 |
|
Софийски университет "Св. Климент Охридски"
КУРСОВА РАБОТА
По Философия
На тема:
Философията на Аврелий Августин
Специалност: Философия
София, 2009 г.
Съдържание:
2. Творчество на Аврелий Августин
3. Философия на Аврелий Августин за свободата
4. Философия на Аврелий Августин за Бог и душата
5. Значение на Аврелий Августин за християнския свят
6. Периодика в творчеството на Августин Блажени
6.3. Християнски период (386-430 г.)
1. Биографични данни
Аврелий Августин (на латински: Aurelius Augustinus), Августин Блажени или Августин от Хипон (13 ноември 354 – 28 август 430) е една от най-важните личности в развитието на западното християнство. В римокатолицизма той е светец и Отец на Църквата, както и патрон на Августинския монашески орден. В западната християнска мисъл Августин е познат като един от Отците на Църквата и се счита от изследователите за Учител на Запада. Редица философи и теолози са повлияни от учението му. Неговите произведения (включително и "Изповеди" – често считано за първата западна автобиография) все още се четат масово по света.
Августин се ражда през 354 в Тагаст (съвременен Алжир) – по това време римска провинция в Северна Африка. В Тагаст той посещава начално училище. На седемнадесет годишна възраст той заминава за Картаген, където продължава образованието си със специалност реторика. Майката на Августин - Моника, е отдадена християнка, а баща му Патриций е езичник.
………………………….
Августин не противопоставя категорично вяра и мислене. За него самата вяра е по-скоро особен род мислене – мислене със съгласие, с одобрение. Вярата е по принцип в съгласие с разума – нали само мислещите имат способността да вярват. Разбиращият човешки разум обаче е естествено и исторически ограничен, така че вярата се оказва не просто необходима, но и с по-широк обем от разбирането. Нейните положения са не противоразумни, а свръхразумни. Религиозната вяра съвпада със съвършената разумност, със сферата на Божествения разум."Разбирай, за да вярваш; вярвай, за да разбираш" – това негово настояване определя християнската интелигентност на Запада.
Августин няма система. От него ние не можем да се научим на философия, но се учим да философстваме, защото той се стреми не към изграждането на категориален скелет, на конструкция, а към откриването на мисловни хоризонти. И тъкмо така той успява да набележи изходните позиции и целите, темите, насоките и архитектониката на средновековната мисловност, а до голяма степен – и на западноевропейското философстване изобщо.
………………………….
Човешката воля винаги е свободна, но не всякога е добра. Тя може да е свободна както от греха, така и от праведността. Но тя е неизменно свободна да избира. Тази формална свободност Августин нарича "свободен волеви избор". Действителната "свободна воля" е достигнатата на дело морална свобода, която е несъмнено обърната към доброто. Израстването на свободния човек е от такъв, който може и да не греши към такъв, който не може да греши, да се обръща към злото.
Целият идеен космос на Августин се концентрира в концепцията му за двата града: града Божи и града на дявола, небесния и земния. В тях живеят двата различни рода хора: постъпващите според Бога и постъпващите спрямо себе си като дявола. Тези светове мистически се наричат градове, общества на хора, едните – предназначени за Царството небесно, другите - за вечно наказание. Като принципи църквата и държавата въплъщават двата града на земята, но това не казва нищо за отделните им членове. В своята принципност двата "града" не могат да имат история в тривиалния смисъл на думата, защото не са свързани с времето и пространството. Те са запечатани в разделението на ангелите, в падението на частта на гордите, което разделя и цялото творение. С появата на човека градовете не стават четири, а остават два: всеки със своите небесни и земни граждани.
………………………….
6.2. Нео-платонистичен период
Майката му се опитала да го притисне да стане християнин, но епископът на Милано Амвросии оказал най-голямо въздействие върху Августин. Амвросии бил магистър по реторика, така както и Августин, но бил по-възрастен и по-опитен. Повлиян отчасти от проповедите на Амвросии, някои допълнителни проучвания и една разочароваща среща с един типичен представител на маихейската теология, Августин се отказал от манихейството. Но вместо да стане католик като Амвросии и майка му Моника, той се обърнал към езическия нео-платонизъм. Самият той твъдрял за известно време, че преживява личен духовен прогрес, но накрая завършил това духовно пътешествие потънал в скептицизъм.
………………………….
ЛИТЕРАТУРА
1. Августин, "Изповеди" (из кн. XI) – в антология "Идеята завремето", С, 1985.
2. Ц. Бояджиев, "Съдбата-случаят-чудото: три натуралистични теми във философията на Шартърската школа", във "Философска мисъл", 3/1989.
3. Г. Каприев, "Аврелий Августин: историята като метафизика", С,1990.
4. Г. Г. Майоров, "Формиране на средновековната философия", С, 1987.
5. Р. Радев, "Средновековната философия – основни характеристики и главнипериоди" и "Аврелий Августин", в "Антология посредновековна философия", С, 1986.
Темата е изготвена 2009 г.
Темата не съдържа таблици, графики, картинки.
Ключови думи:
Аврелий Августин – живот и творчество, философия за свободата, философия за Бог, християнство, Августин Блажени, манихейство, нео-платонизъм
]]>
