 |
|
СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"
ФИЛОСОФСКИ
ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА "ЛОГИКА, ЕТИКА И ЕСТЕТИКА"
ДИПЛОМНА РАБОТА
НА ТЕМА:
СЕМЕЙНИ ЦЕННОСТИ И НРАВСТВЕНИ ПРОБЛЕМИ НА БРАЧНАТА ИНСТИТУЦИЯ
София
2009
Съдържание
ПЪРВА ГЛАВА
ТРАКТОВКА НА ЕТИЧНАТА ПРОБЛЕМАТИКАТА В СЕМЕЙСТВОТО
1. Теоретични подходи към семейството, основани на социалнопсихологически теории
2. Подходи към семейството, основани на социологически теории
ВТОРА ГЛАВА
СЕМЕЙНИ ЦЕННОСТИ – КОИ СА ТЕ, КАКВИ СА И КАКВО Е ТЯХНОТО СЪСТОЯНИЕ И СЪЩНОСТ
1. Социално – икономически и материално - битови отношения в съвременното семейство
2. Духовно – емоционални и нравствено – етични отношения в семейството
3. Тенденции в развитието на съвременното българско семейство
4. Неблагоприятна почва у нас за съвременните семейства
ИЗПОЛЗВАНА И ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
Любов към Истината - изключително важна за справедливото, инклузивно и прогресивно общество. Чувство за Справедливост - признаване на правата и нуждите на всички. Дух на Сътрудничество - основан на активна добра воля и принципа на правилните човешки отношения. Чувство за Лична Отговорност - за груповите, общностните и национални дела. Служене на Общото Благо - чрез жертване на егоизма. Само онова, което е добро за всички е добро за всеки. Това са духовни ценности, вдъхновяващи съвестта и съзнанието на онези, които служат, за да създадат един по-добър начин на живот и едно добро семейство. Съвременната човешка и световна криза е по същество духовна, подлагайки на изпитание характера и намерението на всички мъже и жени. Това предоставя възможност да преоценим ценностите, които приемаме за личностен стандарт на поведение. Светът на бъдещето зависи от това, какво всеки от нас избира да направи днес.
Съдбата на всички хора и нации се обуславя от ценностите, които ръководят техните решения
Това е значим кризисен период за хората по света. Той трябва да бъде време на преоценка. Ценността е относителната стойност, която ние придаваме на определен аспект от ежедневния живот или разпознатото съществено превъзходство или полезност. Това са спорни и дискусионни въпроси. Но множество ценности в човешкия живот са основа на "общото благополучие на всички хора", което се намира над кръга на ежедневните занимания и общата задача. Принципите изложени във Всеобщата Декларация за Човешките Права на Обединените Нации постоянно напомнят на всички хора по света за фундаменталните цели и чистотата на мотива, която повлиява решенията. Днес в бързо променящия се свят ние виждаме основната конфронтация между старото и новото; кристализиралите, износени форми и прогресивните идеи, егоизма и човешкото благосъстояние, национализма и планетарното съзнание, материалните ценности и духовните ценности.
Материалните ценности ограничават индивида, групата или нацията в пределите, определени от формите на живот, създадени да служат на собствените си интереси. Формите могат да се променят, но ако останат тесните егоистични мотиви, няма да последва нищо стойностно за човешката култура и цивилизация.
Духовните ценности са свързани с просвещението, свободата и творческия растеж на човешката раса. Те насърчават вродената човешка тенденция към синтез и цялост. Те по-скоро разширяват, отколкото ограничават хоризонта на човешката визия и способности. Те могат да бъдат символизирани като възходяща спирала на безграничната възможност. Най-важни са онези духовни ценности, които ни издигат извън нашите егоцентрични занимания. Егоизмът не носи полза никому, включително и на самия себе си, така човешкото общество става взаимнозависимо и взаимосвързано. "Жертването на егоизма" ще освободи нови ценности в националния и международния живот. То може да ускори завършека на надпреварата във въоръжаването между нациите, все още увековечаван от властта и користолюбивите подбуди и води към световно разоръжаване и световен мир, видян и предвиден в Устава на Обединените Нации.
