---

---

 

 

 

ДИПЛОМНА РАБОТА

 

 

На тема:

Рехабилитация при гръбначни изкривявания

 

 

 

 

2006 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

 

УВОД.. 3

ГЛАВА ПЪРВА. АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА.. 4

1.1. Същност на заболяването. Етиология, патогенеза. Клинична картина. 4

1.2. Функционални измервания и изследвания. 8

1.3. Показания. 18

ГЛАВА ВТОРА. РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПРИ ГРЪБНАЧНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ.. 20

2.1. Рехабилитационна програма. 20

2.2. Патокинезиологичен анализ. 24

2.3. Кинезитерапевтичен план. 29

2.4. План на масажа – цел, методика на масажа, дозировка. 38

ЗАКЛЮЧЕНИЕ.. 40

ЛИТЕРАТУРА.. 42

 

 

УВОД

 

Борбата срещу гръбначните изкривявания е тясно свързана с профилактиката, ранната диагностика и своевременното комплексно решение. Проблемите на гръбначните изкривявания трябва да се познават добре от училищните и детските лекари, учители по физическо възпитание и общообразователните предмети, от родителите и обществеността.

Незабележимото начало, бавното безболезнено протичане, слабата изразеност на клиничните симптоми при децата с неправилна стойка довеждат до късното им диагностициране и лечение. Гръбначните изкривявания особено сколиозата, често се развиват прогресивно. Това предизвиква груба деформация на гръбначния стълб, която нарушава функцията на вътрешните органи, намалява работоспособността и понякога води до инвалидност.

Лечебната физкултура има решаващо значение в профилактиката и лечението на гръбначните изкривявания. Дългогодишният опит у нас потвърждава по безспорен начин, че целенасочените занимания с физически упражнения под формата на изправителна гимнастика са незаменимо средство при лечението на гръбначните изкривявания. Повишеното внимание към нея се налага поради нарастващия брой гръбначни изкривявания през последните години сред ученици и студенти.

Борбата против гръбначните изкривявания трябва да започне още в детската градина, където живеят и се възпитават по-голяма част от децата, и да продължи в училището, където се организират групи по изправителна гимнастика под формата на извънкласни занимания. За структурните гръбначни изкривявания е необходимо групово или индивидуално лечение в специализирани училища – интернати, в кабинетите по лечебна физкултура към поликлиниките, диспансерите и болниците в страната.

 

ГЛАВА ПЪРВА. АКТУАЛНОСТ НА ПРОБЛЕМА

 

Предпоставки за гръбначните изкривявания са лошите битови условия, при които живее детето, лошото хранене, честото боледуване от инфекциозни и др. заболявания, довеждащи до общо отслабване на организма. Особено опасно и с последствия в това отношения е боледуването от рахит в детска възраст. За развитието на гръбначните изкривявания има значение анатомофизиологичната недостатъчност на опорно-двигателния апарат, слабостта и лесната уморяемост на нервната система.

Тези предпоставки се засилват в училищния живот, когато учениците са принудени да останат по-продължително време в статично положение. В следствия на умората на гръбначната мускулатура детето към края на часа започва да търси поза, която да облекчи статическото положения на мускулатурата. Тази поза то повтаря при всяко изморяване, докато се стигне до един порочен условен рефлекс и динамичен стереотип – т.е. до една порочна навична поза на гръбначния стълб. Предпоставки за гръбначните изкривявания са неблагоприятните условия на работа, налагащи често принудително неправилно телодържане. Затова те се срещат при деца с неподходящ за ръста чин или стол и маса за работа, често физическо едностранно натоварване, ранен трудов процес в неудобни пози и др.

 

 

1.1. Същност на заболяването. Етиология, патогенеза. Клинична картина

 

Нормална стойка се констатира при стоеж, когато са изразени шийната и поясната кривина на гръбначния стълб при едва забележимо свити коленни стави (2-3°), изправена глава с прибрани крака и леко приведени напред рамене. Спуснатият вертикал от общият център на тежестта на тялото при нея преминава на 10-30 мм зад оста на тазобедрената става, на 5-15 мм пред оста на колянната става и на 20-50 мм пред оста на глезенната става.

Неправилна стойка е с глава приведена напред, коремът е заоблен и е най-изпъкналата част на тялото. Кривините на гръбначния стълб са засилени.

Неправилни стойки се смятат онези, при които има отклонения от нормалните физиологични кривини на гръбначния стълб, но съотношенията между гръбначния стълб и линията на тежестта на тялото са запазени, само тазът е наклонен в по-голяма степен напред или назад.

Телодържането на човека се оформя от най-ранна възраст и зависи от положението на главата, раменния пояс, наклона на таза, оста на долните крайници и преди всичко от конфигурацията на гръбначния стълб.

Телодържането е динамичен стереотип, при който чрез определени условни и двигателни рефлекси се осигурява статично и динамично правилното положение на тялото в пространството.

Телодържането се определя от навичното положение на тялото при стоеж и ходене.

 

Предно-задни гръбначни изкривявания

 

Основната механична същност на изправянето на човека на два крака се състои в завъртане на таза и допълнително изправяне на гръбначния стълб чрез образуването на поясната кривина. Завъртането на таза се осъществява в ос, която преминава фронтално през двата тазобедрени стави. Изправянето на детето във вертикално положение се осъществява предимно чрез активното действие на седалищните мускули, които завъртат и държат таза така, че неговата задна част се предвижва надолу, с предната се издига нагоре. По нататъшното изправяне на гръбначния стълб до вертикално положение се извършва чрез активната сила на гръбначните мускули. Именно поради тази причина в началото на втората година непълното завъртване на таза принуждава детето да сгъне краката в коленните стави, за да предизвика допълнително повдигане на предната част на таза и изправяне на гръбначния стълб. Стойката на детето в тази възраст се характеризира с леко сгънати в коленните стави крака и наведен напред труп. Центърът на тежестта на тялото лежи значително по-високо пред оста на тазо-бедрените стави в сравнение с възрастния човек.

Изправянето на тялото може да се счита за завършено към края на третата и началото на четвъртата година.

Променливите условия в статиката и динамиката на тялото, свързани с прехода на човека в право положение, оказват влияния върху формата на поясно-кръстния дял на гръбначния стълб. Лордозата в този участък довежда до по-голямо натоварване на задния дял на поясните прешлени, което нерядко е причина за патологични отклонения във формата на гръбначния стълб.

За гръбначните изкривявания в предно-задна посока са характерни увеличени или намалени кривини на гръбначния стълб. В сравнение с неправилните стойки при тях винаги се открива наличие на компенсация, която се осъществява извън рамките на самия гръбначен стълб и таза. Линията на тежестта на тялото при тези изкривявания не пресича гръбначния стълб, а преминава пред или зад него. При неправилните стойки гръбначното отклонение се компенсира в границите на гръбначния стълб.

Най-често срещаните изкривявания на гръбначния стълб в предно - задна посока са: кифоза, лордоза, плосък гръб, кръгловгънат и кръгъл гръб.

При кифозата е увеличена гръдната физиологична кривинана гръбначния стълб. Изкривяването е придружено с плоски или вдлъбнато гърди, наведена напред глава, рамене и отпуснат корем.

