 |
|
КУРСОВА РАБОТА
На тема:
Конфликтология и комуникативни стратегии. Управление и развитие на регионите
2007 г.
Съдържание:
2. Същност и обща характеристика на конфликтологията. Обект и предмет
3. Фактори, влияещи върху конфликтите
3.1. Фази в развитието на конфликта
4. Регионално развитие на Р. България
4.1. Цели на икономическото райониране
4.2. Функции на общините в Р. България в условията на местно самоуправление
5. Централизация и децентрализация на регионите. Възможности за конфликти.
5.1. Централизмът според законите
5.2. Централизмът според числата
6.2. Организация на деконцентрираните служби на държавната власт
6.3. Основополагащи принципи на процеса на децентрализация
7. Регионална самостоятелност на общините в България. Комуникационни стратегии за взаимодействие
8. Проблеми на общинската административна самостоятелност
9. Перспективи през регионалното развитие на страната
Използвани литературни и информационни източници
…………………………………
Конфликтологията разглежда и изследва конфликта като социален феномен, а не като технически или природен. Тя изучава конфликта като явление, отнасящо се и свързано с индивида, социалните групи, обществото и тяхното конфликтно взаимодействие. Конфликтологията се занимава само със социалните конфликти. Разбира се, в тези конфликти участват субекти с техните психични и неврофизиологични характеристики, които не могат да се сведат до чисто социални характеристики.
Конфликтът по своята природа е изключително сложно и многообразно социално явление, което не може да се управлява и регулира само въз основа на познанията основани върху повседневното (обикновеното) съзнание и практическия житейски опит. За изучаването му е нужна (тя de facto е вече налице) отделна специфична наука, която да има за свой предмет социалния конфликт. Тук веднага възниква един изключително важен и принципен въпрос от методологично естество – може ли изобщо да се счита конфликтологията за самостоятелна наука, въпреки че притежава чертите на междудисциплинна наука? Според нас отговорът е да, защото тя изучава конфликта от гледна точка на общите му закономерности (предпоставки за възникване, развитие, завършване, ефекти и ситуации след завършването). Такива науки, като например социология, психология и икономика, виждат и изучават в конфликта само отделни негови аспекти (в случая социологически, психологически и икономически), но не и цялостната му природа. Конфликтът естествено включва в същността си множество аспекти и рефлексии, но в крайна сметка той представлява единно цяло. Съвсем друг е въпросът, че самата конфликтология едва през последните десетилетия постепенно придобива статус на самостоятелна наука.
………………………………
Изследването на предмета на конфликтологията е свързано с евристичния принцип за отношението между емпиричното и теоретичното знание. Този важен принцип не е намерил място в конфликтологията, с което се обяснява лутането на конфликтолога – от единичния факт, който е без познавателна стойност, до същността на всеобщата цялостна система. Лутане от такъв характер поражда безпорядъчна теория за конфликта.
Отразяването на този принцип в предмета на конфликтологията очертава границата между теоретичното и повседневното конфликтуване, т.е. теоретичното равнище и емпиричното равнище на конфликта.
Конфликтът на теоретично равнище е идеален. Теоретичният конфликт е резултат на логическа обработка на емпиричните конфликти, на тяхното осмисляне.
Понятието емпиричен конфликтен факт е водещо в конфликтното емпирично познание. Емпиричният конфликтен факт е отражение на конфликтното събитие и има атрибутивни свойства.
Конфликтният факт е наблюдаем, но смисълът му е по-широк, защото миналите събития не се повтарят. Ето защо конфликтологията изучава не индивидите и техните качества, а отношенията между тях в процеса на участието им в социалната дейност.
…………………………………
Можем по следния начин да формулираме предмета на конфликтологичната наука. Предмет на конфликтологията са общите закономерности и особености на социалния конфликт, неговата причинност, възникване, развитие и завършване, както и различните средства и начини за въздействие (аналитика, прогностика, профилактика, практика) върху конфликтното отношение на взаимодействащите си страни. В така пределно общо очертания конфликтологичен предмет (съвкупност), всеки конфликтолог, било той теоретик или практик, би могъл да открие за себе си онзи специфичен и обособен обект на конфликтологично изследване, който е обусловен от конкретната му задача или задачи на изучаване.
Не трябва да се забравя обаче, че предметът (и съответно обектът на всяка наука), в това число и на конфликтологията, се изменя в течение на времето, вследствие на множество причини: собственото развитие на науката и общия научен тезаурус на обществото, обективните изисквания на обществото като цяло, субективните особености и характеристики на отделните учени-изследователи и съвкупността им като обща даденост.
