемент на информационното общество – електронното правителство, рамката за неговото изграждане у нас, степента на готовност, ползите, които би допринесло за развитието на обществото като цяло и пр.
В трета глава се прави оценка както на резултатите на прехода към информационно общество у нас, така и се изследват отделни показатели на базата на социологически и други проучвания.
Информационно, настоящия анализ се базира на различни източници - както статии, правителствени програми и анализи, така и изследвания на социологически агенции и други, по отношение на степента на навлизане и използване на информационно технологии у нас.
.......................................................................
Втора глава.
Елементи на информационното общество в България
1. Стратегия за изграждане на информационно общество
Както е известно, първата индустриална революция е в края на 18 век и се характеризира от такива нови технологии като парния двигател, предачната машина, металургичния процес на Корт и в по-широк аспект подмяната на ръчните инструменти с машини.
Втората индустриална революция в края на 19 век включва развитието на електричеството, двигателя с вътрешно горене, изкуствените химикали, ефективния процес на отливане на стомана и началото на комуникационните технологии, ознаменувано от разпространението на телеграфа и изобретяването на телефона.
В края на 20 век се извърши най-мащабната и най-всепроникващата технологична революция в цялата история на човечеството- информационната.[3]
В резултат на това бе извършено фундаментално преструктуриране на капиталистическата система и възникна една нова обществена структура, нова форма на развитие – постиндустриалното или информационното, или мрежовото общество .
Роди се нов феномен – знанието се превърна в основен двигател на икономическото развитие. Икономиката на знанието амени традиционните представи, че трудът и капиталът са основните фактори за икономически растеж. Падането на физическите бариери пред разпространението на информацията и все по-глобализиращия се свят придават и качествено нови характеристики на информационните общества -глобален достъп и използване на информационни и комуникационни мрежи и услуги без национални, географски, политически или други ограничения.
Може да се направи извода, че информационното общество отваря вратите на познанието за цялото общество и увеличава значително шансовете за професионална и духовна реализация на човека. Информационното общество е шанс за широки социални слоеве да намерят условия за по-добър труд, по-добро образование, по-добра среда за общуване; по-голяма свобода на придвижването. Информационното общество е шанс за предприемачите.
В средата на 90- те години на миналия век, България често бе определяна като информационно гето на Европа. Малко по –късни изследвания сочеха, че:
· България бе на предпоследно място от ЦИЕ по степен на проникване на мобилните телекомуникации сред населението (34.8% при средно за страните-кандидатки 40%)
· Цените на телефонните услуги се явяват 80% от крайната цена на Интернет и по този начин се явяват съществена пречка пред възможността за Интернет-разпространението
· 1 от 20 български семейства имат достъп до Интернет от къщи; 1 млн. българи са компютърно неграмотни; други 900 000 смятат Интернет за ненужен; едва 4.8% от компютрите с достъп до Интернет са в селата; Хората, използващи компютри са едва 17.5% от населението; Интернет ползват едва 10.5%
· Едва 7% от населението притежава компютри
· България е на последно място сред новоприетите страни-членки на ЕС, Румъния и Турция при изграждане на елктронно правителство
· Само 0.5% от активното население над 18 г. са извършвали сделки през Интернет
Всичко това наложи създаването на Стратегия за развитие на информационното общество у нас. [4]
Стратегията бе развита в съзвучие с промените, които се наблюдаваха в Европа през последните няколко години.
..............................................................
Заключение
Информационното общество е явление, което съдържа голям заряд за развитие и обхваща всички сфери на човешката дейност. Не може да се очаква, че общественото внимание по темата ще отслабне. Напротив, човечеството е в началото на една нова ера развитието си като цивилизация. Ще са необходими още много години, за да се прояви напълно потенциалът на информационното общество в световен мащаб и още много повече, за да се премине към общество, в което знанията са върховна ценност и основен публичен и частен капитал.
Информационното общество е една духовна реалност. Нейното сбъдване, съществуване и развитие предполага и изисква съзнателни волеви индивидуални и обществени усилия. В допълнение, новите технологии намират приложение във всички области на човешка дейност. Тези технологии стават все по-комплексни. Ето защо не само в началните етапи на неговото установяване, това общество се нуждае от обмислени, съгласувани и планомерни действия. Обединителен център и изразител на такива действия са националните планове и стратегии за развитие на информационното общество, препоръчвани от международни източници, създавани и периодични обновявани в развитите демократични държави. Такива стратегии изпълняват ролята на обществени пътеводители и концентрират държавните усилия и намерения за относително по-дълги периоди от време, доколкото може да има такива периоди в началното развитие на информационното общество на нашето съвремие.
