Частично (кратко) резюме на темата

Към настоящият момент най-известният е най-често прилаганият от моделите за добавена стойност е моделът “икономическа добавена стойност” (EVA). Възниквали са доста спорове за и против метода в академичните и управленските среди и литература. За съжаление повечето поддръжници на EVA не са изцяло изучили и дискутирали недостатъците и отклоненията на този показател преди да го оценят като управленско средство за оценка стойността на компанията. От друга страна “дефектите” на модела са разглеждани основно в безпристрастни и незначителни източници от гладна точка на корпоративния контрол.

ЕVA представлява финансов метод за изчисление на икономическата печалба на предприятието. Тя е оценка на сумата, с която спестяванията превишават или са под минималната норма на възвръщаемост за акционерите или заемодателите, при сравним риск. ЕVA работи с парични потоци и може да се прилага за действителна оценка, за разлика от счетоводната печалба, където се използват показатели като брутна печалба с лихви и нетна печалба. ЕVA е икономически измерител и се основава на идеята, че стойността на бизнеса трябва да покрива оперативните и капиталовите разходи.
Концепцията EVA често е наричана още Икономическа печалба (EP), за да се избегнат проблеми, свързани с търговската марка. От друга страна обаче, наименованието “EVA” е широко известно и много популярно и затова често всички концепции за остатъчния доход се наричат EVA, въпреки че те не включват основните елементи, заложени в изчислението на икономическата добавена стойност.

Пълен преглед ...