Частично (кратко) резюме на темата

Лобирането е феномен на политическата практика и датира от векове. То представлява съществен елемент от механизмите на демократичната система, когато неговите компетенции, субекти и правила са юридически закрепени. Според С. Блек най-важните аспекти на регламентираната лобистка практика са интелигентността, комуникациите и натискът чрез аргументи (Black, 1992:200-203).

В съвсем буквален план лобирането се състои в дейност, при която разнообразни групи по интереси и организации практикуват свободата на словото, като се представят на пазара на идеи. Лобистите са принудени да балансират помежду си и се стремят да постигат компромиси в законодателството, които да са удовлетворителни не само за интересите, представлявани от тях, но и за обществото като цяло. Според оценкта на сп. Time така те “служат на една полезна цел”, защото разкриват пред конгресмените достойнствата и клопките на сложната законодателна материя (Wilcox, Alt, Agee, 1995:392.

В дефинитивен план лобирането включва междуличностни комуникации с представители на законодателната и изпълнителната власти на всички нива на управление с цел да бъде подкрепено или осуетено прокарването на проектозакон или регулативен нормативен документ – правило, наредба или друг законов нормативен акт (Graham,1995:31).

Пълен преглед ...