 |
|
УНК: Хуманитарни науки и изкуства
КУРСОВА РАБОТА
По Философия
На тема:
Философският проблем на ценностите. Аксиология
Специалност: История
Варна, 2008 г.
Съдържание:
1.7. Поддържащи и развиващи ценности
1.8. Консервативни и либерални ценности
1.9. Инструментални и терминални (гранични) ценности
4. Моралът и общочовешките ценности
5. Общочовешки и универсални ценности
7.2. Проблемът за ценностите в хуманитарните и социалните науки
7.3. Аксиологическите концепции и техният фундамент
7.4. Аксиологически обективизъм
7.5. Аксиологически субективизъм
7.7. Аксиологически релационизъм
……………………………………
Особен статут в аксиологията има понятието “социална ценност”. В известен смисъл всички ценности са социални – те са продукт на съвместен обобщен опит, изразяват интересите на определена общност, поставят индивидите в отношение един към друг. Човекът е обществено същество - дори изграждането на дълбоко личностните му цели и ценности е опосредствано от връзката с другите членове на общността.
Ценностите са вплетени в различни социални практики, затова говорим за икономически, обществено-политически, научни, битови, професионални и т. н. ценности. Но постигането на обществено благо в най-голяма степен е заложено в моралните ценности.
……………………………………
Общочовешкото се гради върху извличането на “общите човешки смисли” от ценностите на различните общности. В името на защитата на моралните устои на самото човечество и на приобщаването към него, спецификите изчезват. Общочовешкото обслужва човешкия род - човека като родово същество,. То е насочено към гарантиране на човешките права, към удовлетворяване потребността от развитие. В него относително и абсолютно се съвместяват.
Общочовешките ценности могат да бъдат разбрани през призмата на три смислови ядра: човек, живот, свобода. Човекът е носител на смисъл и стойност, той е абсолютна цел, и най-висша ценност. Животът е протяжност във времето, граница на човешката изява и възможност за съприкосновение с другите хора. От него произтичат останалите ценности. Социално-духовното измерение на човека е свободата. Тя изразява смисъла на човешкото присъствие в света. От свободата произтичат знанието, творчеството, честта и достойнството. Подобно на концентрични кръгове около тези три ядра се интегрират всички значими морални ценности.
…………………………………
7. Науката “аксиология”
Науката, която се занимава с ценностите, се нарича „аксиология” (гр. axia - ценност и logos – мислене). Каква е природата на ценностите? Те са материални или напротив – идеални същности? Съществуват ли обективно? И още много, въпроси, чиито различни, понякога диаметрално противоположни отговори ни водят към аксиологическите теории, израснали върху различни философски платформи.
………………………………………
Рационалност (разумност) и избор на ценности – така се проявява антиномията (неразрешимото противоречие) “познание-ценности” при аксиологическия и етическия субективизъм. Ценността е субективна креация (творение на субекта). Тя е субективно преживяване, проекция на противоречивия вътрешен свят на индивида. През ХХ век така разсъждаваха, например, екзистенциалистите и неопозитивистите.
Киркегор и Шопенхауер например приемат, че ценностите са продукти на човешката интуиция, разкриващи се в условията на абсолютна свобода на личността, т.е. те смятат, че не съществуват обективни, независещи от човека ценности. Според тях индивидът сам “твори” ценностите. Други двама мислители – Сартър и Бердяев, отхвърлят съществуването на какъвто и да било обективен аналог на ценностите и ценностния порядък. Те разглеждат ценностите като прояви на субективния дух, реализиращ себе си в “отворения проект” на света. Според Сантаяна ценността по начало е ирационална, тя възниква от “жизнения импулс” и няма битие извън възприемането и оценката. Неопозитивистите достигат до идентични изводи – тезата за т.нар. “натуралистическа заблуда” (“natural fallacy” на Дж. Мур). Р. Хеър, например, подчертава необусловеността на моралния избор. Човекът сам “кове” или “прави” своята същност.
……………………………….
Използвана литература:
1. Кючуков, Л., Сивилов, Л., Денков, Д., „Философия’, Изд. Арена, Смолян, 1990.
2. Григоров, А., К. Личева и И. Върбанов. Философия (работа върху фундаменталната култура), Свищов, 2005.
3. Атанас Григоров, Увод във философия на науката, Свищов, 1994-1995.
4. Плотин, Енеади, кн. V 8 “За умопостижимата красота”, Софи-Р, 1997.
Темата е изготвена 2008 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
ценности, благо, истина, оценка, социални ценности, ценностна система, ценностен избор, морални ценности, общочовешки ценности, аксиология, аксилогически концепции, аксиологически обективизъм и субективизъм, Кант, аксиологически релационизъм
]]>
