|
|
|
Национален военен университет “Васил Левски”
Факултет Общовойскови
Катедра Национална и регионална сигурност
РЕФЕРАТ
На тема:
Заплахи за националната сигурност
Велико Търново, 2007 г.
Съдържание:
3. Основната тенденция в световната икономика 6
4. Нови възможности за България 7
5. Данъчно облагане и икономически растеж 8
6. Макроикономически индикатори: България 10
6.1. Безработица и инфлация. Заетост и безработица. Форми на безработица. 10
6.3. Последици от инфлацията 17
7. Коефициент на регистрирана безработица /Агенция по заетостта/ 18
8. Безработицата - проблем и в ЕС 19
9. Военните инвестиционни разходи и икономическия растеж 20
През последните 15 години в световен мащаб настъпи обстановка на тотална несигурност. От 1990 г до момента броя на въоръжените конфликти нараства с над 5 пъти в сравнение с периода 1945-1990 г. С развитието на глобализацията нараства степента на деиндустриализация и декапитализация в слабо и средно развитите държави, а 85% от световния брутен продукт се концентрира в 20% от населението на света. Тези процеси се допълват от намаляването и изчерпването на ресурсите в световен мащаб. Експертите смятат, че след около 20 години петролът ще се изчерпи напълно. Замърсяването на атмосферата се увеличава, а запасите от чиста вода намаляват. Тези проблеми в още по-голяма степен засягат България, като държава с намаляващо население, лишена от значими природни ресурси, с декапитализирана икономика, която не произвежда технологични и промишлени стоки, а предимно услуги и стоки от леката промишленост. Тази ситуация поражда социална нестабилност. Тези процеси са заплаха както за националната сигурност като цяло, така и за сигурността и даже оцеляването на отделния гражданин. Затова политическите ръководители, държавните институции, частните фирми и гражданите имат нужда от задълбочена подготовка в областта на различните аспекти (икономически, политически, социални, военни и др.) на националната сигурност. Знанията за процесите, развиващи се в световен мащаб в областта на глобализацията, икономиката, международната и националната сигурност ще дадат възможност на политическите ръководители, частните фирми, организации и граждани да планират стратегически действия за преодоляване на неблагоприятните фактори и последици от глобализацията и несигурността в световен, регионален и национален мащаб.
…………………………………………
Либерализацията на икономиката в световен мащаб направи възможен и онзи мощен процес на глобализация, на който сме свидетели днес. Той има две основни характеристики: все по-голямата “прозрачност” на националните граници и свързаното с това премахване на бариерите и ограниченията пред “неограничения търговски обмен” и ръстът на взаимозависимостта между отделните “елементи”, съставляващи международната общност. В такива условия постепенно се тушира разликата между “вътрешно-държавно” и “международно”. В комбинация с бързото развитие на технологиите, се постигна мощно ускоряване ритъма на световната икономика. Наред с големите плюсове обаче, този факт носи и потенциални заплахи за сигурността на отделната държава.
Сигурността означава отсъствие на заплаха по отношение достъпа на субекта (т.е. държавата) до различни по вид, но ограничени като количество, блага. В периода на Студената война основният аспект на сигурността, естествено, бе военният. След нейния край обаче, все по-голямо значение придобиват другите аспекти на това понятие. Като особено нараства значението на икономическата сигурност.
Националната сигурност може да се разглежда на две равнища - гарантиране на физическото оцеляване и съхраняването на държавата и създаване на необходимите предпоставки за успешното и бъдещо развитие. Разбира се, икономиката играе много важна роля и на двете равнища.
Един от ключовите въпроси е свързан с мястото на България в международното разделение на труда. Основната заплаха тук произтича от дейността на тъй наречените ТНК (транснационални, или многонационални компании) - агентът, съдействащ в най-голяма степен за глобализацията на икономиката. Като ТНК може да се определи всяка производствена единица, притежавана и контролирана от единно управление, която е разположена и функционира в различни държави. Тук не се включват компаниите, произвеждащи в една държава и контролиращи само маркетинга и дистрибуцията на стоките си в други страни. Със свои ТНК разполагат най-развитите икономически държави. Положителните ефекти, свързани с присъствието на ТНК в дадена държава са: увеличаването на нейния БВП, оптималната организация на производството чрез създаването на мрежа от доставчици, оптимизация на обслужването, привличането на нови технологии, управленският опит и др.
Основната заплаха, която може да произтече от неизбежното навлизане на ТНК в България, е страната ни да се специализира в единствено в дейности, характеризиращи се (като цяло) с по-малката си добавена стойност. Което, най-общо казано, означава развитие у нас на индустриалния тип производство. То, на свой ред, от една страна предполага получаването на по-малка печалба, а от друга - постепенно води до окончателно причисляване на България към развиващите се държави, защото един от критериите за това, коя държава може да се смята за “развита” и коя - за “развиваща се”, е това, дали тя задава тенденциите в световното развитие или поне, доколко съумява да бъде в крак с тях.
………………………………..
Страните от ЕС изразходват около 2/3 от средствата по провежданата на политика на пазара на труда за така наречените пасивни мерки за поддържане на доходите на безработните. Само 1/3 от тях са предназначени за активни мерки целящи устройване на работа за безработни. Делът на разходите за активни мерки се движи от 54% в Швеция и около 40% в Гърция, до около 20% в Испания и Австрия. Въпреки поставената обща цел за нарастване теглото на тези мерки делът им в повечето страни намалява (изключение правят Белгия, Франция и Дания). Процентът на разходите за активни мерки е само частичен детайл от усилията на ЕС в тази област. Той не взема предвид равнището на пълните разходи на пазара на труда, както и размера на безработицата. Освен това се игнорират другите нефинансови способи, чиито промени в законодателството или облекчаване на "принудителната" заетост.
През 1995 голяма част от създадените работни места са временни. В ЕС временните работни места са фактор за увеличаване на заетостта при мъжете и от части при жените. Около 50% от безработните, които започват работа, работят временно. По-голям е делът на временно заетите при лицата под 25 години - 51%, при 45% за тези на възраст от 25 до 49 години. Тези работни места включват период на обучение, но не това е причината за започване на временна работа. Причината е, че за повечето от тези хора временните работни места са единствената възможност. Способността на работната сила за адаптиране към нови условия на труд, трябва непрекъснато да се повишава, чрез обучение. В противен случай когато фирмите въведат по-гъвкави трудови договори с по-слаба сигурност по отношение на работата, инвестирането в обучението на работната сила, намалява. Големите японски компании инвестират в обучението по времето на целия трудов живот на своите работници, като по този начин печалбите от обучението остават в рамките на фирмата.
Темата е изготвена 2007 г.
Темата съдържа таблици.
Ключови думи:
икономическа сигурност, национална сигурност, данъчно облагане, икономически растеж, макроикономически индикатори, безработица, инфлация, заетост, форми на безработицата, видове инфлация, последици от инфлацията, коефициент на регистрирана безработица, военни инвестиционни разходи
]]>
