Частично (кратко) резюме на темата

Често под глобализация се разбират процесите в най-динамично развиващата се през модерната епоха обществена сфера - икономиката. Икономическите дейности, доколкото се свързват с постоянно движение на пари и капитали, с разширяващи се международни пазари, са склонни да преодоляват своята вкорененост в едно или друго ограничено пространство. Затова и те най-лесно се съотнасят с мащабите на цялата планета, с глобуса, от където произтича и понятието "глобализация". Привържениците виждат в разгръщането на икономическата глобализация нови възможности за увеличаване на производството, на общественото богатство и съответно за подобряване на благосъстоянието на отделния индивид. Противниците открояват опасността от още по-голямо поляризиране между бедни и богати страни; опасяват се, че икономическата експанзия води до изтощаване на ресурсите в определени части на света; според тях икономическото господство ще позволи на отделни държави или на групи хора да умножат политическата и военната си мощ и да диктуват условията си на останалия свят.

Глобализацията се свежда и до технологична. Това ще рече, от една страна, повсеместно разпространение на стандартизирана, приложима навсякъде по света техника, а от друга страна – планетарно утвърждаване на новите информационни технологии, обвързващи всички ни в една обща мрежа. В книгата си "Що е глобализация" Улрих Бек предлага красноречив пример за технологична глобализация, който из основи променя насадените от индустриалната епоха представи за единство на работно място и обслужван процес: от 18 ч. нататък информационното обслужване на берлинското летище Тегел се поема "онлайн" от Калифорния, за да се избегне допълнителното заплащане за нощен труд в Германия и за да се използва по-ниското възнаграждение в Калифорния. Така работното място (зад РС-то) се оказва на хиляди километри от процеса, който се управлява, като разликата в часовите зони в случая се явява предимство, а не недостатък.

Пълен преглед ...