 |
|
Технически университет – Варна
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Изследване на особеностите на сигнализация по общ канал /SS7/
2006 г.
Съдържание:
1. Комуникации, мрежи и сигнализация 7
1.1. Мрежи за сигнализация. Компоненти на мрежата
1.2. Структура на мрежата за сигнализация 7.
2. Протоколи за сигнализация 7
2.1. Сравнение на ОSI модел и SS7
2.3. Структура на SS7 с комутация на канали с пакетна комутация
Увод
Своевременният обмен на информация придобива все по-голямо значение в съвременното информационно общество. Бързото, надеждното и сигурното предаване на информацията на разстояние е основна задача на телекомуникациите. Обменът на информация се осъществява чрез изградените телекомуникациите мрежи, които обхващат цялото земно кълбо. За да се пренася информацията до различни получатели (викани абонати), са необходими комутационни системи.
Телекомуникационната мрежа представлява комплекс от технически средства от технически средства, които позволяват на хората или машините да обменят информацията на големи разстояния с помощта на електрически сигнали. Тя е забележително достижение на инженерната мисъл. Съобщителната мрежа съдържа различно оборудване, реализирано с различна елементна база.
Телекомуникационната мрежа се състои от линии и канали, които свързват комутационните системи по такъв начин, че всеки абонат от мрежата да се свърже, с който и да е друг абонат от нея. Те се изграждат от четири групи устройства: абонатни терминали (телефонен апарат, факс, терминал за предаване на данни), преносни системи (преводни кови, оптични, радиорелейни), уплътнителни системи и комутационна система.
Комутационните системи се наричат автоматични централи в телефонната мрежи и комутационни възли в мрежи за данни, който извършват две основни функции възли в мрежите за данни. Те извършват два две основни функции – маршрутизация и комутация. Процесът но намиране оптимален път през мрежата се нарича маршрутизация, а процесът на изграждане на канал или пренасяне на съобщението от даден вход към даден изход се нар комутация.
………………………………
При сигнализацията по общ канал на група разговорни канали (ГРКЛ), свързващи комплектите (К), включени към комутационното поле (КП) на централата, съответства на един общ сигнален канал (ОСКЛ) свързващ общите сигнални комплекти (ОСК), включени към процесорното управление (ПР) по който се предава сигналната информация за група разговорни канали.
При сигнализация по индивидуален канал между централите с индиректно управление обикновено линейните сигнали се обменят между съгласуващите комплекти, а управляващите комплекти, а управляващите мрежи регистъра на изходящата и входящите мрежи регистъра на изходящата и входящата централа. При централите с процесорно управление за обмен на управляващите сигнали се използват приемници и предаватели, свързващите сигнали, свързани с комутационното поле и с процесорно управление.
За правилното разпознаване на сигналите в приемното устройство, те трябва да съдържат определени отличителни признаци като: продължителност на сигнала, брой на импулсите, полярност на импулсите, честота на сигнала и т. н. За да могат да се предават по-голям брой сигнали се използва кодиране.
……………………………………
Телекомуникационните мрежи, който използват сигнализация по общ канал изискат мрежа за сигнализация в допълнение на мрежата от съединителни линии и централи. Тази мрежи се състои от точка за сигнализация (SP) свързани помежду си от линия за сигнализация SL.
· Точка за сигнализация (SP). Точката за сигнализация е основен елемент в мрежата, към който са свързани линии, носещи сигналната информация. Например централите в мрежата за сигнализация. Те генерират или терминират повиквания от абонатите, свързани към тях. Всяка точка може да бъде Начална точка – източник на сигнализация (OPC) или Крайна точка – дестинацията на сигнализацията (DPC) за дадено повикване.
· Сигнални транзитни точки (Signaling Transfer Point) STP. Те транзитират получените сигнални съобщения с други транзитни или крайни мрежови сигнални точки. Сигнални транзитни точки могат да бъдат интегрирани в транзитните цифрови централи. Съществуват три нива на STP: международни, национални и регионални – STPi, STPn, STPr.
· Комбинирани крайни точки (STЕP). Тези точки на сигнализация с двойна цел т. е действат като крайни точки за прехвърляне на други и възли.
· Сигнална контролна точка (signal control points) (SCPs). Това са бази данни, които предоставят информация необходими за преработване на необходими.
……………………………………
Целта на еталонния модел е да позволи различните процесори да комуникират по различени мрежи и съобщителни линии, без да е необходимо отделния процесор да е запознат с особеностите на преносната среда. Според него мрежовата комуникация (т. е. пренасянето на съобщения и данни) се извършва в няколко независими един от друг слоя.
Всеки слой осигурява определено обслужване на по-горен слой, като използва услугите на по-долния. Всеки слой комуникира с едноименните слоеве чрез съобщителни протоколи, предназначени за този слой. Фактически съобщението минава надолу до най-ниския слой, който е свързан с преносната линия и след това обратна нагоре да слоя който е приемник.
Еталонният модел има седем слой на архитектура със следните слоеве:
1. Физически слой (Physical layer). В основната си част обектите на този слой са апаратни средства.
Реализиращи предаването на битове информация през определена среда, т. е. това е нивото на физическите връзки. На този слой се определят свойствата на преносната среда и характеристиките на електрическите сигнали, с който се пренася информацията.
………………………………
Частта за прехвърляне на съобщение обхваща нива от 1 до 3, който представляват механизма за предаване на съобщения между две сигнални точки в мрежата. Тази част напълно се покрива с транспортно ориентираните слоеве от известния OSI еталонен модел, като отговаря за физическото прехвърляне на сигналната информация, контрола на броя на съобщенията, връзките и функциите за управление на мрежата. МТР не интерпретира значението на сигналните съобщения, а осигурява само тяхното правилна предаване, което включва също и направлението им към дадена сигнална точка от мрежата.
Потребителската част има приложение главно в изграждане и разпадане на трафичните връзки. Важна характеристика е, че няколко различни потребителски части използват частта за прехвърляне на съобщенията.
………………………………….
Източници на информация:
1. Петкова, М., „Цифрови комутационни системи. Част 1. Принципи, архитектура, функционални и технически характеристики”, 2007.
2. Огнянова, Н., „Информационното общество: предизвикателства на прехода”, 1998.
3. http://www. technologybulgaria. com/телекомутационна-техника-технологи. html
4. http://networkworld. bg/298_Vtorata_mladost_na_sdh
5. http://e-forestinformatics.org/Courses/ComputerNetworks/NetworkDictionary.html
Темата е изготвена 2006 г.
Темата съдържа схеми, графики.
Ключови думи:
мрежи за сигнализация, компоненти и структура на мрежа за сигнализация, кодове на точки, протоколи за сигнализация, сравнение на OSI модел и SS7, структура на MTP, комутация, канали с пакетна комутация, маршрутизация, пунктове за прехвърляне на сигнали (ППС), общ канал за сигнализация, Система за сигнализация 7, точка за сигнализация, сигнални транзитни точки, комбинирани крайни точки, сигнална контролна точка
]]>
