 |
|
ВСУ “Черноризец Храбър”
УНК: “Хуманитарни науки и изкуства”
КУРСОВ ПРОЕКТ
По Философия
На тема:
Що е философия?
Спец.: История
Варна, 2008 г.
Съдържание:
4. Природата като предмет на философско осмисляне
5. Философията за смисъла на живота, за смъртта и безсмъртието на човека
…………………………….
Думата философия е въведена от Питагор (вт. пол. на VІ в. – началото на V в. пр. н. е.) от остров Самос, познат ни като математик, откривател на известната теорема, въпреки че той е бил преди всичко друго философ. Питагор сметнал, че за смъртния човек не е по силите самата мъдрост – качество на боговете! – затова той трябва да се задоволи поне с любовта към мъдростта, което съвсем не е малко и е нещо божествено у смъртния човек. Оттогава стремящите се към мъдростта, които по-рано били наричани “софоси” (мъдреци), започнали да се определят като философи, т.е. влюбени в неземната, божествена мъдрост.
………………………………….
Най-истински човек изразява себе си когато това става спонтанно, без преструвки. Философската нагласа или нагласата за философстване се ражда там, където човек отхвърля маските, забравя ролите, които е принуден да играе всекидневно пред другите, измъква се от “кожата” на всекидневието (която при някои хора е особено дебела, дори непробиваема!) и застава пред другите единствено с голата, чиста и неподправена своя душевност, изважда на показ душата и сърцето си, опитва се да изрази себе си без остатък, без фалш, без повърхностни и злобни, дребни емоции на деня.
Философстването е “възползване” на човека от свободата, благодарение на която съществуваме по човешки начин и наистина можем да бъдем в най-пълна степен себе си. Предимствата на свободата може да ги оцени само свободният човек, свободен не просто в смисъл че “не е роб”, а необременен в своето съзнание, в мислите си, в своите вярвания, действия и поведение.
……………………………….
Реалният философски хуманизъм задава идеала и определя смисъла на човешкия живот в неговите индивидуални, личностни и общочовешки параметри. Този идеал предполага диалектическата взаимна връзка между природно-биологическото и социалното, между крайното и безкрайното, между смъртта и безсмъртието на човека.
…………………………………
ЛИТЕРАТУРА:
1. Вебер, Макс. Генезис на западния рационализъм. КХ, София, 2001.
2. Канавров, Валентин. Размирието на разума. УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1994.
3. Соловьов, Владимир. Оправдание на Доброто. „ЛиК“, София, 1999.
4. Ясперс, Карл. Въведение във философията. ГАЛИКО, София, 1994.
5. Грънчаров, А., статия „Какво е това, философията?”, 2007 г.
Темата е изготвена 2008 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
любов, мъдрост, Питагор, природата като предмет на философията, смисъл на живота, смърт и безсмъртие
]]>
