 |
|
Магистърски проект
на тема:
СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА ТЕРОРИЗМА
2009
СЪДЪРЖАНИЕ
ГЛАВА 1. СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА ТЕРОРИЗМА
1. Тероризмът като социално явление
2. Цели и задачи на терористичната дейност
3. Обекти и субекти на терористичната дейност
4. Насилието като терористичен метод
5. Трите оръжия на терориста – мотив, ефикасност и морал
6. Терористичната война и терористичният мир
ГЛАВА 2. ОСОБЕНОСТИ НА ТЕРОРИСТИЧНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ
1. Изграждане на гъвкави транснационални мрежи
3. Мотивация на религиозна основа
4. Използване на ИНТЕРНЕТ и съвременни информационни технологии
5. Отношението „терорист - терористична организация”
1. Транснационален тероризъм с религиозна идеология
2. Тероризъм на националистическа и етническа (сепаратистка) основа
3. Леви терористични организации
4. Десни терористични организации
5. Терористични организации, основани на анархизъм и индивидуални убеждения
ГЛАВА 4. БОРБАТА С ТЕРОРИЗМА В ХХІ ВЕК
УВОД
Тероризмът е най-значимият проблем на сигурността днес. При съвременните условия тероризмът се глобализира, т.е. добива транснационални измерения, при което нарастват неговата агресивност и жестокост. Съвременните терористи отчетливо проявяват липсата на категорията „невинност“, т.е. за тях виновни са всички граждани на демократичното общество, които не са с терористите. В този аспект тероризмът наистина се явява глобална заплаха за световната демократична общност.
Съвременният тероризъм е проява на сблъсък, на конфликт между мощни икономически интереси, често прикривани с религиозна и етническа окраска. Натрупаните по престъпен начин свободни пари търсят своята реализация по целия свят. Според редица изследователи движението на финансовите потоци от т. нар. мръсни пари възлизат ежегодно на колосалните суми от около 800 милиарда до 1 трилион долара. Тези финансови потоци са дамоклиевият меч над световната икономика, тъй като сериозно застрашават сигурността и на самата световна финансова система.
Целта на настоящата дипломна работа е да се проучи и анализира тероризма като социално явление и по-специално да се изследват някои антропологични аспекти на терористичните организации.
За достигането на тази цел си поставихме за решаване следните основни задачи:
1. Да се изясни същността на тероризма като социално явление – неговите цели и задачи, обектите и субектите на терористична дейност.
2. Да се разгледа насилието като терористичен метод и мотивацията за терористични действия от гледната точка на терориста.
3. Да се анализират характерните особености на терористичните организации днес.
4. На базата на идеологията и мирогледните им схващания, да се анализира дейността на различните терористични организации.
5. Да се очертаят основните насоки в борбата с тероризма през ХХІ век.
В ГЛАВА 1 на базата на проучените литературни източници се дава описание на понятието „тероризъм” като социално явление и се представя накратко историята на изследване на тероризма през ХХ и ХХІ век. Разглеждат се специфичните фактори, влияещи на зараждането и генезиса на тероризма, обусловени от конкретната политическа и социална среда в отделните геополитически региони. По-нататък е представена класификация на целите на тероризма от гледна точка на следните критерии: въздействието във вътрешнополитически или международен план; времето на провеждане на терористичните акции; начина на избор; публичния ефект от терористичните операции, както и целите от „втори ред”. Задачите на терористичната дейност са разгледани в съответствие с приведената класификация на целите на тероризма. Също така са описани обектите за непосредствено и опосредствано терористично въздействие, външните и вътрешните субекти (организатори и изпълнители) и техните функции.
…………………………………………………
ГЛАВА 1. СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА ТЕРОРИЗМА
“Всички хора се раждат свободни и равни в своето достойнство и права. Те са дарени с разум и съвест и трябва да постъпват в отношенията си един към друг в дух на братство”[1]
1. Тероризмът като социално явление
Тероризмът като форма на социално-политическо противопоставяне и борба има дълга история. Днес той се превръща в основна заплаха за сигурността на демократичното общество.
Тероризмът като социално явление, същностна страна на което е застрашаването на политически или други противници, е известен на човечеството от древността. Именно заплахата, застрашаването и насилственото въздействие върху противостоя-щата страна са особеностите, характеризиращи тероризма като явление. Затова свидетелства и етимологията на самото понятие, произхождащо от латинската дума “terror” – страх, ужас [1].
Изследователите на тероризма определят немския радикал Карл Хейнцген като един от основоположниците на теорията на съвременния тероризъм. През 1948 г. той разработва т.нар. теория „Философия на бомбите”, която налага тезата, че в политическата борба е допустимо убийството на стотици и дори хиляди хора, щом то се извършва в името на „висшите интереси на човечеството”. Неговата теория получава по-нататъшно развитие в „Теорията на разрушението” на един от идеолозите на анархизма Михаил Бакунин. През 70-те години на ХІХ век анархистите разработват и друга концепция – „Пропаганда чрез действие”, в основата на която е разбирането, че насилието е най-добрата пропаганда. В края на ХІХ век в Европа и САЩ придобиват популярност възгледите на Йохан Мост, който проповядвал, че борбата срещу „варварските системи” може да бъде успешна, ако се води единствено с варварски средства.