Стратегиите поставят проблеми и набелязват цели от по-общ характер. Две важни категории измежду тях са трансформацията на обществените и икономически структури и новите начини за управление, възникващи под въздействието на информационните технологии. В стратегиите се набелязват мерки за преодоляване на дигиталното разделение, за равен достъп до Интернет, за недискриминационно отношение към лицата в неравностойно положение. Поставянето в един по-общ контекст на тези въпроси предразполага широки мерки на обществено въздействие, които в много случаи надхвърлят рамките на правната уредба и създават необходимия фон за нейното създаване и действие.
Унас, съвсем навреме бе приета стратегия както за развитие на информационното общество, така и за развитие на електронното правителство. И ако, под действието на различни фактори, електронното правителство получи някакъв напредък, то се счита, че развитието на информационно общество без нова и актуална стратегия е немислимо . Ето защо, България като член на ЕС трябва да осъвремени действащата стратегия, както и да предприема реални мерки по насърчаване на използването на ИКТ сред организациите и частните лица.
Използвани източници
1. Анализ на действащото законодателство за възможностите, които предоставя за обмен на информация в електронен вид във връзка с приетата с решение № 866/28.12.2002 г. на Mинистерския съвет Стратегия за електронно правителство: www.ccit.government.bg/common/documents/RetriveDocument.aspx
2. Доклад за състоянието и развитието на електронното правителство в България”, Версия V.5, София, 2005. - www.daits.government.bg/upl/file_20060406120829_3de4960be11de13.pdf
3. Иванов, П. Информационни и комуникационни технологии в образованието, СУБ, Том 5 кн. 2, 2003
4. Информационно общество– htpp://www-it.fmi.uni_sofia.bg/eg/e-payment/chapter1.html
5. Изследване за отношението на бизнеса към административните услуги предлагани по електронен път: http://www.ccit.government.bg/documents/e-government.pps.
6. Кискинов, В., Електронно правителство. “Сиби”, С., 2003
7. Кискинов, В., Електронно правителство – сборник юридически актове. “Сиби”, С., 2003
8. Кискинов, В., Особености на европейското и българското електронно правителство. "Капитал", 2006, № 1
9. Национална стратегия за въвеждане на ИКТ в българските училища: http://helpdesk.mon.bg/normativni_dokumenti/strategia_ikt.pdf
10. Национална стратегия за развитие на информационното общество-резюме, http://www.online.bg/kultura/my_html/2048/strateg.htm
11. Стратегия за развитие на информационното общество в Република България”, 7.Октомври.1999г. - www.daits.government.bg/upl/file_20060406120702_3de4960be11de13.doc
12. Решение N 866 на МС от 28 декември 2002 година За приемане на Стратегия за електронно правителство и за създаване на Междуведомствен съвет за координиране на дейностите по подобряване на административното обслужване и изграждане на електронно правителство
13. Симеонов, К., Е – пътят към Европа: http://www.becsa.org/start_bg.php?id=BE2003_14
14. Стефанова, М. Авангардните образователни технологии: Предимство и/или риск, СУБ, Том 5 кн. 2, 2003
15. Тодоров, Ю., Светът на знанията - нови форми за комуникация и обучение: http://web.clio.uni-sofia.bg/todorov/Wissens.htm
16. Христова, И. Методически аспекти на преподаването на предмета "Информационни технологии", СУБ, Том 5 кн. 2, 2003
17. Access to eEurope Initiative: URL: http://europa.eu.int/rapid/press.ReleasesECDL – European Computer Driving Licence. // Available online: http:www.ecdl.com
18. eLearning Action Plan: http://europa.eu.int/eur-lex/en/com/cnc/2001/com2001_0172en01.pdf, 28.3.2001 COM(2001)172
19. Homann, Benno. Standarts der Informations-kompetenz. // Bibliotheksdienst, Vol. 36, 2002, N 5, S.625 – 638.
20. Plotnik, E. Information Literacy. // ERIC Digest, 1999, ED427777
21. http://www-it.fmi.uni-sofia.bg/eg/e-government
23. http://underpear.gyuvetch.bg/translat/virtecon.htm
24. http://ime.bg/bg/print/article/za-razwitieto-na-informacionno-obshtestwo-w-bylgariq/
25. http://eueducation.paideiafoundation.org/doc/01-01-Lisbonne%20strategy.doc
26. http://www.ccit.government.bg
27. http://vr.online.bg/publications.php?c=413&bc=40
28. http://www.nsi.bg/IKT/IKT.htm
.........................................................................
Темата е писана 2007 г.
Темата съдържа таблици и графики.
Ключови думи:
информационно общество – същност, определение, фактори и предпоставки за развитие, стратегия за изграждане, нормативна рамка; електронно правителство; уеб технологии и уеб базирани услуги; компютърно обучение
]]>
