Ключови думи и изрази:
Европейски съюз, институции на ЕС, страните от ЦИЕ, евроинтеграция, обща селскостопанска политика, асоцииране на България към ЕС, Римски договор, Единен европейски акт, Маастрихтски договор, Европейски парламент; Съвет на министрите; Европейска комисия; Европейски съд; Сметна палата; Комитет на регионите, регионална политика, социална политика, индустриална политика, политика за технологично развитие, енергийна политика, транспортна политика, външнотърговска политика
|
| Частично (кратко) резюме на темата |
Разделянето на Европа на стратегически зони на влияние за един дълъг период от време създава в края на 80-те години прецедентна обстановка на кардинални политически и структурни промени, характерни по-скоро за един отдавна отминал етап от историята – т.нар. Ренесанс. Започва се изграждането на съвършено нов за много страни от континента модел на политическо, икономическо и културно развитие. Самата промяна като процес е свързана с трудността да се преодолее и промени утвърдена вече позиция, която пряко своите резултати има създадено място в общественото пространство. Разбира се, резултатът от тази промяна ще има своите предимства и недостатъци в зависимост от специфичните особености – култура, традиции, географско положение и др. Важното е как всяка отделна държава ще използва оптимално тези свои особености за да успее да се интегрира по-лесно и безболезнено в избрания модел на развитие. Последните години българското общество извървя дълъг път до разбирането на необходимостта от присъединяване на България към европейските структури.
Именно с това се обяснява актуалността на избраната проблематика. Желанието и стъпките, които предприема нашето правителство за присъединяването на страната ни към европейските структури определят този процес като приоритетен за нашата политика. И все пак, въпреки безспорните резултати от нея, довели до покана за преговори за пълноправно членство на България в ЕС, все още съществува огромна разлика между нас и страните от Евросъюза по отношение на всички показатели, които измерват степента на икономическо развитие.
Стремежът на българското общество към обединена Европа намери израз в действията на правителството за ускорена подготовка за присъединяване към Европейския съюз особено след решението от Люксембург за включване на България в процеса на разширяване. Българското правителство прие национална стратегия за присъединяване към Европейския съюз и програма за хармонизиране на законодателството с европейското. Подготовката за присъединяване на България към ЕС се извършва така, че да бъде постигнат съществен напредък в изпълнение на критериите за членство в ЕС. Това ще позволи Европейската комисия да изготви положителна оценка за хода и динамиката на подготовката ни за присъединяване.
Целта на разработката на дипломната работа е да се проследи поетапното развитие на България в отношенията и с ЕС. Да се установи постигнатите от нея резултати и да се разкрият факторите, възможностите и ефективността на България в присъединяването й в Европейския Съюз.
Поставени са следните задачи:
• Разкриване същността на ЕС, като световна организация и по този начин да докажа важността на това, България да влезе в ЕС.
• Проследяване отношението на България и ЕС в процеса на присъединяването й към общността;
• Разкриване факторите, възможностите и напредъка на България в присъединяването й към ЕС.
В настоящата дипломна работа са разгледани следните аспекти:
В първа глава се разглеждат и представят ЕС и европейските институции.
Във втора глава се анализират проблемите на разширяването на Европейския Съюз.
В трета глава се разглежда състоянието на регионалната политика в България. Нейното развитие след редовния доклад на ЕК. И се дават конкретни предложения за преодоляването на критиките според редовния доклад, както и се анализират проблемите за присъединяване на България към европейските структури.