Лордоза е налице при увеличена поясна физиологична кривина на гръбначния стълб. Изкривяването е придружено с подчертано изпъкнал напред корем.

Плоският гръб се проявява с намалени кривини на гръбначния стълб. Изкривяването е придружено с малък диаметър на гръдния кош в предно задна посока, изпъкнали в страни лопатки и напред корем.

Кръглият гръб се характеризира със силно изразена кривина на гръбначния стълб в гръдната област и намалена лордоза, която обхваща частично или изцяло поясната или шийната кривина.

Кръгло-вдлъбнатият гръб е съпроводен с увеличена гръдна кифоза, придружена с увеличена шийна или поясна лордоза на гръбначния стълб.

Предно-задните изкривявания в зависимост от произхода си се разделят на вродени и придобити. Вродените най-често са последица от клиновидни малформации на прешлените или в резултат на вродени блокове на прешленните тела и др. Предно задните изкривявания се проявяват в три степени: нефиксирани, полуфиксирани и фиксирани. От сагиталните дефекти на стойката най-голяма роля за развитието на тежките форми на сколиоза се дава на плоския гръб. Деформациите на гръбначния стълб могат да се развият в сагиталната или във фронталната равнина, но такова строго разпределение не винаги е възможно. Често се наблюдават смесени форми на гръбначни изкривявания – сколиоза, съчетана с кифотично отклонение на гръбначния стълб, и др.

 

Странични гръбначни изкривявания

 

Сколиозата е изкривяване, при което гръбначния стълб се отклонява странично във фронталната равнина. Тя обхваща един или повече сегменти на гръбначния стълб. В зависимост от количеството на обхванатите дялове на гръбначния стълб може да бъде едно-, дву- и тридъгова. При последните два случая се наблюдават компенсаторни криви на основната сколиоза в сравнение с вертикалната линия преминаваща през гръбначния стълб.

Формирането на сколиозата е сложен патологичен процес. Първата проява е страничното отклонение на гръбначния стълб. При една функционална крива то е обосновано само в изменение на формата на междупрешленните дискове в пределите на физиологичните възможности на гръбначния стълб. Тази сколиоза има обратим характер и в повечето случаи се счита като резултат на статико-динамични нарушения.

Структурната (морфологична) сколиоза е сложна деформация с торзия и изкривяване на гръбначния стълб в трите равнини: фронтална, сагитална и хоризонтална. Това не е само деформация на гръбначния стълб, но е болест с различна етиология и характерна клинична картина.

Морфологичната сколиоза трябва да се свързва най-вече с промени в трите системи: кости, мускули и нерви. Ето защо, третирайки морфологичната сколиоза, не трябва да се ограничаваме само в разглеждането на рентгенови снимки, а да се изследват прецизно физическите и морфологичните белези. Необходимо е да се отчитат и наследствените аномалии, и тези в резултат на придобити заболявания. Тежките степени на сколиоза променят положението на органите в гръдния кош, нарушават функцията на сърдечно-съдовата, нервно-мускулната и дихателната система, както й на храносмилателните органи, което оказва отрицателно влияние върху общото състояние на болния, снижава неговата работоспособност и нерядко води до инвалидност. Фронталните дефекти в стойката се считат за потенциална база при развитието на сколиозата. Изследването за определянето на началната сколиоза трябва да бъде проведено сериозно и добросъвестно.

В зависимост от протичането на изкривяването се различават две основни форми – прогресиращи и стабилни. При болен, който не провежда лечение и в продължение на една година сколиозата не се увеличава, сколиозата може да се счита за стабилна. Сколиозите се делят на компенсирани и некомпенсирани. За компенсирани се считат изкривяванията, при които сумата от ъглите на вторичната крива е равна на тази от основната крива.

В потоморфогенезата на сколиозата се различават следните клинични типове:

1.            според развитието в дадената равнина – сколиози и кифосколиози;

2.            по посока на изкривяването – леви и десни;

3.            по фазата на изкривяването – активни, активно-пасивни и пасивни;

4.            според етиологичния фактор – дистонични и паралитични;

5.            по обширността и локализацията – дълго и късо дъговидни;

6.            според степента на механично компенсиране – сегментарни и тотални;

7.            според степента на изкривяването:

·                 Първа степен – изкривяване с малко странично отклонение, лека контрактура, липса на промени във формата на прешлените. В изкривяването липса на компенсаторна крива или компенсаторното изкривяване е слабо изразено.

·                 Втора степен – изкривяване със средно странично отклонение, оформена контрактура, незначителна деформация на прешлените и поддаващо се на корекция компенсаторно изкривяване.

·                 Трета степен – изкривяване и гърбица с голямо странично отклонение, силна контрактура, значителна деформация в прешлените на основното изкривяване. Частично поддаваща се на корекция или неподатливи компенсаторни криви.

Най-често срещаната е тристепенната класификация.

Голямото разнообразие на сколиозата по форма, степени, видове и клинична картина, както й свързването й с възрастта на болния създава големи затруднения на лекаря от практиката.

Приемат се три или четири степени на сколиозата, на които границите се колебаят. Съществени разлики не са получени даже й при III и IV степен на деформация. При сколиотично болните се е забелязва забавена корекция само в прехода на отклонение на гръбначния стълб към последващото в обратна посока отклонение на същия и в трите плоскости на тялото.

 

 

1.2. Функционални измервания и изследвания

 

Ранната диагностика, системното наблюдение и лечение допринасят за благоприятния изход на началните изкривявания при децата. Първостепенно значение имат добрата организация на лечебно-оздравителните мероприятия, точната и своевременна насоченост към консервативно или хирургично лечение, както и системното проследяване на резултатите от лечението за недопускане на груби деформации на гръбначния стълб с последващите ги усложнения, водещи до тежка инвалидност.

Диагностицирането на ранните форми на гръбначни изкривявания най-често се извършва при провеждането на основния годишен медицински преглед от училищните здравни служби. Уточняването на вида и степента на изразеност на гръбначните изкривявания се провежда в отделенията и кабинетите по лечебна физкултура и травматология.

За оценка на изкривяванията е необходима грижлива и пълна анамнеза, която да включи данни за протичане на бременността на майката и раждането, като се даде отговор на въпросите: нормално или трудно е протекло раждането, съществуват ли съмнения за травми при раждането и др.; миналите заболявания (в каква възраст са преболедувани и с каква продължителност и конкретно за: скарлатина, морбили, заушка, варицела, магарешка кашлица, полиомиелит, рахит, дифтерит, гноен плеврит, пневмония, ревматични болки в шийните мускули, възпаление на сливиците и др.); при момичетата – начало на менструацията (възраст при започването й, както й каква е – редовна, нередовна, оскъдна, обилна, продължителна и др.).

Проучването на семейната среда е необходим момент в изследването за да се открие съществува ли наследствена предопределеност, да се отговори има ли членове в семейството: братя, сестри, роднини по майчина или бащина линия, засегнати от сколиоза. Изследванията на много автори през последните години дават основание да се предлага съществуването на наследствени фактори, които често се откриват при сколиоза с неизвестна етиология.

За всестранната оценка на клиничните симптоми, уточняването на степента, характера на изкривяването на гръбначния стълб, функционалните и други отклонения на опорно-двигателния апарат на изследвания важна роля играе огледът. За провеждането му са необходими определени условия и насоченост към характерни за изкривяването признаци.

