Частично (кратко) резюме на темата

Първото разширяване на ЕО е съпроводено с доста трудности. Неколкократните молби за членство на Обединеното кралство, Ирландия, Дания и Норвегия остават без последствия до 1969 г.

През 1963 г. Франция налага вето на първата молба за членство на Обединеното кралство подадена през 1961 г., аргументирайки се с тесните транс-атлантически връзки на островната държава.

През 1967 г. Обединеното кралство отново подава молба за членство и отново има наложено вето за приемането й.

Ветото на Франция продължава през целия мандат на генерал Де Гол. Едва след неговото оттегляне от властта през 1969 г. новият френски министър Роберт Шуман предлага среща на върха на 6-те по формулата „довършване, разширяване и задълбочаване”, понятия, които ще останат актуални за всички стадии на изграждането на Европа.
На заседанието на държавите и правителствените ръководители на 6-те през декември 1969 г. в Хага, се постига съгласие за започване на преговори за присъединяване на страните кандидатки. Договорите за присъединяване на Обединеното кралство, Ирландия, Дания и Норвегия се подписват в Брюксел през януари 1972 г. След отрицателен вот на референдум в Норвегия (и до днес тя не е член) се присъединяват само трите държави. Това присъединяване на тези държави има важни политически последици за ЕИО. С него се слага началото на съществуването вътре в Общността на две основни визии. 6-те държави от самото начало и понастоящем са ядрото на този кръг държави, които пледират за по-тясна интеграция, за задълбочаване, водещо до политически съюз, докато около Обединеното кралство и Дания се формира групата на държавите, които предпочитат разширяване на интеграционния процес, ограничено до икономическите му аспекти.

Пълен преглед ...