 |
|
ВСУ “ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”
КУРСОВА РАБОТА
По Историография
На тема:
Апокрифни летописи
Специалност: История
Варна, 2008 г.
Съдържание:
2.1. Определение, видове, значение на апокрифите
3. Характеристика на апокрифната литература
4. Представители на апокрифите
4.1.4. Произведения в духа на писанията на мъдреците
4.2.1. Юдео-християнски евангелия
4.2.2. Евангелия, отразяващи прехода от палестинско християнство към езико-християнство
1. Увод
Историографията не е най-добре представения жанр в съхраненото от старата българска книжнина, но се предполага, че той е бил най-често "прочиствания" от завоеватели и "доброжелатели". Представителни обзори на оцелялата наша средновековна историопис правят Иван Божилов (Стара българска литература, С., 1983 г., т. 3) и особено Милияна Каймакамова (Българска средновековна историопис, С., 1990 г.; Сведения за Куберовите българи в българското летописание, В - Studia protobulgarica et mediaevalia europensia,ВТ, 1993 г. и др.). По класификацията на изворовия материал, предложена от М. Каймакамова, най-голямо значение имат изворите с оригинален български произход (особено "Именникът на българските канове" и "Кратката българска хроника - 1362/63 г.", вписана в среднобългарския превод на Манасиевата хроника); летописните надписи около релефа на Мадарския конник и надписите на кановете Крум, Омуртаг, Маламир, Пресиан, на княз Борис и царете Симеон, Йоан Владислав, Калоян, Иван Асен II,Иван Александър; летописните приписки и най-вече тези на Тудор Доксов; историческата публицистика и проза (специално "Сказание за буквите" – Ч. Храбър и "Чудото на св. Георги с българина"); апокрифните летописи – "Българската апокрифна летопис", "Солунската легенда" и др. Чисто преводните византийски хроники би било по-точно да поставим в кръга на гръцките извори за българската история.
.....................................................
Според официалното становище те не са стари, а са написани по-късно от еретици под името на апостоли и пророци, за да бъдат представени за верни. Те сеели “заблуждения”, затова църквата започва да ги забранява. Стремежът да се разграничи ясно каноничната литература от “лъжливите” извънканонични книги води до възникването на поредица писмени документи – списъци (индекси). Някои индекси отбелязват само каноничните книги – всичко извън тях, третиращо същите проблеми и герои, е неистинско, апокрифно. Други индекси правят по-ясни разграничения. Това се налага от устойчивостта на апокрифната литература и от по-нататъшното й развитие в средите на християнските ереси. Съставят се списъци в два дяла – канонични и апокрифни книги, или в три дяла – канонични, позволени и забранени. Такова разграничение се прави и в трудовете на църковни писатели, които изразяват отрицателното си отношение към несъгласните с канона творби. При отделни книги се проявява колебание: дали трябва да се признаят за канонични, или за апокрифни; те се обявяват за спорни. Такъв е случаят с признатия по-късно за каноничен Апокалипсис на Йоан.
През IV в. апокрифи се наричат извънканоничните творби с тематика и персонаж из Стария и Новия завет, които се разпространяват главно от еретиците и които църквата отрича като вредни измислици.
Апокрифите през Средновековието са съставна част от литературите на всички християнски народи. Чрез Рим те се разпространяват в Западна Европа, чрез Византия – в Етиопия, Грузия, Армения, България, а предимно чрез България – в Сърбия, Румъния, Русия. Тази литература става интернационална и оставя своите следи и в други области на духовната култура – лично творчество, фолклор, изкуство.
.........................................................
4.1. Старозаветни апокрифи
Значението на старозаветните апокрифи се определя от това, че те пресъздават духовната среда, в която живее старозаветните църква преди идването на Христос, през евангелската и апостолската епоха. Кръгът от идеи, развити в апокрифите, помага да се разберат много места в Стария Завет. В тях виждаме напрегнати есхатологически и месиански копнежи, вяра в скорошния Съд над света, апокалиптичен поглед върху историята като проява на битката между незрими воюващи помежду си сили. В апокрифите има проблясъци на истина, когато говорят за Месията като свръхестествено Същество, но тези проблясъци са съчетани с необуздана апокалиптичната фантазия, с увереност, че Божият съд е неотделим от възраждането на Израелското царство. Така апокрифите обясняват както защо Христос не е бил приет, така и факторите, допринесли за вярата в Него. Някои изречения в апокрифи са близки до евангелските. В определен смисъл старозаветните апокрифи представляват мост между двата Завета.
.............................................................
4.1.5. Завети
Заветите на дванадесетте патриарси са написани по подражание на книга Битие, 49 глава и представляват завещания-пророчества, вложени в устата на синовете на патриарх Яков. В книгата се разказва за тайните на небето и съдбата на Израел. Месията е наречен Свещеник, като се предсказва, че няма да бъде непризнат от юдейския народ. Фрагменти от заветите, намерени в Кумран, сочат връзката на автора с есейството. Според повечето изследователи в днешния си вид книгата носи следи на преработка от християнин с юдейски произход, живял в Палестина.
Заветът на Авраам е запазен в две редакции на гръцки език. Заветът на Адам и Заветът на Исаак са запазени на сирийски, арабски и етиопски език. И трите произведения са преработени от християнски автор.
.........................................................
Деяния на ап. Йоан е произведение, появило се в среди, близки до гностиците. Разказва за живота, страданията и чудесата на апостола. Гръцкият му текст е вероятно превод от сирийски език. Написано е през II в.
Книгата Деяния на ап. Андрей е написана по всяка вероятност в края на III в. и е запазена в късна обработка.
Деяния на ап. Тома е произведение, описващо мисионерското пътешествие на Тома в Индия и мъченическата му смърт. Носи следи от еретически учения. Запазено на гръцки и сирийски език; има вероятност оригиналът да е написан на сирийски език ок III в.
Деяния на ап. Филип разказва в основни линии за неговите чудеса. Запазен е гръцки и латински превод (оригиналът е бил вероятно написан на коптски език около V век).
История на апостолите от Авдий съдържа преразказ на деянията на апостолите и легенди за тях. Приписва се на различни автори; използва за източници различни сказания, появили се независимо едно от друго. Времето на създаване на книгата не е установено, но е създадена вероятно във Франция не по-рано от VІ или VІІ в.
.................................................
Използвана литература
1. Петканова, Д., Стара Българска Литература. Апокрифи, София, 1982.
2. Стаматов, Ат., Tempora Incognita на ранната българска история, Изд.: МГУ "Св. Иван Рилски", 2006.
3. Александр Мень, Словарь по библиологии, Превод Павел Б. Николов
4. Каймакамова, М., Българска средновековна историопис (монография) София, 1990.
5. http://bg.wikipedia.org/wiki/Апокриф
Темата е изготвена 2008 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
апокриф, видове апокрифи, значение на апокрифите, апокрифна литература, старозаветни апокрифи, мидраши, апокалипсиси, псалми, завети, новозаветни апокрифи, юдео-християнски евангелия, апокрифни деяния, апокрифни послания
]]>