…………………………………
Следователно, може да се каже, че със Закона за административно-териториалното устройство на Република България се организира управлението на териториалните единици, а с икономическото райониране на страната се осигурява растеж и стопански просперитет на населението. Същевременно, в оглед на осигуряване на условия за местно самоуправление и финансова децентрализация, двата подхода са свързани.
Въвеждането на административната реформа у нас притежава още по-близки и по-далечни задачи: разширяване на местното самоуправление, засилване на гражданския контрол, намаляване до минимум на надзора на държавата, ограничаване на корупцията и т.н.
…………………………………
Функционирането на трите групи дейности, определянето на компетенциите на общините и районите и насочването на дейностите към ниво район ще доведе до пълно разгръщане на възможностите и потенциала на местната изпълнителна власт в Столична община. Съсредоточаване на правомощията и отговорностите в ръцете на кметовете ще даде по-добра ефективност, тъй като те ще могат да се концентрират върху проблемите на дадената територията. Те няма да бъдат разпръснати между многобройните проблеми на голямата община. Диференцирането на проблемите и управленското устройство ще помогне за по-лесното им и качествено решаване от органите на управление.
Всеки район ще има своя самостоятелност в управлението и вземането на решения. По този начин ще е възможно обединяването на ресурсите и потенциала на няколко района за решаването на общ проблем. А също така инструмент, който е изпробван на територията на един район предварително и се окаже ефективен, може да бъде използван от другите. Това ще спести много ресурси и капитал за Столична община. Ефективността ще се увеличи значително, разходите ще се намалят и ограничени средства ще могат да бъдат вложени в други обществени проекти.
Става ясно, че генералната функция на Общината е да осъществи самоуправлението на териториалната общност, т.е. да организира решаването на местните проблеми или непосредствено от населението чрез формите на пряката демокрация или чрез общинския съвет или общинската администрация.
…………………………………
По отношение на териториалния обхват и нивата на обособяването на деконцентрираните служби се наблюдава значително разнообразие, а в последно време и динамична промяна в организация на тези служби и конкретното им функциониране. В процеса на анализа освен деконцентрираните структури на изпълнителната власт в територията, обект на изследване бяха и съответните структури на съдебната власт.
Преобладаващата част от тези служби са изградени на едно йерархично ниво (предимно областно). На две или повече нива, стигащи до общини или кметства са: службите по заетостта към МТСП.
а) С териториален обхват, надхвърлящ територията на областта – Регионалните инспекции по околната среда и водите (МОСВ); на хазарта, на митниците, по селекцията на животновъдството и други.
б) С териториален обхват, съвпадащ с областите – областните военни управления (МО); Регионалните дирекции на вътрешните работи (МВР); Регионалните инспекции за опозване и контрол на общественото здраве (МЗ); звената Данъчна администрация /МФ/; Регионалните инспекторати по образованието (МОН); Регионалните центрове по метрология и др.
……………………………
Използвани литературни и информационни източници
1. Димитров, Д. Й., Конфликтология, С., УИ “Стопанство”, 2003, 246 с.
2. Димитров, Д. Й., Конфликтология, 2-ро доп. изд. С., УИ “Стопанство”, 2004, 260 с.
3. Дмитриев, А. В., Конфликтология: Учебное пособие. М., Гардарики, 2000, 320 с.
4. Зайцев, А. К., Социальный конфликт, М., Academia, 2000, 464 с.
5. Здравомыслов, А. Г., Социология конфликта, М., АО “Аспект прес”, 1994.
6. Проданов, В., Насилието в модерната епоха, С., Изд. „Захари Стоянов” – Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 2003.
7. Синергетична парадигма на националната сигурност, Отг. ред. Д. Й. Димитров, С., УИ “Стопанство”, 2001, 258 с.
8. Boulding, K. E., Conflict and Defense: A General Theory, New York, Harper, 1962.
9. Burton, J. W., Conflict: resolution and prevention, N.Y.: St. Martin’s Press, 1990. -24, 295 p.
10. Conflict resolution theory and practice: integration and application, Manchester, UK: University Press, 1993.
11. Darendorf, R., The modern social conflict. An essay on the politics of liberty, Berkeley: University of California Press, 1990.
12. Kriegsberg, L., Social Conflicts. Englewood-Clifts, N.J.: Prentice-Hall, 1982 – 13, 394 p.
Темата е изготвена 2007 г.
Темата съдържа Организационна схема на структурите за усвояване на Европейските фондове.
Ключова дума:
обект и предмет на конфликтологията, фази на конфликта, типове конфликти, икономическо райониране, централизация и децентрализация на общините, форми на децентрализация, принципи на процеса на децентрализация, общинска административна самостоятелност, местно самоуправление структурни фондове и Кохезионен фонд на ЕС
]]>
