|
ЕСЕ
на тема:
Смъртта в Илиада на Омир
2006
Един от вечните, общочовешки проблеми, които третира “Илиада” е отношението към смъртта. Той може да бъде разгледан и разбран единствено през призмата на митологичното съзнание, присъщо на древните гърци, което мисли света като съвкупност от опозиционни двойки. В този смисъл, смъртта за древните хора е противоположност на живота, нещо естествено, което те приемат като един от компонентите на човешкото битие. От друга страна смъртта е показана и през призмата на отделния индивид - отношението към нея се определя, както от ценностната система на епохата, от представите за смисъла на човешкото съществуване, така и от индивидуалното съзнание и емоционалният облик на героите.
Славата, която е най-ценна за древния грък, се придобива най-вече на бойното поле, където дебне и смъртта. По необходимост Омировите герои надмогват страха от смъртта и я приемат като неизбежност, като съдба. Макар над война да тегне предопределеността на житейския жребий, те имат право на избор - и героите на “Илиада” избират доблестната смърт, която да ги прослави. Отношението на древните гърци към смъртта е пряко свързано и с представите им за дълг към колектива, към рода и към мъртвите. В името на родовите интереси героите без страх посрещат смъртта, а почитта към мъртвите е основно морално и нравствено задължение.
.......................................
Когато пресъздава умиране на герой, Омир не се изразява психологически, а показва разпадането на тази множественост. Вариантите на умиране са вариации на пластическото възприятие на смъртта като развала на човешкото тяло. В сцените на убиване присъстват нереални ситуации, използвани с цел да подсилят художестеното внушение. Някои от героите умират само от удар в рамото или крака, очите изпадат от орбитите и се валят в прахта, копие забито в сърцето се тресе от неговите удари, отсечена глава се държи само на кожата.
В „Илиада” от една страна смъртта за благото на колектива, рода, полиса се разглежда като проява чест, достойнство и героизъм, но от друга - са пресъздадени нейните трагични измерения, което е доказателство за Омировия хуманизъм.
......................................................................
Използвана литература:
1. Омир. Илиада / Прев. Александър Милев, Блага Димитрова: София; Народна култура, 1971, 559 стр.
Темата е изготвена 2007 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
Илиада на Омир, отношение към смъртта, героизъм, пластическо възприятие на смъртта