През ХХ век спектърът от мотиви за използване на тероризма като средство за политическа борба се разширява. Ако дотогава на него се е гледало като на саможертва в името на някакви идеали, то за формиращите се крайно леви и крайно десни терористични формирования тероризмът се превръща в способ за самоутвърждаване. Проявленията на „черния терор” на фашистите и неонацистите, не се различават съществено. И за едните и за другите тероризмът е не само мощно оръжие, инструмент, средство за борба срещу властта, но и средство за спечелване и задържане на властта.
……………………………………………….
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Тероризмът отдавна е станал интернационален, той “няма свое лица или нация”. Това е много важна констатация, но все пак тя има определена декларативност, тъй като не можем да отречем, че заедно с “просто тероризъм” има и много специфичен “арабски тероризъм”. И причините за този специфичен “национален оттенък” досега не са разкрити.
Говори се за цивилизационни сблъсъци между исляма и християнството. Но и в двете духовни философии има много повече еднаквости или конвертиращи виждания, отколкото в степента на развитие и средния стандарт на живот на народите, изповядващи тези цивилизационни философии. Ползването на световните блага - от ресурсите (концентрирани повече в развиващия се свят) до крайните продукти от технологиите на цивилизациите, е несправедливо спрямо мнозинството от хората в света. Глобализмът, ако не намери по-добро решение на този проблем, може да глобализира антидвижението срещу него. А това неминуемо ще усили и световния тероризъм. Да си спомним 60-те и 70-те години на 20 век, терористичните вълни в държави като Италия, Франция, Германия, в Латинска Америка и Близкия изток (незатихнал и до днес). Докато в Европа стабилизацията на средната класа, средният стандарт на живот и усредняването на възможностите на човека и гражданина усмириха тероризма, в неприсъединения към благата свят явлението се изостри. Неползващият не може да приеме статуквото на ползващите. А крайните форми на съпротивата срещу налаганото статукво раждат и тероризъм.
Тероризмът е асиметрично насилие срещу реда на световното статукво и следствията от него. Но статукво и ред също не могат да се налагат с насилие над тези, които не са питани и канени при създаването на дефинитивни ценностни правила. Не може неизбиран от никого световен връх да казва кое е добро и кое - лошо.
………………………………………………
ЛИТЕРАТУРА
5. По-големите терористични организации по света, http://www.mediapool.bg/site/world/2001/09/12/0027.shtml.
6. Всеобща декларация за правата на човека, Приета и провъзгласена с резолюция 217 А (ІІІ) на Общото събрание на ООН от 10.12.1948 г., изд. в „Сборник от международни документи”, 1992 г.
7. Израел не може да преговаря с терористи, Интернет издание на „Стандарт”, 16 октомври 2003 г. http://www.standartnews.com/archive/2003/10/16/world/s3875_7.htm.
8. Интервю на проф. Тед Робърт Гър, политолог от САЩ, автор на кн. "Народи срещу държави” (Рискови малцинства през новия век) http://www.bnt.bg/shows/Panorama/241002rc01.htm
9. http://oshte.info/democracy/subjects2/subject002.htm
10. К. Киров, Приносът на разузнаването в борбата срещу международния тероризъм, списание "НАТО & БЪЛГАРИЯ", бр. 17, 2003/2004 г., http://www.nrs.bg/index.htm.
11. А. Тофлър, Тероризмът на „третата вълна” залива токийското метро, В Новият световен ред, С. 1999 г. с. 236-241.
13. Софи Мюлман, Наръчник за правилна мъченическа смърт, сп. „Ди Велт”, 21 юли 2004 г.
14. Хр. Попов, Психологията на тероризма, в-к „Сега”, 08.07.2004 г.
15. Оливър Джеймс, Какво превръща един човек в терорист - самоубиец?, The New Statesman, 29.09.2004,
http://www.mediatimesreview.com/december/terorist.htm.
16. Т. Трифонов, А. Пейчев, Тероризмът. Теоретично изследване, Фондация „Национална и международна сигурност”, София, 2003 г., с. 134.
17.
18. http://www.alkaeda.hit.bg/alqaidaprofile.htm
19. Т. Стоянов, Ал-Каида удари и Русия, Център за регионални изследвания, 27.08.2004, http://www.crsbg.org.
20. Мюсюлмански водач огласи началото на Интернет джихад, “Дневник”, 21 ноември 2002 г., стр. 5.
21. Хамас е закъсала за пари. САЩ успели да блокират авоарите им, в-к “Сега”, 10.04.2004.
22. А. Тофлър, Тероризмът на „третата вълна” залива токийското метро, В: Новият световен ред, С. 1999, с. 236 - 238.
23. Ден на абсолютното зло в Мадрид, в-к “Култура”, бр. 12, 19 март 2004 г.
24. Червените бригади” възкръснаха в Италия, http://www.bulgaria-italia.com/bg/bg_news/news/00097.asp.
25. Св. Абросимов, Националисти и левичари заплашват Стария континент. ИРА, ЕТА, РАФ и Червените бригади сеят смърт и насилие, в-к „Стандарт”, http://www.standartnews.com/archive/2002/02/18/teror/index.htm.
29. Пачкория Д.С., К вопросу о самоотрицании войны, сб. статии “Отчуждение человека в перспективе глобализации мира,. Выпуск I, изд-во “Петрополис”, Санкт-Петербург, 2001. с. 240-259.
]]>