При достатъчно осветление изследванията застава с лице към прозореца, така че светлината да попада равномерно върху цялото му тяло. Огледът на предната част на тялото се провежда в право положение, при свободно пуснати ръце. Обръща се внимание на общия вид, състоянието на кожата (цвят, еластичност, пигментация), лимфните жлези, степента на охраненост, развитието на мускулатурата, чрез които се дава оценка на физическото развитие на телосложението. След това се отчита положението на главата, шията, раменете, формата на гръдния кош, корема, положението на таза, формата и положението на краката, формата на стъпалата. Извършва се и преценка на съответствието на възрастта с развитието.

След огледа отпред изследвания се обръща с гръб към източника на светлина. Оглеждат се развитието на мускулатурата, височината на раменните линии, нивото на долните ъгли на лопатките и отдалечеността на същите от гръдния кош, формата на образувания „триъгълник” от спуснатата ръка и трупа. При изследването се отчитат следните пои характерни признаци: повдигнато рамо, изпъкнала лопатка, изпъкнал гръден кош, скъсяване на долния крайник, като за последните говорят най-вече асиметричните гънки на хълбоците, свързани със съпровождащата ги ротация.

Наличието на белези като: кожни петна, неврофиброми, подкожни и други увреждания, дават основание да се предполага наличието на вродени малформации на гръбначния стълб. Оглед в профил доизяснява преценката за положението на главата, шията, гръбначния стълб, контурите на гръдния кош и корема, както й кривините на гръбначния стълб на изследвания.

За установяването на положението на шиповидните израстъци се използува следния похват. Краят на вторият и третият пръст на дясната ръка на изследваният се поставят от двете страни на шиповидните израстъци в шийната област и се придвижват по дължината на гръбначния стълб. По този начин върху кожата се отбелязват две дълги червени линии (дермографизъм), с които се установява отклонението на шиповидните израстъци от средната линия на трупа, ако има наличие на сколиоза.

Нарушената симетрия на гърба, неговият релеф се вижда по-добре, когато изследваният, без да сгъва краката си в коленете, се навежда напред. От това положение, малките отклонения на шиповидните израстъци встрани, нарушенията на последователното им разположение един над друг стават по-забележими, по добре се отбелязва асиметрията на контурите на началните степени на ребрената гърбица, промените в мускулатурата на гърба и др.

Палпаторно се определя степента на напрежение на мускулатурата на гърба. Нейната ригидност, наличието на болеви точки. Локализацията на болката може да се открие по натиска върху шиповидните израстъци.. Трябва да се уточни още болевата, температурната и тактилната чувствителност.

При изследването е необходимо да се оценяват в няколко степени: общо физическо развитие (добро, нормално, лошо); мускулатура (добра, нормална, лоша), охранеността (добра, нормална, лоша); повдигнато рамо (дясно, ляво), изпъкнала лопатка (дясна, лява); изпъкнали долни ребра (десни, леви); по-релефно развита мускулатура на бедрото (дясно, ляво); прекомерно увеличение на гънките на хълбоците (десни, леви), наклон на трупа (вдясно, вляво); ротация (липсва, дискретна, уморена, тежка).

Необходимо е още да се оцени общото състояние (здрав, слаб), нормалното тегло, да се измери ръстът в право и седнало положение, обиколката на гръдния кош; белодробната жизнена вместимост, прецизно да се отрази гъвкавостта на гръбначния стълб (еластичен, умерено-фиксиран, фиксиран), подвижност на гръбначния стълб (встрани, напред). Да се изследва мускулното равновесие на мускулатурата на гръбначния стълб в трите дяла: шиен, гръден и лумбален, във фронталната и сагиталната равнина (симетрична и асиметрична). Да се отрази причината за изправената (коригирана) крива поради инклинация напред (не, лека, умерена, пълна) или изправена (коригирана), крива поради суспензия (не, лека, умерена, пълна).

Изследването на двигателните възможности е също необходимо за изготвянето на профилактично-лечебната програма и дневния режим. Трябва да се установи как болния с гръбначно изкривяване ходи, стои позата му в отвесно положение и в седеж.

За уточняването на седящата поза например може да се предложи на болния да седне така, както му е удобно. Записва се характерния навик. Например: седи асиметрично, натоварва предимно лявата седалищна мускулатура и накланя вляво и назад поясния дял на гръбначния стълб.

При оценка на походката се отбелязва дали изследвания разтваря краката встрани или ги влачи, накланя главата (напред, вляво, вдясно), избутва корема напред и др.

Неврологичният статус на болния с гръбначно изкривяване е едно от необходимите изследвания, което дава съществен принос за вида и степента на емоционалната и специалната дозировка с изправителни упражнения и за подхода на преподавателя по време на учебния процес и при провеждане на лечебно-профилактичните мерки.

Електромиографското изследване на гръбните и коремните мускули на равни нива при произволни движения и с определено натоварване дава представа за състоянието на повърхностно разположените мускули на гърба: m. trapezius, m. longissimus, m. latissimus, m. rectus abdominis, m. obligus abdominis externus. В зависимост от състоянието на изследвания мускул в програмата на изправителната гимнастика се включват съответни упражнения или електростимулативно упражняване.

За оценка на работоспособността на мускулите редица автори използват метода на ергографията.

Чрез ергографското изследване може да се прецени кои упражнения са най-подходящи, техния ритъм и величина на силово натоварване за възстановяването на работоспособността на дадени мускулни групи. Работоспособността се изчислява по работата в килограмометри, изпълнени по време на изследването. За издръжливостта се съди по времето през което е извършена мускулната работа. Количеството работа изпълнена за единици време, разделена за времето, за което е била изпълнена определя мощността.

Лечебната физкултура се провежда на базата и на оценката на физическата дееспособност на сколиотично болния. Тестовете даващи информация за дееспособността, се проследяват преди, по време и след всеки курс на лечения. За измерване формата и големината на изкривяванията на гръбначния стълб са предложени много методи.

Често за измерване на големината на предно-задното и страничното изкривяване се използва изследване чрез отвес. От нивото на VII шиен прешлен се спуска въженце с тежест. Степента на отклонението на гръбначния стълб в страни се измерва от шиповидния израстък на нивото на върха на кривата до отвеса (в мм). Този метод не е достатъчно точен, защото при по-голяма степен подкожна мастна тъкан трудно може да се напипат шиповидните израстъци, както и при торзионен процес приближаването на шиповидните израстъци към средната линия на трупа стимулира намаляване на сколиотичната крива.

При масовите профилактични преглади на учащите се наред с визуалния метод за оценка на стойката един от методите, регистриращи фронталното отклонение на гръбначния стълб е сколиозограмата на Г. Цакова и Д. Минкова. По продължение на гръбначния стълб се залепва широка левкопластна лента, върху която се отбелязват върховете на шиповидните израстъци. След това левкопласта се отлепва от тялото и се разчертава и размерва както при рентгенова снимка. Отчитането на ъгъла на сколиозата става по метода на I. Fergusson. Това измерване е подходящо за сколиоза първа и втора степен, най-подходящо е използването му за проследяване динамиката на развитието на сколиозата.

