|
ВСУ “Черноризец Храбър”
УНК: Хуманитарни науки и изкуства
КУРСОВА РАБОТА
По Философия
На тема:
Началата на философстването
Специалност: История
Варна, 2008 г.
Съдържание:
1. Що е философия и философстване?
2. Митологичната представа за света
5. Нищо не може да възникне от нищото
8. По нещо от всичко във всичко
10.1. Човекът в центъра на всичко
14. Формите са качествата на нещата
……………………………
Всеки един от философите се е интересувал от различни неща – един философ може да се пита как са възникнали растенията и животните, друг може да се стреми да разбере дали съществува бог или безсмъртна ли е човешката душа. Първите гръцки мислители са определени като “натурфилософи”, защото са се занимавали преди всичко с природата и нейните процеси.
Философите наблюдавали и изучавали постоянните промени в природата. Но как са възможни подобни промени, питали се те? Как обект от едно вещество може да преминава в нещо съвсем друго – в жив живот например?
Общото между първите философи е твърдението, че зад всички изменения се крие някаква първична материя – трябва да съществува някакво първично вещество, което стои зад всички промени в природата. Интересували са се от видимите промени в природата – опитвали се да установят някои вечни природни закономерности. Стремели се да разберат естествените процеси, без да се вслушват в предания и митове. Но най-вече се опитвали да осмислят природните процеси, като наблюдавали самата природа, а не чрез обвързване с боговете. По този начин философията се освободила от влиянието на религията.
…………………………………………
Според Емпедокъл (около 494-434 г. пр. н. е.) представата за едно-единствено първично вещество трябва да бъде отхвърлена. Сами нито водата, нито въздухът могат да се превърнат в розов храст или пък в пеперуда. Следователно не е възможно всичко в природата да се дължи на едно основно вещество.
Емпедокъл вярвал, че в природата съществуват общо четири основни вещества, или както ги наричал – корени. Това били земя, вода, въздух и огън. Всички промени в природата произтичат от смесването и разделянето на тези четири вещества. Защото всичко се състои от земя, въздух, огън и вода, само че в различни съотношения. Ала земята, въздухът, огънят и водата остават абсолютно неизменни или недокоснати във всички свои съединения. Следователно не е вярно, че “всичко” се променя - четирите вещества просто се смесват , а после се разделят, за да се смесят отново в друг вид.
……………………………………………
Сократ (470-399 г. пр .н. е.) е може би най-загадъчната личност в цялата история на философията. Не е написал нито ред. Въпреки това е един от онези, които са оказали най-силно влияние върху европейския начин на мислене.
Роден е в Атина и е прекарал живота си предимно по пазарища и улици, където разговарял с всякакви хора. Бил е грозен - нисък, дебел, с изцъклени очи и вирнат нос. Но вътрешният му мир бил “съвършен и прекрасен”.
Сократ не се стремял да поучава хората. Вместо това създавал впечатлението, че самият той желае да научи нещо от събеседника си. В хода на разговора принуждавал събеседника си сам да осъзнае слабите места в своите разсъждения. Често събеседникът попадал в задънена улица и накрая бил принуден да разбере кое е справедливо и кое несправедливо.
Но какъв е бил основният философски проблем, с който се е занимавал?
Сократ бил съвременник на софистите и точно като тях се занимавал с хората и с човешкия живот, а не с проблемите на натурфилософите. Римският философ Цицерон казал стотици години по-късно, че Сократ е върнал философията от небето на земята, настанил я е в градовете и домовете и принудил хората да размишляват за битието и нравите, за доброто и злото.
…………………………………
1. Ясперс, К., Въведение във философията, Изд. Оксиарт, 2008.
2. Минчев, М., Въведение във философията, Изд. Български писател, 2006.
3. Улф, Р. П., За философията, Изд. НБУ, 2004.
4. Радев, Р., Антична философия, Изд. Идея, 1994.
5. Интернет.
Темата е изготвена 2008 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
философстване, митология, натурфилософи, теория за атомите, Сократ, Платон, Талес, Анаксимандър, Анаксимен, Парменид, Хераклит, Емпедокъл, Анаксагор, Демокрит, Аристотел, софист