Частично (кратко) резюме на темата

Браншовото колективно договаряне като важна съставна част от колективното трудово договаряне и социалния диалог, насърчава и подпомага неговото провеждане. То обаче не може да се разглежда като единствен критерий за развитието на социалния диалог поради посочените проблеми, свързани със структурата на българските предприятия и принципа на организация на синдикатите. В бъдеще освен за двустранния диалог между работодатели и синдикати трябва да се положат усилия за развитие на процедурите за информиране и консултиране на работниците и служителите в предприятията, в които няма синдикални организации.

Колективно трудово договаряне съгласно чл. 4 от Конвенцията № 98 от 1949 г. на МОТ 2 представлява „доброволно провеждане на преговори за сключване на колективни трудови договори между работодателите и организациите на работодателите, от една страна и синдикалните организации, от друга, с цел да се уредят по този начин условията на труда”.

Така колективното договаряне представлява процес на създаване на правила, основан на съвместни решения между независими организации. По-надолу предмет на разглеждане ще бъдат отделни негови аспекти и характеристики уредени в глава четвърта на Кодекса на труда. Другото важно разграничение, е между колективно преговаряне и консултиране. Консултирането е процес на обсъждане, в който едната страна търси съвет от другата страна, но запазва властта да взема едностранно решение. Социалният диалог, в крайна сметка е по-широк процес и той може да включва както колективното договаряне, така и консултирането. Той може да бъде организиран като автономен, бипартитен и самоуправляващ се процес между работещите и мениджърите и техните представителни организации.

Пълен преглед ...