Чрез метода на В. Гамбурцев (1973), принципната същност, на който е гониометрично изследване е ъгломер, могат да се установят различните типове стойки във възрастов аспект за сигиталната и фронталната равнина. По съединяването на тези линии се определят величината на шийната и поясната лордоза, гръдната кифоза, наклонът на таза, както й ъгълът на сколиотичната дъга.

Като измерва разстоянието на долните ъгли на лопатките до VII шиповиден израстък на шийния прешлен и долните ъгли на лопатките до шиповидния израстък на IV поясен прешлен, В. Мошков (1949) чрез получената разлика в измерваните стойности при удобната стойка и стойка „мирно” създава възможност да се отрази съкращаването на мускулите, които разгъват гръбначния стълб, по специално на ромбовидните мускули, както и тази на асиметрията на лопатките в областта на върха на сколиозата. Изследването е предназначено за сколиози с функционални промени в мускулатурата. Методът не е много точен.

Удобен при измерванията на гръбначните изкривявания е и кифосколиозомерът на Шултес, Недригайлова и Подьяпольская. Чрез множество пръчици, които преминават през един вертикален пилон с дупчици и опират до гръбначния стълб на останало до пилона дете, може да се отчетът отклоненията на гръбначния стълб както в сигиналната, така и във фронталната плоскост.

При изследване на гръбначните изкривявания с успех се ползват и фото снимките през металическа мрежа, разчертано стъкло или пригоден специално за целта растер. За точното отчитане на повторното изследване на гръбначното изкривяване чрез фотографиране е необходимо да се уточни ъгълът на главната оптична ос на фотоапарата към стоящия вертикално зад сантиметровата мрежа изследван, както и осветяването му.

Сколиозографът на Л. Спасов (1976) може да изпълни по-голяма или по-малка програма на изследване на изкривяването на гръбначния стълб в предно – задна или странична посока. Получените сколизографични данни се сравняват с разработените от автора възрастово – полови таблици, чрез които се определят величината на шийната лордоза, гръдната кифоза, поясната лордоза, ъгълът на наклона на таза към вертикала и други данни, които информират за измерените криви на гръбначния стълб. Методът може да се използва предимно за началните форми на сколиозата.

Рентгенографичният метод е най-точният при оценката на формата, характера и степента на изкривяването на гръбначния стълб. По рентгенограмата може да се определи състоянието на прешлените, дисковете, израстъците, да се проследи динамиката на изкривяването, нарастването или намаляването й под влияние на лечението. Снимките трябва да имат формат 30 на 40, да се проведат в предно-задна и странична проекция, в положение на лек и стоеж. При някой съвременни рентгенови апарати е възможно да се изследва гръбначният стълб с касети 30 на 60, които позволяват неговото пълно. Рентгенографията трябва да се провежда при еднакви технически условия, което позволява едновременно да се зарегистрира изображението на целия гръбначен стълб при формат на касетата 30 на 40. Времето на експозицията трябва да бъде нормално – 3-5 секунди, за да фиксира привичната поза. При изследване чрез рентгенограма от лег е необходимо да се обърне внимание изследвания да легне симетрично, без да отклонява трупа в ляво или в дясно. Грешките при рентгеновото изследване могат да станат причина за неправилна трактовка на рентгенограмата и неточна диагноза.

Рентгенограмата проведена в лег, може да не дава отклонението, установено при изследването от строеж, ако изследваният има само неправилна стойка. Отсъствието на отклонения на рентгенограмата обикновено успокоява лекаря и родителите, след което контролът и наблюдението често неоснователно се прекратяват.

На ренгнографията могат да се отчетат следните морфологични сколиози: тотални (вляво, вдясно), в гръдния дял (вляво, вдясно), в поясния, S-образни. Фронталните отклонения на гръбначния стълб се преценяват по намалените междупрешленни пространства на вгънатата страна. Те могат да бъдат съпроводени с ротация на телата на прешлените, при които често е изразена асиметричната им форма, най-вече на върха на кривата й. Асиметричният ръст на телата на прешлените дава основание да се приеме начало на морфологичната сколиоза.

От положение стоеж всички компоненти на отклонението на сколиозата са значително подчертани. При съпоставянето на рентгенограмата от стоеж с тази на лег се създава възможност да се оценят отклоненията в гръбначния стълб по отношение на тяхната стабилност в сигиталната плоскост. При страничната рентгенограма може по-ясно да се отчетат състоянието на междупрешленните пространства, степента и характерът на промените в телата на прешлените, да се определи височината на предно-задния им размер, както й наклонът на таза и други особености, които са от голяма важност за диференциалната диагностика и уточняване на етиологията.

Предно-задно и странично изследване при рентгенограмата на кифо-сколиозите не съвпада с плоскостите на изкривяване. Рентгеновото изображение не съответства на истинската деформация и не могат да се отразят измененията в прешлените. За оценката на степента и фиксацията на изкривяването на дадена крива от сколиозата се провежда рентгенографско изследване в положение на корекция на основното сколиотично изкривяване. За тази цел проксималният и дисталният дял на гръбначния стълб максимално се отклоняват на страната на изпъкналостта на сколиозата, за да се постигне възможно изправяне на част от кривата и да се регистрира на рентгенограмата останалата сколиотична крива. През промеждутъци от време (от 6 месеца до 1 година) повторните рентгенограми показват динамиката на процеса – увеличаване на не поддаващите се криви на корекция или намаляване на сколиотичните криви под влияние на приложеното лечение. Сравнението на рентгенограмите, получени в условия на корекция на изкривяването и без корекция, може да даде представа за степента на фиксация на компонентите на изкривяването (ъгъла на остатъчната сколиоза, торзиото) и да изясни къде е основното изкривяване и къде е компенсаторното.

Интерес представлява предложеният от А. Казъмин (1963) индекс, който установява дали сколиозата е фиксирана и се измерва, като полученият ъгъл на изкривяването по рентгенограмата от лег се разделя на ъгъла на изкривяването при стоеж.

 

 

Примерно:

 

При фиксираната сколиоза индексът на стабилност е равен или близък до 1. При положение че на рентгенограмата от лег не се отбелязва сколиотичното отклонение, тогава сколиозата отразена само от право положение, се отчита за функционална и индексът на стабилност трябва да бъде равен на 0.

 

 

За да се изчисли ъгълът на рентгенограмата на сколиозата, са приети в практиката два основни метода.

При метода на Fergusson (1930) върху рентгенограмата се определят крайните неутрални прешлени (при тях междупрешленното пространство е еднакво), след което се отбелязва центърът на всички прешлени, включени в дъгата на изкривяването. Точките се съединяват с прави линии, пресичането на които е ъгълът на изкривяването.

Друг метод е този на Coob (1960), който е широко внедрен в практиката. При този метод се прекарват две успоредни линии, първата на нивото на горния неутрален прешлен. На тези линии се очертават два перпендикуляра, пресичането на които дава ъгъла на сколиотичната дъга.

За прецизно отчитане големината на сколиозата, особено при експериментални разработки, успешно може да се използва методът на Е. Абальмасова (1963), при който всяка асиметрия на прешлените и междупрешленните пространства се отчита в градуси поотделно за всички прешлени, участващи в сколиотичната крива, и получените стойности се сумират. Разчитането на рентгенографичното изображение на сколиозата по метода на авторката поради голямата си трудоемкост не намира широко приложение в практиката.

