Частично (кратко) резюме на темата

Ефектът от единния пазар не е еднакъв за всички индустриални сектори. Според Европейската комисия, единният пазар има най-голям ефект за секторите текстил, химикали и моторни превозни средства, където единния пазар е предизвикал 80% от пазарните промени в пазарния дял на вътреобщностната търговия. С въвеждането на единния пазар се наблюдава постепенно нарастване на вътрешноиндустриалната търговия – главно в сектори на моторните превозни средства и химикалите.

Още в периода на изграждане на единния пазар в сферата на индустрията се осъществиха много сливания. Около 2/3 от тях имаха вътрешен характер. Тази тенденция доведе до нарастването на концентрацията в европейската индустрия. Пазарният дял на първите четири фирми нарасна от 20,5% на 22,8% между 1987-1993 г. В много сектори концентрацията нарасна с повече от 5% /главно в тези, свързани с общественото снабдяване/ - например телекомуникации, хранителни стоки /особено мазнини/, макаронени изделия, както и електрически машини. Тази тенденция беше най-силна в тези производства, които са технологично интензивни, в които се очакваше най-голямо влияние на единния пазар и най-големи резултати от рационализирането им. Тези производства, в които неценовите конкурентни фактори като маркетинг, реклама са много съществени /например коли и химикали за домашна употреба/ демонстрираха по-умерени промени в концентрацията, което се дължеше на промените във вътрешните пазари. Това до известна степен се дължи и и предпочитанията за купуване на национални продукти – едно явление което все още продължава да съществува и да сегментира европейския пазар.

Единният пазар интензифицира конкуренцията между индустриалните предприятия. Ефектът е най-голям за секторите, които са чувствителни на промените, свързани с единния пазар и главно тези, в които се прилагат високи технологии – например офис оборудване или тези, за които преди въвеждането на единния пазар са съществували нетарифни ограничения например потребителска електроника.

Пълен преглед ...