Частично (кратко) резюме на темата

В икономически, търговски и валутен план, Европейският съюз се превърна във водеща световна сила. Въпреки това, някои го определят като икономически гигант, но политическо джудже. Това твърдение е преувеличено. Европейският съюз има значително влияние в международни организации като Световната търговска организация (СТО) и Организацията на обединените нации (ООН) и на световните срещи на най-високо равнище за околната среда и развитието.

Все пак, истина е, че ЕС и неговите държави-членки имат да извървят още дълъг път в дипломатическо и политическо отношение, преди да могат да изразяват като един позиция си по важни въпроси като мира и стабилността, отношенията със САЩ, тероризма, Близкия изток и ролята на Съвета за сигурност на ООН. Освен това, основният инструмент на националния суверенитет, системата за военна отбрана, остава във властта на националните правителства и връзките между тях, изградени в рамките на алианси като НАТО.

Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) и Европейската политика за сигурност и отбрана (ЕПСО), въведени с Договорите от Маастрихт (1992), Амстердам (1997) и Ница (2001), определят основните задачи на ЕС в областта на отбраната. На тази основа ЕС изгражда своя “втори стълб“, онези политики, при които решенията се вземат на основата на междуправителствени споразумения и при които Комисията и Парламентът играят само второстепенна роля. Решенията в тази област се вземат единствено с консенсус, въпреки че отделните държави имат правото да се въздържат от гласуване.

Пълен преглед ...