Измерването на степента на патологичната ротация на сколиозата, може да бъде отчитано по намаляването на сянката на напречните израстъци на изпъкналата страна на сколиозата и предвижването им към вгънатата й страна до пълното завъртане при четвърта степен ротация.

 

Измерване степента на патологичната ротация

 

Допълнителните рентгенови изследвания на сколиозата при наклон в седнало положение и в странична флексия са в частност ценни за предоперативна оценка на пациента, тъй като установяват еластичността на най-голямото и най-малкото изкривяване. Използват се за определяне на степента на позволена оперативна корекция.

G. Jentschura (1956) използва за оценка на степените на кривините в сагиталната плоскост (големината на кифозата и лордозата) следната методика: На рентгенограмата в странична проекция горният преден край на Тh1 се съединява с права линия на с предния край на L2 или L3. Дължината на тази линия и разстоянието от телата на прешлените, които я образуват, служат за обективен показател за величината на кифозата и лордозата.

Големината на ребрената гърбица може да бъде измерена чрез линеал с две разграфени подвижни рамена, разположени перпендикулярно на същия. При отчитането на ребрената гърбица подвижните рамена са успоредни едно на друго в двете половини на гръбначния стълб при ориентир най-високата точка на ребрената гърбица.

Един от методите за измерване на дължината на долните крайници е отчитането в сантиметри от предното хълбочно бодило до вътрешния глезен и от нивото на пъпния възел до вътрешния глезен.

Ъгълът на таза може да се измерва с помощта на тазомер, с ъглов транспортир, както й по нивото на тазовите кости на рентгенограма от право положение.

Измеренията на страничните изкривявания върху рентгеногртама е най-обективният метод.

 

 

1.3. Показания

 

Лечението на гръбначните изкривявания е винаги сложен, продължителен и не винаги успешен процес. Благоприятният изход от проведеното лечение е възможно в случаите когато то е комплексно и съчетава общо тонизиращите специални и профилактични средства. Едностранното им използуване или кратковременното им прилагане, независимо от умело подбраните лечебни средства рядко довежда до желания резултат. От провеждащите лечението са необходими максимални усилия за постигане на благоприятен завършек.

В началните стадии при функционалната форма на гръбначни изкривявания, т.е. когато все още е налице само функционалното нарушение процесът е обратим и средствата на изправителната гимнастика могат да възстановят равновесието на мускулите поддържащи нормална стойка. При структурните форми, когато процесът е обхванал с трайни промени прешлените и гръдния кош, консервативното лечение и по-специално средствата на лечебната физкултура имат по-слаб ефект поради което е наложително комбинирането им с корсети, а при някой случаи и съчетание с оперативно лечение.

Консервативното лечение включва: ортопедични средства за корекция на гръбначния стълб, изправителна гимнастика, масаж и физиотерапия.

Основните задачи на консервативното лечение:

1.            Да се спре развитието на процеса.

2.            Да се постигне максимална корекция.

3.            Да се изгради правилна стойка.

4.            Да се стимулират физическото развитие и дееспособност.

Показани за консервативно лечение са началните степени на изкривяване на гръбначния стълб независимо от етиологията на заболяването. Ако в процеса на наблюдението и лечението се забелязва прогресиране, при отчитане на възрастта (не по-рано от 10-12 години) и индивидуалните възможности на болния счита, че има основание за назначаване ма оперативно лечение.

 

ГЛАВА ВТОРА. РЕХАБИЛИТАЦИЯ ПРИ ГРЪБНАЧНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ

 

 

2.1. Рехабилитационна програма

 

За решаване на основните задачи на изправителната гимнастика могат да се използват различни методики. Едни от най-известните методики на корекция на гръбначните изкривявания с помощта на физическите упражнения са представени в настоящата точка.

Изправителна гимнастика. Водещо място в системата на комплексното лечение на гръбначните изкривявания, особено в началните й степени има изправителната гимнастика.

Основните задачи при лечението чрез изправителна гимнастика трябва да са подчинени на:

1.            Създаването на физиологичните предпоставки, при които да се възстанови правилното положение на тялото и нормалното развитие на прешлените.

2.            Стабилизация на сколиозата на базата на развитието и увеличението на силовата издръжливост на мускулите на трупа и изграждането на мускулен корсет.

3.            Изграждане и затвърдяване на навик за правилно телодържане.

4.            Подобряване и нормализиране на функционалните възможности на сърдечно-съдовата, дихателната и други системи.

5.            Закаляване и укрепване на организма.

Електростимулация. В основата на електростимулативното упражняване на мускулите лежи тяхното свойство да реагират с възбуждане не само на нервния импулс, но и на дразнения от друг характер – електрически, химически, термически и др. До възбуждане на мускула може да доведе както променливият индукционен ток, така и постоянния.

Електростимулацията на мускулите е позната в лечебната практика и се използва широко при увреждане на нервите (парализа). С този метод се постига необходимото възстановяване на силата на даден мускул и мускулна група.

Като се има в предвид че при гръбначните изкривявания има значителни неблагоприятни промени в мускулния баланс и възниква необходимостта от силово укрепване на редица мускули, електростимулацията трябва да намери широко приложение. Чрез нея може да се постигне максимално и по-продължително мускулно съкращение, по-голямо отколкото при волевото упражняване, без за това да са необходими усилия от страна на лекувания. По този начин може да се осигури по-голямо натоварване на третираните мускули и да се постигнат по-бързи резултати.

Електростимулативното упражняване може да се насочи пряко към желаната мускулна група или мускули, т.е. да се осъществи избирателно въздействие. Целта на електростимулацията следователно е както при активното волево упражняване – да въздейства върху мускулатурата на гръбначния стълб за създаването на мускулен корсет със специално избирателно въздействие върху отслабените мускули и мускулни групи в областта на сколиотичната крива.

Ст. Банков (1979) е установил че средночестотният синусоидален ток се понася добре от пациентите.

За осъществяване на електростимулацията се използват два метода: чрез нанасяне дразнене върху кожата (перкутанно) или с имплантиране на електродите (вътремускулно).

Дразненето може да бъде осъществено биполярно с два електрода, или монополярно с един диферентен електрод и един индиферентен.

Дозировката се регулира чрез силата на дразненето, неговата продължителност, формата на импулса и продължителността на паузата. Тя се определя индивидуално в зависимост от състоянието на мускулите, които ще се тренират, и трябва да доведе до добре изразена мускулна контракция. Започва се с доза с продължителност на импулса от 0.5 до 5ms, честота 30 до 200 Hz, при 10-30 модулации в минута, последвани от пауза 50-100 ms.

Физиотерапия. Ръчния масаж на мускулите може да се замени с подводен. Силата на водната струя е от 0.5 до 1.5 атмосфери. Температурата на водата е 36°. Общата продължителност на масажа е 5-8 мин. Със същата ефективност може да се приложи и електромасаж.

Топлинолечение чрез кал или парафинови апликации може да се прилага с t° до 40-42°. Продължителността на процедурата е 20-30 мин. (в зависимост от възрастта). Препоръчват се средно по 10-15 процедури през ден.

