Частично (кратко) резюме на темата

Развитието на материалния живот на обществото в края на XIX век налага усъвършенстване на икономическите теории. Така се заражда неокласическият икономикс, който е резултат от възникналото решение за коренна промяна в понятийния и категорийния апарат в икономическата наука. В политическата икономия теоретичният анализ се насочва към количествените функционални зависимост в сферата на размяната и потреблението. Класическата школа до известна степен е интелектуално деморализирана. Много са нейните критици и опоненти. Пазарният фундаментализъм и постулатите на трудовата теория са в криза. Всесилният пазар и интересите на индивида се преплитат, а при определени условия преминават и в антагонизъм. В основната сфера на политическата икономия, включително и в отношенията държава – пазар, все още няма цялостна концепция. Забелязват се признаци на едно електическо сливане на пазарните механизми с индивидуализма и произтичащите от това промени. Някои неокласици виждат, че свободният пазар е чудесен слуга, но и капризен и разрушителен господар. Те искат да го върнат към положението на слуга. Точно тук е теоретичната пресечна точка – възникналата пропаст между икономическата наука и тревожния, объркан и все по-обезверен свят на хората. Свободният пазар трябва да бъде поставен на мястото му и принципите на трудовата теория на стойността – променени, за да не се превърне обществото в пустиня. Това налага формирането на нова неокласическа политикономическа концепция. Субективните течения и школи в политическата икономия идват да задоволят една нова нужда. На тази нова нужда отговарят идеите и теориите на неокласиците Алфред Маршал, Леон Валрас, Джон Б. Кларк и други, на които в немалка степен дължим съвременния категориен апарат и инструментариум на модерния икономикс. Характерно за целия неокласицизъм е това, че в една или друга форма при определянето на икономическия живот на индивида се изхожда от вродени и непроменени човешки качества и свойства. Теоретичните конструкции на неокласицизма се изградени върху ролята на първично – индивидуалните субективни сили и фактори.

Пълен преглед ...