 |
|
ВСУ “ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”
КУРСОВА РАБОТА
По Историография
На тема:
Исторически разкази и историческа публицистика
Специалност: История
Варна, 2008 г.
Съдържание:
2. Исторически разкази и историческа публицистика
2.1. “Сказание за буквите” от Черноризец Храбър
2.2. Други представители на жанра
2.2.1. “Синодикът на цар Борил”
2.2.2. “Летописен разказ от времето на цар Йоан Асен ІІ”
2.2.3. “Латините нападат Зограф”
2.2.4.“Летописен разказ на поп Методий Драгинов за потурчването на Родопите”
2.3. Владислав Граматик и неговата “Рилска повест”
2.4. Католическата историография. Петър Богдан Бакшев
2.4.1. Католическа историография
2.4.2. Петър Богдан Бакшев (1601-1674).
2.4.4. Литературни извори на трудовете на П. Бакшев
1. Увод
Първите образци на новобългарска поезия, белетристика и драма са създадени през 19 в. Появата им обаче не е резултат от случайни и спонтанни творчески актове, тя е подготвена от дълъг предходен период, през който средновековната литературна система бива постепенно преобразувана и в крайна сметка – заменена с нова. Началото на този период може да бъде отнесено към края на 16 в., когато признаците на всеобщата криза, обхванала Османската империя, стават все по-явни. В условията на политическа нестабилност и икономическа изостаналост промените в културния живот на колонизираните български земи се извършват бавно, колебливо и мъчително, особено в сравнение със сходните им процеси в западноевропейските страни. Развитието съвсем не е устремно и праволинейно, а се осъществява мудно, с криволичения, при наличието и противоборството на множество разнопосочни и взаимно отричащи се тенденции, самите те породени от действието на разностранни фактори.
Един от основните сред тях, който има пряко отношение към смяната на културните системи, е нарастващото значение на новия град като център на обществения живот. Оформящите се малки занаятчийски градове съществено се различават от стария тип градове, които са били преди всичко военно-административни центрове.
.............................................
2.2.2. “Летописен разказ от времето на цар Йоан Асен ІІ”
Трудно е да се систематизира и обхване цялата богата книжовна продукция на манастирите в Сърбия и България през ХІІІ в. Известно е, че в България през този период се създава и търновски цикъл от летописни разкази, и серия от апокрифни творби, и образци на средновековната белетристика, преработват се и произведения от “златния” Х в.
Летописният разказ от времето на цар Иван Асен II е открит и обнародван от Стефан Кожухаров. За сюжет на този разказ служи пренасянето на мощите на Св. Петка Параскева Епиватска. По нареждане на цар Иван Асен II те трябвало да бъдат пренесени от Каликратия, където според преданието била погребана светицата. Пренасянето трябвало да бъде извършено с участието на митрополит Марко.
От разказа става известно още, че след смъртта на патриарх Василий и след пренасянето на мощите на Св. Петка Параскева от Каликратия в Търново царят изпратил “монаха Йоаким” в Никея, за да бъде благословен за архиерей.
През 1228-1229 г. българският цар е поел ангажимента да осъществява родителска защита на невръстния латински император Балдуин ІІ, по време на юношеството до пълнолетието му. Както и да се грижи за укрепването на Империята срущу удари отвън.
.................................................
2.4.2. Петър Богдан Бакшев (1601-1674)
Български политик и историк от XVII в. и един от най-видните католически дейци в българските земи. Той притежава богата езикова култура и развива най-голяма книжовна дейност, ползва латински, италиански, гръцки, илирийски, румънски, турски, а вероятно и немски език. Неговите многобройни преводи и доклади представляват интерес не само като исторически, но и като произведения на епистоларната и пътеписна литература. Бори се за равностойно участие на националните езици в литературния и църковен живот на европейските народи. Смята се за създател на българската историография, първият му труд е "Описание на Царство България" (1640 г.). Описва географските и етническите граници на България и българския народ и правото му на свободно развитие. В труда се съобщава за миналото на отделни градове и особено на Чипровец и околните села. Най-значителното произведение на Петър Богдан е "История на България" (1667 г.), век преди паисиевата история, отпечатана е след неговата смърт. Други произведения: "История на София" (1653 г.), "История на Охрид" и "История на Сърбия и Призренската епископия" (1655 г.).
.........................................
П. Богдан се ползва с доверие от страна на Рим, като един ревностен католически служител. Но едно по-внимателно вглеждане в неговата активност разкрива някои, досега неизследвани от съвременната историография, но твърде съществени подробности. П. Богдан усърдно издига католически епископи, но не полага усилия за покатоличване на българите. През целия си живот не предприема строеж на църкви дори в Кипровец – това прави едва през 1667 г., когато старата рухва.
Той смята, че с мрежата от католически епископии се издига международния авторитет на България, с оглед на мястото й в бъдещите политически комбинации за борба срещу османците. Бакшев се стреми със своята дейност да запълни духовния и политически вакуум след ликвидирането на държавните и религиозни институции при турското нашествие, а самите католически духовни мъже се явяват в ролята на държавни представители.
....................................................
Използвана литература:
1. Вера П. Мутафчиева, Към въпроса за статута на българското население в Чепинско под османска власт, Родопски сборник, том 1, София, 1965, 121-123
2. Петров, П., Българските летописни сведения за помохамеданчването в Чепино, Родопски сборник, том 1, София 1965, 11-40
3. Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов, Старобългарска литература, 16 (1984), 56-79.
4. Владислав Граматик, Сборници. Разказ за пренасяне мощите на Иван Рилски от Търново в Рилския манастир /Рилска повест/ като белетирстично произведение.
5. Гюзелев, В., Велико светило за цял свят (Св. Иван Рилски в измеренията на своето време). Светогорска обител Зограф. III. София, 1999.
6. Томова, Е., Кузидова, И., Станкова, Р., публикация “Ръкописи от сбирката на Рилския манастир” (Институт за литература, БАН)
7. Киселков, В., Владислав Граматик и неговата рилска повест, С., 1947
8. Христова, Б., Опис на ръкописите на Владислав Граматик, Велико Търново, 1996.
9. Синодик на Българската Църква, издаден от Ив. Дуйчев в "Стара българска книжнина", т. II, 1944 г., стр. 166.
10. “България Днес”, Двуседмичник на Агенцията за българите в чужбина г.III, бр.18 (63), 15.-30.09.1999.
11. Юлиус Чезаре Евола, “Окултните войни и техните оръжия” (Из книгата "Човеците посред руините", гл. ХІІІ)
12. http://pbogdan.free.bg/index.html - уебсайт за Петър Богдан Бакшев.
13. Димитров, Б., Петър Богдан Бакшев. Български политик и историк от XVII век, Второ издание, София, 2001.
14. Интернет.
Темата е изготвена 2008 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
исторически разкази, историческа публицистика, „Сказание за буквите” – Черноризец Храбър, „Синодикът на цар Борил”, „Летописен разказ от времето на цар Йоан Асен II”, „Латините нападат Зограф”, „Летописен разказ на поп Методий Драгинов за потурчването на Родопите”, „Рилска повест” – Владислав Граматик, католическа историография, Петър Богдан Бакшев
]]>