При дясностранната гръдна и лявостранна поясна сколиоза болният трябва да лежи на дясната си страна с възглавница, под върха на ребрения ръб. Топлите апликации се поставят: на лявата страна в гръдния дял и на дясната страна в поясния дял. След процедурата е необходима почивка от 15-20 мин. При липса на кал може да се приложат парафинови апликации или топли обвивания.

По време на прилагането на топлите процедури всички останали се отменят с изключение на изправителната гимнастика и масажа. Изправителната гимнастика се прилага 1.5-2 ч. след топлите процедури

Общоукрепващи средства и закаляване. Общоукрепващите средства, насочени към увеличаване на жизнеността на организма и неговата устойчивост, се свеждат до рационално хранене, закаляване и правилен режим на труд и отдих.

Храненето на децата трябва да бъде съобразено с градивните нужди на растящия организъм, от една страна, и, и от друга, с необходимостта от възстановяване на енергозагубите след двигателна активност. Режимът на хранене трябва да отговаря на приетите норми. Най-добре е четирикратно хранене, като се съобразява с дните и с часовете на заниманията с изправителна гимнастика. Важно е да се съблюдава качеството на храната по отношение на правилното съотношение на белтъци, въглехидрати и масти.

Закаляването на организма е неделимо от терапията и профилактиката на гръбначните изкривявания. Неговото влияние е неспецифично, общо тонизиращо, като посредством стимулиране на калциево-фосфорната обмяна се въздейства и пряко върху градивните процеси и самите прешлени на гръбначния стълб. Повишената устойчивост на организма, спрямо простудните и инфекциозните заболявания създава много благоприятна основа за пълноценно протичане на лечебно изправителната тренировка, за постигане на по-пълни и по-трайни положителни резултати.

Използват се всички средства и форми на закаляването:

Въздушните бани, провеждащи се на открито, които комбинират закаляването с аерозацията, са особено необходими поради съществените промени в дихателната функция на децата с гръбначни изкривявания и имат извънредно важно значение за тях. През по-голямата част от денонощието децата трябва да бъдат на чист въздух.

За слънчеви бани следва да се използват всички възможности през по-голямата част от годината. Известно е фотохимичното въздействие на ултравиолетовите лъчи върху кожата, ролята им в образуването на витамин D, който е един от регулаторите на минералната обмяна в костите.

Закаляването с вода също трябва да се провежда системно, целогодишно. То, от една страна повишава студоустойчивостта и защитните сили на организма, от друга – стимулира трофиката в мускулатурата.

Закаляващите процедури се съчетават винаги със закаляващ режим, към който най-вече се отнасят: повикване към носене на леко облекло, прекарване повече време на открито, спане при отворени прозорци, привикване към работа и учене в помещение с температура 18-20° и др.

На гръбначно болния може да се прилагат един два курса в годината калолечение, солено-хвойнови или морски бани, плуване и други водни процедури.

През зимата се назначава общо ултравиолетово облъчване 15-20 дни, като курсът на лечение може да се повтаря на всеки 1 ½ - 2 месеца.

В комплексното лечение на всеки болен с гръбначно изкривяване е необходимо заедно със задължителния урок по изправителна гимнастика прилагането на профилактични или общо тонизиращи терапевтични мероприятия.

Ортопедични средства. За назначаването на ортопедичните средства се изхожда от експериментално установените данни за забавения растеж на прешлените откъм вгънатата страна (от оказания натиск върху епифизарната пластина) и нормалното развитие на прешлена от изпъкналата страна на сколиозата. Ортопедичното лечение има за цел да коригира гръбначния стълб, като създаде равномерно натоварване върху прешлените му. Теоретически това е реално, но много автори считат, че границите на тези възможности не трябва да се преувеличават.

При първично гъвкава крива. която се поддава на добра корекция, за задържането на гръбначния стълб в изправено положение се използват: гипсови легла, непрекъсната екстензия, корсети.

Ортопедичното лечение осигурява корекцията на изкривяването по основните оси на гръбначния стълб чрез оказване натиск в три точки в равнината на всяка крива (на всеки край на дъгата и на върха).

Лечението на сколиозата с помощта на корсети и други опорни апарати се прилага в ограничени граници, тъй като е свързано с развитието на атрофия на мускулите на трупа, намаляването на двигателната активност и др. Ето защо нежелателно е назначаването на корсет на болен със сколиоза II степен, с изключение на случаите, когато се отчита прогресираща сколиоза.

Хирургично лечение. Основният показател за хирургична намеса при лечението на сколиоза е прогресирането й, особено когато консервативното лечение не е довело до резултати.

При уточняване на показанията за операция се отчитат: локализацията на сколиозата (оперират се предимно сколиозите в гръдния дял, които водят до груби деформации), тежките деформации –III и IV степен, етиологията (случаите в паралитична диспластична и др.), както й общите показания като постоянни болки, лесна уморяемост и др.

Успехът от приложената операция в повечето случаи зависи от подготовката на болния (доколкото е осъществено подобряване на общото състояние, укрепени мускулите на трупа и подобрена стойка).

Преди операцията се провеждат грижливо клинично-лабораторно изследване, рентгенография на гръдния кош, изследване чрез ЕКГ, анализ на урината и кръвта, назначава се витаминотерапия.

Неблагоприятни протичане, водещо и до по0ранно опериране, имат вродените сколиози със синостоза на ребрата или с полупрешлени с оформени дъги и ставни израстъци.л

Предпочитание за оперативно лечение се дава и в случаите когато изкривяването не се поддава на успешно консервативно лечение.

 

 

2.2. Патокинезиологичен анализ

 

Гръбначния стълб е основна част от човешкия скелет. Той е изграден от 7 шийни, 12 гръдни и 5 поясни прешлена. На всеки прешлен се различава тяло (corpus), дъга (arcus), които заграждат отвор (formen), две странични и един заден бодилообразен израстък (processi transversi и processus spinosum). Те служат като залавни места на мускули и връзки.

Прешлените са свързани чрез стави (art. Intervertabrales), образувани от залягащите един към друг ставни израстъци (processi articulares). Между тях и тялото се намира изрезка (incisura vertabralis).

Изрезките на два съседни прешлена образуват отвори, през които преминават съдове и нерви.

Горният край на гръбначният стълб е свързан с главата, а долният с таза посредством кръстната (os sacrum) и опашната (os coccygim) кост.

В устройството и формата на отделните прешлени и групи прешлени освен общите съставки, характерни за всички, има и особености, свързани със специфичните им функции.

Силно отличаващи се от останалите прешлени са първите два шийни. Седмият шиен прешлен има най-голям бодилков израстък, който изпъква особено при навеждане на главата, и се използва като точка, от която се извършват някой измервания.

В страничните израстъци на първите четири шийни прешлена се намират отвори, през които преминават a vertabralis. Това трябва да се има в предвид, когато се прилагат пасивни похвати върху шийния дял (пасивни движения със съпротивление, мануално деблокиране и др.) тъй като може да се получи притискане на артерията с последващо анемизиране на мозъчната тъкан.

Гръдните прешлени се отличават от останалите във връзка с участието им в гръдния кош. За първите десет от тях се залавят ребрата посредством ставните повърхности, намиращи се на предната страна на напречните израстъци.

