Ключови думи и изрази:
Европейски съюз, Европейски парламент, Съвет на министрите, Европейска комисия, Европейски съд, Сметна палата, Комитет на регионите, Икономически и социален комитет, Европейска централна банка, Европейски конвент, Агенции на европейската общност, селскостопанка политика на ЕС, регионална политика на ЕС, социална политика на ЕС, индустриална политика на ЕС, политика за технологично развитие на ЕС, енергийна политика на ЕС, транспортна политика на ЕС, външнотърговска политика на ЕС, критерии за членство в ЕС, процедура по асоцииране, страните от ЦИЕ
|
| Частично (кратко) резюме на темата |
Разширяването на ЕС е една от най-важните перспективи, които стоят пред Европейския съюз в началото на ХХI век. Неговата историческа задача е да продължи процеса на интеграция на континента с мирни методи, като обедини в зоната на стабилност и просперитет нови и нови членове. През юни 1993 на срещата на върха в Копенхаген, Европейският съвет заявява, че “желаещите членство страни от Централна и Източна Европа ще бъдат приети в Европейския съюз”.
През декември 1997 в Люксембург Европейският съвет започва процеса, който полага началото на разширяването на ЕС. В момента този процес включва 13 страни: България, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Турция. Преговорите за присъединяване са вече в ход с първите 12 страни.
Европейският съюз има дълга история с успешно осъществено разширяване. С текущите процеси по асоциация и евентуално присъединяване на страните от Централна и Източна Европа започва изграждането на съвършено нов за много страни от континента модел на политическо, икономическо и културно развитие. Самата промяна като процес е свързана с трудността да се преодолее и промени утвърдена вече позиция, която пряко своите резултати има създадено място в общественото пространство. Разбира се, резултатът от тази промяна ще има своите предимства и недостатъци в зависимост от специфичните особености – култура, традиции, географско положение и др. Важното е как всяка отделна държава ще използва оптимално тези свои особености за да успее да се интегрира по-лесно и безболезнено в избрания модел на развитие.
Именно с това се обяснява актуалността на избраната проблематика. Желанието и стъпките, които предприемат правителствата на страните от Централна и Източна Европа за присъединяването към европейските структури, определят този процес като приоритетен за политика им. И все пак, въпреки безспорните резултати, довели до асоциирането и покана за преговори за пълноправно членство на страните от ЦИЕ в ЕС, все още съществува огромна разлика между кандидат-членките от ЦИЕ и страните от Евросъюза по отношение на всички показатели, които измерват степента на икономическо развитие.
Целта на разработката на настоящата дипломната работа е да се проследи поетапното развитие на страните от Централна и Източна Европа в отношенията и с ЕС, като се установят постигнатите от тях резултати и се разкрият проблемите, възможностите и ефективността на тези страни в процеса на асоцииране и евентуално в присъединяването към структурите на Европейския Съюз.
Във връзка с постигането на така дефинираната цел се поставят следните задачи:
• Разкриване същността на ЕС, като световна организация и представяне на основните й принципи, които обуславят изискванията, към които се стремят страните кандидат-членки на съюза по пътя си към асоцииране и пълноправно членство в евроструктурите;
• Проследяване процеса на разширяване на Европейския съюз и разясняване на статуса асоциирано членство на страните от Централна и Източна Европа;
• Разкриване факторите, възможностите, проблемите и перспективите пред държавите от Централна и Източна Европа в присъединяването им към ЕС.
В настоящата дипломна работа са разгледани следните аспекти:
В първа глава се разглеждат и представят историческото зараждане и развитие на ЕС, институционалната уредба на Евроструктурите и действащите общи политики в рамките на ЕС.
Във втора глава се анализират процесите в Европейския Съюз по промяна на политиката от сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа към присъединяване, като се конкретизират критериите за членство в Евросъюза и се разяснява уредбата на процедурата по асоцииране.
В трета глава се разглежда в детайли процеса на асоцииране на страните от Централна и Източна Европа към ЕС и Ролята на асоциацията за тях. Разяснява се значението на сключването на Централно европейското споразумение за свободна търговия– ЦЕФТА, в контекста на пряката му връзка с асоциирането. В третата част също така се разискват и проблемите, пред които са изправени страните от Централна и Източна Европа във връзка с динамичните предприсъединителни етапи, свързани с преструктурирането на икономиките.