Частично (кратко) резюме на темата

Една от идеите за създаването на еврото, бе създаване на общ ликвиден капиталов пазар, който би могъл да се конкурира с американския и премахването на валутния риск между отделните финансови пазари на континента.

През 1951 Белгия, Холандия, Франция, Люксембург, ФРГ и Италия се събират във Франция и подписват Парижкия договор. Според неговите клаузи шестте държави обединяват своите ресурси от въглища и стомана в общ пазар, контролиран от независима национална организация, създавайки по този начин – ЕОВС.

Още на следващата година те се опитват да изработят план за европейска общност за сигурност. Планът им обаче завършва с неуспех.

Отново в областта на икономиката са следващите стъпки – през 1955 на Конференцията в Месина, същите страни учредяват ЕИО, а през 1957 – Европейската общност за атомна енергия. Така през 1958 трите структури се обединяват под името ЕО и подписват Римския договор. След няколко години, Жак Делор, в ролята си на президент на Европейската комисия в Брюксел, възродява идеята за единна валута. Още през 1986 е приет единният европейски акт, който предвижда завършване на икономическото пространство до 1992 и прави поправки в Римския договор в посока постигане на общ финансов европейски пазар. Делор отива още по-далеч и през 1988 г. изготвя доклад, който предвижда тристепенно въвеждане на единна европейска валута. Докладът Делор става основата на договора от Маастрихт, който е подписан в началото на 1992 г.

Пълен преглед ...