На рентгенова снимка отпред телата на шийните и гръдните прешлени имат правоъгълна форма. При снимка отзад бодилковите израстъци на шийните прешлени се нанасят върху тялото на съответния прешлен, а на гръдните върху тялото на по-долния прешлен.

Поясните прешлени са основното носещо звено, поради което телата са значително по-масивни от тези на останалите

На рентгенова снимка отпред поясните прешлени имат форма на макара (с талия), а отзад бодилковите израстъци се нанасят върху тялото на съответния прешлен.

Прешлените са свързани един с друг посредством междупрешленни дискове, разположени между телата им, връзки и стави. Всеки диск е изграден от фиброзен пръстен, който огражда пихтиесто ядро. Най-дебели са дисковете в шийната и поясната област и най-тънки в гръдната. на рентгенова снимка от междупрешленните дискове не се очертават, а между телата на прешлените се виждат просветления.

По тях може да се прецени дали междупрешленното пространство е нормално или е стеснено (при дегенарация на диска, смачкване). При гръбначни изкривявания на страната на вдлъбването междупрешленното пространство е стеснено, а на изпъкването – увеличено.

Основната роля на nucleus pulposus е буферно – шарнирна. Чрез него се осигурява не само плавността на движенията, но и своеобразната хидравлична преса, която се проявява при движенията на гръбначния стълб. Ядрото способства равномерно да се разпределя натоварването върху ставните повърхности на телата на прешлените и да се пренесат вертикалните сили на натоварването в хоризонталните.

Ролята на дисковете в биомеханиката на гръбначния стълб е голяма, тъй като движенията, извършващи се във всяка междупрешленна става, се сумират и се получава подвижността на гръбначния стълб като цяло.

Установено е, че от 24 до 33% от вертикалното натоварване се пада на фиброзния пръстен, а от 67 до 76% - на nucles pulposus.

При загуба на еластичността на ядрото натоварването на annulus fibrosus се увеличава и довежда до неговата дегенерация. При асиметрично натоварване nucleus pulposus се предвижда настрана с намалено вертикално натоварване.

Независимо от голямата съпротивляемост на междупрешленните дискове срещу въздействащите върху тях сили повечето автори считат, че те са най-достъпната ранима част на гръбначния стълб..

Връзките между телата, свързващи прешлените, се наричат предна, задна и на длъжна. Те са сраснали с прешлените и дисковете.

Връзки има също между дъгите им, между напречните им израстъци и между бодилковите им израстъци. Върху бодилковите израстъци по протежение на всички прешлени, започващи от тилната кост на черепа, е подбодилковата връзка.

За доброто състояние и функциониране на гръбначния стълб играе роля кръстно-хълбочната става, нейните връзки и др.

Така устроен гръбначния стълб представлява гъвкава колона, която в предно-задна посока е нагъната. В шийната област е изпъкнал напред, в гръдната – назад, в лумбалната напред.

Кривините имат филогенетична заложба (унаследяване), но се формират в онтогенезата (развитието след раждането). В основата им стои особената форма на самите прешлени в отделните дялове.

Те се влияят от възпитанието на моториката на детето и юношата, начина на живот и труд.

Шийната лордоза започва да се оформя през 2-3-тия месец след раждането, когато детето от лег започва да повдига главичката си, и по-късно, когато може да седи. По време на усвояване на сядането постепенно се оформя гръдната кифоза. Изправянето след 10-12-тия месец води до наклоняване таза напред и създава условия за образуване на поясната лордоза.

Пълното формиране на тези физиологични кривини завършва в юношеската възраст.

Гръбначния стълб изпълнява няколко важни функции. Той е гъвкава подвижна основна ос на тялото. Гръбначният стълб поддържа (носи) и е опора на главата, гръбначния мозък, гръбначномозъчните нерви и раменния пояс, ръцете, гръдния кош и вътрешните органи. По отношение на гръбначния мозък играе и защитна роля. Своята еластичност по надлъжната си ос гръбначния стълб дължи главно на междупрешленните дискове, на кривините и свързванията. Предпазва от сътресения главния мозък и органите в гръдната и коремната кухина.

Гръбначният стълб взема много голямо участие в движенията под действието на гръбната мускулатура, и то не само в самостоятелните движения на главата и туловището, но и при локомоцията (ходене, бягане, носене и др.).

Той извършва следните движения: сгъване и разгъване спрямо напречно хоризонталната ос, отвеждане и привеждане в ляво и вдясно спрямо предно-задната хоризонтална ос, завъртане спрямо вертикалната ос (ротация), пружиниращи и комбинирани от горните три вида.

Данните за характера и обема на подвижността на гръбначния стълб са доста разнопосочни. Longe (1930) въз основа на рентгеново изследване уточнява характера и амплитудата на всеки дял. В шийния дял най-голяма подвижност има на нивото на C5-6 – 80% (сгъване до 16 °, разгъване до 64°), в гръдния дял Тh 6-7 - 70° (сгъване до 48°, разгъване до 22°) в поясния дял L2-3 - 71° (сгъване до 17°, разгъване до 54°). Сумарната подвижност авторът отчита в сагиталната равнина до 221°, във фронталната за шийния дял - 23°, а гръдния – 2-3°, за       поясния 24°.

Гръбначният стълб изпълнява важни функция на подемен кран при повдигането и преместването на тежести. Той участва в общите движения на тялото – пренасяне, теглене, изтласкване.

Той поддържа равновесието на тялото при ходене и някой движения, като балансира с изкривяване при отклонение от отвесната линия, минаваща през центъра на тежестта.

Освен това гръбначния стълб участва в движението на гръдния кош и създава благоприятни условия за работа на вътрешните органи

Ставите на гръбначния стълб (особено на първите шийни прешлени) са богати на рецептори и чрез тях той се включва в регулацията на мускулния тонус и статиката, а по рефлекторен път може да влияе и да се повлиява от вътрешните органи.

Положението на главата и таза оказва влияние върху състоянието и функциите на гръбначния стълб

Гръбначният стълб се привежда в действие от съответната мускулатура. Това са мускулите на гърба и коремните мускули.

Повърхностните мускули са всъщност гръбначните мускули на раменния пояс и участват предимно в движението на мишницата, лопатката и гръдния кош.

Мускулите от вентрален произход участват в движението на гръдния кош. Mm. splenius cervicis et capitis навеждат главата назад при едновременното си съкращаване и в въртят на противоположната страна при едностранно съкращение.

