 |
|
Реферат
на тема:
Понятието свобода - Емануел Кант, Августин Аврелий, Исая Бърлин
гр. София
13/01/2009г.
СЪДЪРЖАНИЕ
2. Негативна и позитивна свобода
3. Свободата според Емануел Кант – Критика на практическия разум
4. Свободата според Августин Аврелий –За природата на доброто
5. Свободата според Исая Бърлин – Четири есета за свободата.
УВОД
Преди 2000 години Пилат Понтийски, като чул думите на Христос – „Аз съм пътят, и истината, и животът...”, си позволил с насмешка да запита: „А що е истина?”. С тези думи римският консул, „преситен от живота”, всъщност искал да каже, че „няма истина”, че „лично той не вярва в никаква истина”. Често и днес може да съзре подобно отношение не само към истината, но и към свободата: че тя е просто „куха дума”, зад която „нищо не стои”, в която „не си струва да се вярва”, тъй като „трябвало да бъдем здравомислещи и реалисти” и пр. Отричайки истината на свободата, те отричат съществуването на всяка истина. Истината на свободата съществува от хилядолетия в човешкото общество и тъкмо благодарение на нея е възможна всяка друга истина, касаеща битието на човека. Следователно в свободата като истина на човешкото битие се крие разгадаването на всички други истини, без които човекът едва ли може да живее.
Автентичното съществуване на човека (щом можем да се изразяваме така, то значи в случая се опираме на неговата истина) не е друго, а битие на свободата. Това означава, че „извън” свободата ние съществуваме неавтентично, а за неавтентично съществуващите свобода наистина не съществува, те не подозират за нея, не я познават - и затова не я... „признават”. Отношението към свободата затова е определител за това, как съществува този или онзи човек. Истината и свобода съвпадат и без свобода не може да се живее според истината, също както и без истина не може да се живее свободно.
…………………………………………….
3. Свободата според Емануел Кант – Критика на практическия разум
Чрез своя критически метод Кант (1724 – 1804) изследва човешкия разум, от една страна, като теоретически разум, за да установи принципите на метафизическото познание на природата, а от друга страна, като практически разум, за да определи основните положения на метафизическото познание на морала като ръководство на човешкото поведение. Критиката на практическия разум (1781) е предварително изследване, в което Кант дава строга научна разработка на принципите на етиката, от успешното завършване на което според него зависи и съдбата на етиката като наука. Затова в методологическо отношение стойността на тази Критика се равнява на стойността, която Критиката на чистия разум има за метафизиката на природата. В нейната първа част, в учението за елементите, Кант се занимава с аналитиката и диалектиката на чистия практически разум. В аналитиката се разглеждат основните положения на чистия практически разум като максими, които имат субективен характер и нямат всеобща задължителност, или като практически закони, които са обективни основни положения с всеобща задължителност за волята на всяко разумно същество. Тук е изложен нравственият закон заедно с дедукцията на неговата всеобща задължителност и познанието на неговата възможност. Аналитиката съдържа и изследването на понятията за добро и зло като единствени обекти на чистия практически разум и дава след това и таблицата на категориите на етиката. Разглеждайки нравствения закон като мотив или субективно определящо основание на волята, тя се занимава и с понятието за дълг и с определящото му значение на човека като личност.
…………………………………………………..
Заключение
Изводите, които могат да се направят са следните:
1. Свободата, свободната воля и изборът са присъщи само на човека. Те могат да се реализират само в човешкото общество. Именно човешкото общество налага определени граници на отделния индивид, в които той може да се чувства свободен да постъпва по свое желание. В първобитните общества това са табуто, а в съвременните общества писаните закони и приетите от дадено общество етични норми. Всяко прекрачване на тези граници води до санкция от страна на обществото спрямо индивида.
2. В човешката общество не съществува нито „свобода изобщо”, нито „абсолютна свобода”. За такива можем да говорим единствено в „царството на мисълта” по Хегел.
…………………………………………….
Библиография
1. Aврелий Августин. За природата на доброто; За благодатта и свободата на волята; София, София С.А., 1992, 102 стр.
2. Бърлин, Айзая. Четири есета за свободата; София, Унив. изд. Св. Климент Охридски, 283 стр.
3. Витгенщайн, Лудвиг. Лекция по етика. // Сказки по логика. София: УИ "Св. Климент Охридски", 1990.
4. Витгенщайн, Лудвиг. Логико - философски трактат. // Избрани съчинения. София: Наука и изкуство, 1988.
5. Кант, Имануел. Критика на практическия разум; София, БАН, 1974, 242 стр.
6. Радев, Ради. Велики философи; София, Просвета, 1999, 304 стр.
7. Философски речник / Коста Андреев и др.; Под ред. На Михаил Бъчваров и др.; София, Партиздат, 1985, 711 стр.
Темата е изготвена 13. 01. 2009 г.
Не съдържа таблици и графики.
Ключови думи:
свобода на волята, негативна и позитивна свобода, битие на свободата, практически разум, природа на доброто, етични норми, нравствен закон, метафизика на природата, категории на етиката
]]>
