Частично (кратко) резюме на темата

Началото на 2003 г. е начало на прилагането в българската счетоводна практика на Международните счетоводни стандарти, макар и в ограничен брой предприятия. Новият Закон за счетоводството от 2001 год, който е в сила от 01. 01. 2002 год. изисква финансово - счетоводните отчети на компаниите, банките и другите финансови институции, да се изготвят по МСС от 2003 год., а на останалите, с изключение на най-малките дружества с ограничена отговорност, от 2005 год. или по желание - преди това. Международните счетоводни стандарти целят уеднаквяване на начина на представяне на финансовите отчети на предприятията, независимо от това къде функционират териториално или в кой бизнес сектор. Те има точно определена насоченост.

По своята същност финансовият отчет представлява съвкупност от обобщени показатели, характеризиращи дейността на отделните предприятия в публичния сектор през съответния период, за който е съставен отчета, неговото имуществено и финансово състояние, както и финансовия резултат към края на периода. Концептуалната рамка на финансовите отчети се регламентира с МССПС 1 – Представяне на финансови отчети.

МССПС 2 – Отчети за паричните потоци, изисква осигуряването на информация за историческите изменения на парите и паричните еквиваленти на публичния сектор посредством отчет за паричните потоци, който ги категоризира през отчетния период по оперативни, инвестиционни и финансови дейности. Изготвените отчети за паричните потоци за всеки отчетен период, следва да се представят като неразделна част от финансовите отчети за периода.

Материалните запаси, в по-малко или в по-голямо количество са вечен спътник на всяка дейност. За повечето предприятия те имат колкото материално, толкова и финансово значение. Да се управляват материалните запаси е висша проява на умения, на точни преценки за количества и качества, при това не изобщо, а за даден момент и конкретни очаквания. МССПС 2 – Стоково-материални запаси регламентира определянето себестойността на материалните запаси като начална оценка на отчитането им в системата на историческата цена; признаването на себестойността като актив в баланса, следене на техния кръговрат в публичното предприятие до възникване и признаване на генерирания от тях приход.

Настоящата разработка има за цел да представи някои от характерните особености на по-горе посочените три Международни счетоводни стандарти за публичния сектор.

Пълен преглед ...