……………………………………………………..
ВТОРА ГЛАВА
СЕМЕЙНИ ЦЕННОСТИ – КОИ СА ТЕ, КАКВИ СА И КАКВО Е ТЯХНОТО СЪСТОЯНИЕ И СЪЩНОСТ
Семейните ценности са точно онези донякъде консервативни морални и социални схващания, донякъде интуитивни но и отчасти различаващи се в различните краища на света. Тук се включват моралът, геополитическите, социалните и културните особености, произтичащи от най-дълбокото минало на всяка култура, етнос или общество. Точно тези особености формират ценностите, няма как те да са привнесени по мисионерски път ... от някъде. Не е възможно ценностите да са привнесени отвън по една проста причина - почти всяко религиозно течение узурпира съвпадащите по територия особености на морала и ги обявява за свои. Изключение от тази практика правят само някои от източните учения, които технически погледнато не са религии. С развитието на християндемокрацията, политическите партии започват да използват реторика, която често включва понятието "християнски ценности". Така в началото на 20-ти век политиката de facto легитимира узурпацията на ценности от страна на църквата, и което е по-лошо: популяризира ценностите под това название.
1. Социално – икономически и материално - битови отношения в съвременното семейство
Отношенията между членовете на семейството, произтичащи от неговата икономическа база и имащи за цел удовлетворяване на материалнобитовите потребности, остават и днес един от най-съществените признаци на семейната структура. Ето защо в цялостния процес на демократизация на семейните отношения те заемат основно място и често се използват като типологизиращ белег за тяхната класификация.
При анализа на отделните типове семейства и семейни отношения най-важният показател, на който се обръща внимание, е характерът на семейната власт и свързаните с нея роли в семейството на съпруга, съпругата, бащата, майката, сина, дъщерята, брата, сестрата и други родственици. Този признак на семейната структура има богата вариантна характеристика в съвременността, от която се определят финансовите и трудовите релации в семейството и на базата на която се различават няколко типа вътрешносемейна организация.
В миналото позициите и правата на семейните членове се определят не само от пола и възрастта, но и от имущественото положение. Всички членове на семейството - синове, дъщери, снахи и внуци, които разполагат с лично имущество, имат принизено положение и са длъжни да изпълняват разпоредбите на бащата собственик в сферата на производствените дейности и на брачния избор. Високият авторитет, присъщ на главата на семейството, определя и характера на неподлежащата на контрол семейна авторитарна власт.
………………………………………………….
ИЗПОЛЗВАНА И ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Вилар, Е. Бракът е неморален, С., 1996
2. Киркегор,С. Или-или; С., 1996
3. Макавеева, Л. Семейството и неговия материален бит; С., 2002;
4. Матеев, Г., Етика Част 1, Сириус 4, 2000 г.
5. Минева, С. Постмодерни дискурси на етиката, ВТ, 2002
6. Осман бей, Турците и техните жени, Султанът и неговия харем, С.,1998
7. Пешева, Р. Прогресивни обичаи и традиции в българското семейство; С., 1999
8. Спасова, П, Американска аналитична етика, УИ “Св. Климент Охридски“, 2007 г.
9. Фукс, Е.Илюстрирана история на нравите, С., 1999
10. Ackerman, N. W. The Diagnosis of Neurotic Marital Interaction. – Social Casework, 35, pp. 139 – 147
11. Cook, E. I. Family analysis : A General Systems Strategy pp. 3-11
12. Nay, I. F. Is Choice and Exechange Theory the Key? – Journal of Marriage and the Family, pp. 219-232
Темата е разработена 2009 г.
Не съдържа таблици.
Ключови думи:
семейно ценности, нравствени проблеми, брачна институция, етична проблематика в семейството, материално – битови отношения в семейството, теоретични подходи към семейството
]]>
