Дейвид Хюм (26 април 1711 - 25 август 1776) е шотландски философ и историк. Заедно с Адам Смит той е една от най-влиятелните личности в Шотландското просвещение. Мнозина смятат, че Хюм е третият и най-радикалният от така наречените Британски емпирици, след англичанина Джон Лок и англо-ирландеца Джордж Бъркли.

Естетиката на Дейвид Хюм е повлияна от схващания, типични за британските мислители на 18 век, фокусирана върху вкуса като начин за възприемане на красотата от човек. От том втори на най- ранната си творба – „Трактат за човешката природа” (1739) до шедьовъра му „За нормите на вкуса” (1757), Хюм постоянно го обвързва с емоционалността. За него красотата, без значение дали тя бива морална или физическа, е въпрос на чувства, не на схващания. От друга страна, Хюм има предвид, че неговите възгледи могат да се превърнат в пречка за общоприетите схващания за норми за вкус, но въпреки това той продължава да поддържа тезата си, че вкусът е резултат на определен тип емоционалност.

………………………………

Цел. Да се разкрият проблемите за естетическия вкус при Дейвид Хюм в интелектуалния контекст на времето.

Задачи.

1. Да се разкрие интелектуалният контекст, в който се вписва естетиката на Хюм.

2. Да се проследи влиянието на автори като Шефтсбъри, Хъчисън, Хоум и др. върху естетиката на Хюм.

3. Да се изведат специфичните акценти в естетиката на Хюм.

……………………………………………..

1.1. Естетиката като наука

Теорията за естетиката според Баумгартен е теория за сетивното възприятие и се свежда до характеризиране на две явления: първото, на красотата, която философът определя като „съвършенство на сетивното възприятие” и която получава у него значението на основна категория на естетиката, съпоставима с основните категории на етиката и логиката - добро и истина; второ, на изкуството, тъй като Баумгартен смята, че красотата получава най-висш израз в художествената дейност на човека. Красотата или прекрасното е първия обект на естетическата наука. Но наред с него съществуват други явления, които са родствени по своята същност на прекрасното и затова в същата степен подлежат на естетическо изследване. Те именно се наричат обикновено „естетически свойства” или „естетически ценности”. Това са изящното, грациозното, възвишеното, героичното, драматичното, трагичното и т. н., за техните антиподи - безобразното, уродливото, долното, комичното и т. н. Тези явления са толкова многообразни, че не могат да бъдат изброени.

Следователно естетиката не е просто наука за прекрасното - по-широко и по-точно - наука, изследваща цялото богатство на естетически ценности , които човек намира в заобикалящия го свят, които създава в практическата си дейност и които се фиксират в изкуството, отразяващо света. В този смисъл естетиката може да бъде наречена наука за естетическото претворяване на действителността на човека.

…………………………………………

2. Проблеми за естетическия вкус при Дейвид Хюм

Рационалистите твърдят, че основите на човешкото знание се намират в разума, т.е. идеите са вътрешноприсъщи на човешката природа.

„Дейвид Хюм тръгва оттук. Той дели пропозициите на два типа: тези, които са отношения между идеите (аналитични), и тези, които са въпрос на факти (синтетични). Първите се постигат без помощта на знание за каквото и да било от света, а чрез априорно мислене. Вторите се постигат единствено чрез опита. Хюм ограничава „отношенията на идеите” до математиката, геометрията и чистата логика, но отбелязва, че те не казват нищо за действителността, защото подобни пропозиции са тавталогични”.[Върбанов: 2005]

2.1. Вътрешното чувство за вкус (красиво) и усещането за красота като естествено (инстинктивно) присъщи на човек. (e.g. красотата в природата)

В есето си „За нормите на вкуса”, Дейвид Хюм излага идеите си по много непринуден начин, който ме кара да мисля, че възгледите му са по-скоро резултат на някакво негово предразположение на духа, отколкото на наблюдения и анализи. Хюм започва с очертаване на две противоречащи си философии или гледни точки по въпроса за художествените ценности. Скептичната страна, която той засяга е тази, че красотата се измерва просто с усещането за задоволство, предизвикано от даден обект. Това усещане съществува единствено в умовете ни (“exists merely in the mind”) и в тази връзка нито една реакция по повод дадена творба не е по- висша от друга. Пример е гледната му точка за поезията като изкуство изначално създадено да доставя наслада. Той смята нея и както ги нарича „учтивите автори” (the polite authors) за най- важното изкуство. Главната цел на поезията според него е да доставя удоволствие и всеки продукт на човешкия труд има някаква цел. За него красотата се състои в приятното усещане от едно вътрешно чувство, съдържащо се в човешката природа. Сетивата са само негови проводници.

……………………………

2.4.Влиянието на Хюм върху други автори

Според Дейвид Хюм, за хората е естествено да търсят норма за вкус. Безполезно би било обаче да се търси норма за красиво. Той е единствено в ума на оценяващия и това е усещането за красота, което даден предмет провокира. От тук може да бъде направена аналогия със схващанията на Кант. Според него, когато решаваме дали нещо е красиво или не, ние не прилагаме разбиране, което да отнесем към обекта, а въображение (вероятно в комбинация с разбиране и познание), благодарение на което ние получаваме представа за обекта и за чувствата на удовлетворение или неудовлетворение, които носи той. В “Critique of Judgement” Кант анализира естетическите преценки и тяхната важност в социалния живот.

…………………………………….

Заключение

Чрез Джон Лок и Готфрид Лайбниц формата на науката се търси във формата на субекта. От "техника" науката се превръща в "природа" или "разум". Стига се до разбирането, че "природата на човека" или на "човешкия разум" съдържат основанието за адекватната форма на науката. Това, какво именно е "безусловно дадено" дали сетивните данни или необходимите истини на разума ("островно-континенталната" дилема), зависи от устройството на човешкия познавателен апарат ум като такъв или човешка природа.

Така формата на науката и за рационализма, и за емпиризма, е форма на човека, е човешка форма. Това е ярко изразено в негативно-скептическия дискурс на Дейвид Хюм в "Трактат за природата на човека". (Хюм, Д., 1986).

……………………………………….

Използвана литература

1. Върбанов, И. Дейвид Хюм за философската теория и икономическата методология // Философски алтернативи, № 2, 2005

2. Григоров, А., К. Личева, И. Върбанов, Философия, 2006

3. Критерии за истинност // Философски алтернативи, № 11, 1989, с. 35-45

4. Панова, 3. Е. Основни проблеми във философията от Бейкън до Маркс, С, 1987

5. Панова, Елена и др. Европейска философия ХVII-ХVIII век (антология), София, 1994,

6. Ръсел Бертран, История на западната философия, С., 1996.

7. Хегел Г. В. История на философията, С. 1982, т. 3, стр.

8. Хюм, Дейвид Трактат за човешката природа, 1986

………………………………………….

Темата е изготвена 2009 г.

Ключови думи:

естетика, естетически вкус при Дейвед Хюм, вътрешно чувство за вкус, светоусещане, френски рационализъм, Шефтсбъри, Хъчисън, Хоум

Проблеми за естетическия вкус при Дейвид Хюм

Увод