Частично (кратко) резюме на темата

В индустриално развитите страни трудовите взаимоотношения са известни като индустриални отношения. Индустриалните отношения се определят като взаимоотношения между работници, работнически организации от една страна и управляващите, работодателите и техните организации от друга. В основата им стои общият интерес на страните да се създават условия и предпоставки за нормална работа, за нормално функциониране на производството.

Индустриалните отношения са система от принципи, норми, правила, процедури и правомощия, инфраструктура на взаимодействие за осъществяване на сътрудничество и за провеждане на консултации между правителството, организациите на работниците и на работодателите за уреждане и функциониране на трудовите и осигурителните отношения.

Индустриалните отношения са обект на теоретично изследване в Европа и САЩ. Съществуват няколко подхода при представяне на същността им.
Системният подход разработен от школата на Дънлоп представя индустриалните отношения като система, съставена от лица, идеология, съвкупност от правила. Те са йерархия от управляващи организации, от работници и техните представители, от представители на правителството. Поведението на системата е повлияно от въздействията и ограниченията на средата.

Макс Вебер анализира индустриалните отношения чрез подхода на социалното действие. Тук се търси въздействието, което човек оказва върху социалните структури, т. е. подчертава се свободата на действие на индивида и възможността да влияе на социалните процеси.

Пълен преглед ...