 

Таблица 1

Мускули на гърба

ПОВЪРХНОСТНИ

m. trapezius m.rhomboideus major m. levator scapulae m. latissimus dorsi m. rhomboids minor

ДЪЛБОКИ ОТ ВЕНТРАЛЕН ПРОИЗХОД

m. serratus posterior superior

m.serratus posterior inferior

mm.levatores costarum breves et longi

ДЪЛБОКИ, СОБСТВЕНИ (АВТОХТОННИ)

m. erectos spinae (латерално разположени)

m. iliocostalis

m. longissimus dorsi

m. sacrospina

m. splenius cervicis et capitis (медиално разположени)

m.semispinalis

mm. intertrasversaril, mm. rotatores

m. rectus capitus posterior minor

m.obliguus capitis superiror

m.obliguus capitis inferfior

 

Мускулите на гърба, обединени под общото название erector spinae, са разположени по продължение на гръбначния стълб от главата до таза. Те представляват една функционална единица, която действа единно с взаимно подпомагане. При двустранното им съкращаване гръбначния стълб се разгъва, а при едностранно се сгъва във фронталната равнина и се завърта в посока на съкращаваната страна. Гръбните мускули участват и в дихателните движения. Познаването на тези основни положения от устройството и функцията на, осигуряващи движенията на гръбначния стълб (кинезиологичен анализ), трябва да стои в основата на изправителната гимнастика. Физиологично благоприятната форма на гръбначния стълб и оптималното му функциониране зависят от доброто състояние на всички мускули, които участват в решаването на тези две задачи, а преди всичко от тяхното хармонично развитие и функционален капацитет. Това означава, че чрез изправителните упражнения трябва да се увеличава поддържащата сила на гръбните мускули и да се възстановят нормалните им взаимоотношения с техните антагонисти – коремните мускули. А за всичко това се изисква прилагането на целенасочени упражнения за всеки мускул и мускулна група. Мускулите на коремната стена са плоски и обхващат пространството между долните ребра и таза. Те обграждат коремната кухина отпред, отстрани и отчасти отзад. Това са: m. obliguus externus abdominis, m. obliguus internus abdominis, m. transversus abdominis, m. guadratus lumborum. Освен да поддържат коремните органи мускулите на коремната стена могат да играят роля на антагонисти и синергисти с гръбните мускули. При двустранното си съкращение те доближават гръдния кош и таза, като сгъват трупа напред. При едностранно съкращение те сгъват гръбначния стълб във фронталната равнина на страната на съкращението и го завъртат на противоположната. Коремните мускули участват активно в дихателните движения.

 

 

2.3. Кинезитерапевтичен план

 

Кинезитерапевтичният план включва изследване и диагностика на гръбначните изкривявания, консервативно лечение, ортопедични средства, изправителна гимнастика, електростимулация, масаж, физиотерапия. Общо укрепващи средства и закаляване.

 

Таблица 2

Комплекс по кинезитерапия

СПЕЦИАЛНИ УПРАЖНЕНИЯ ПРИ ГРЪБНАЧНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ

 

Забележка:

1. Упражнение №1, 2, 3, 4, 18, 19, 22, 23, 26, 30, 35, 36 се наричат изометрични. Изпълняват се при задължително изтегляне на главата – тилно от към гръбначния, а не с повдигане на брадата, същата е мобилизирана.

2. При изометрични упражнения се оказва мислено максимално съпротивление – обратно на движението.

3. Задължително е при изпълнението на изометричните упражнения да не се вдлъбва гръбначния стълб в поясния дял.

4. При всички упражнения от лицев лег под корема се поставя вал.

5. При упражнения №15, 16, 23 да се спазват определените от методиста посоки на движение.

 

 

2.4. План на масажа – цел, методика на масажа, дозировка.

 

Масажът е задължителна съставна част от комплексното лечение на сколиозата. Прилага се общ масаж на мускулите на гърба и корема, също и избирателен за отделните мускули и мускулни групи при съответните показания. Техническите похвати на масажа при сколиозата не се различават от общо прилаганите. Движенията се осъществяват по хода на лимфния ток и венозната кръв от периферията към центъра по посока на подмишничните, подключичните и шийните жлези. Болният е в положение – тилен и страничен. Процедурата започва с поглаждане на целия гръб по хода на мускулите разгъвачи на гърба. Масажът на тези мускули трябва да бъде енергичен и продължителен. След тях се масажират трапецовидният и широкият мускул на гърба, за които масажните похвати се подбират в зависимост от страната на сколиозата. На страната на изпъкването масажът трябва да способства за съкращаването на мускулните влакна, а на вгънатата за тяхното разтягане.

Масажирането на подлопатъчните мускули се извършва, като с едната ръка се фиксира рамото, а с другата се провеждат поглаждащи или разтриващи похвати. С леко пощипващи похвати е необходимо да се въздействува на промеждутъците между шиповидните израстъци, а със спираловидните разтриващи похвати – на междуребрените мускули във всяко междуребрено пространство. Масажът на гърба завършва с леко поглаждане на страната на изпъкналостта на изкривяването и с разтягане на вгънатата страна.

Масажът на корема се осъществява чрез поглаждащи и разтриващи прийоми по хода на правия и косите мускули на корема, с кръгови движения по хода на перисталтиката на червата. Кръговите движения започват от пъпа в кръг от дясно на ляво. Масажът трябва да продължи минимум 8-10 мин. преди прилагането на изправителната гимнастика.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 

Предпазните мерки следва да заемат водещо място в борбата с гръбначните изкривявания. профилактиката се води в няколко направления и се основава на следните основни положения: На първо място се изхожда от това, че правилната стойка се формира както под въздействие на външните фактори – физически натоварвания, закаляване, рационален режим на хранене и почивка, разходки и игри на открито, така и под влиянието на хормонални фактори в периода на израстване на детския организъм. От друга страна бързото израстване на детския организъм, неговата повишена податливост на външни влияния, при обща функционална слабост, хипотонична мускулатура, умствена преумора, неправилна работна поза, недостатъчно сън и неправилна поза при спане, късогледство, инфекциозни заболявания, вродени аномалии и пр. довеждащи до нарушаване на процеса на изграждане на двигателен навик за правилна стойка.

В основата на неправилното телодържане преобладават функционалните нарушения в мускулатурата на гърба и туловището въобще, налице е мускулен дисбаланс, липсва самоконтролът на движенията и стойката. По нататъшното задълбочаване на тези изменения е предпоставка за появата на гръбначното изкривяване.

Предпазните мерки, осигуряващи недопускане на гръбначно изкривяване, следва да се прилагат в следните насоки. На първо място да се полагат грижи за правилното физическо развитие и физическо възпитание на децата. Всички заболявания и отклонения в здравето, които могат да създадат предпоставки за възникване на гръбначни изкривявания, трябва да се лекуват своевременно и пълно. На второ място на детето е нужно да се осигурят такива условия в домашната и училищната среда, които да осигурят правилно телодържане.

Профилактичните мероприятия в училището включват:

Редовно провеждане на утринната гимнастика с активно участие на всички учители. От съществено значение е в нея да се включват упражнения с изправителен характер. Със същата значимост е и организирания активен отдих през удължените междучасия – спортни игри и др.

Правилното провеждане на часовете по физическо възпитание. Часовете на трябва да се използват за други учебни занимания, да се провеждат по възможност на открито, във всеки урок да има упражнения с изправителен характер.

Редовното и пълноценно провеждане на спортния полуден. Участието на всички учители в него осигурява активност и съзнателно включване на учениците в игрите и състезанията, което е целта на мероприятието.

ЛИТЕРАТУРА

 

 

1.            Каранешев, Г., Е. Черногорова, Г. Маркова, „Изправителна гимнастика”, изд. „Медицина и физкултура”, София, 1982 г.

2.            Лангова, М., Р. Стойкова, А. Градинарова, „Правилната стойка е във вашите ръце – изправителни упражнения, игри и методически указания при неправилна стойка и гръбначни изкривявания”, изд. СД ”Елит Ланг”, София, 1999 г.

3.            Манчева, Н., „Лечебна физкултура”, изд. Медицина и физкултура, София, 1971 г.