Ключови думи и изрази:
валутен риск, счетоводно отчитане, оценка и форми на риска, МСС и НСС, курсови разлики, чуждестранна валута, разплащания с акредитиви, аванси на подотчетни лица, финансови инструменти
 |
| Частично (кратко) резюме на темата |
Поради глобализацията на стопанската и инвестиционна дейност възниква потребност от унификация на икономическата и специално счетоводната информация. Необходимостта от представянето на счетоводната информация на разбираем език пред чуждестранните контрагенти е довела до създаването на Международните счетоводни стандарти, изготвяни от Комитета по Международни счетоводни стандарти. Те имат диспозитивен характер, като право на всяка страна е да реши дали те да се прилагат на нейна територия, дали само да се пристъпи към известно уеднаквяване на Националните счетоводни стандрти към международните, или просто да се даде право на фирмите да решават дали да изготвят Годишните си счетоводни отчети и по Международните стандарти.
Интерсна е българската практика в тази насока. В доскоро действащия закон за счетоводството задължителни за предприятията бяха Национални счетоводни стандарти и Национален сметкоплан, съобразени с Международните счетоводни стандарти и утвърдени от Министерския съвет. От 01.01.2002 г. задължителни за текущото отчитане са постановките на Закона за счетоводството и Национални счетоводни стандарти приети от Министерския съвет. Националния съвет по счетоводство приема примерен Национален сметкоплан, който има препоръчителен характер. законов текст вече регламентира утвърждаването от ръководството на предприятието на индивидуален сметкоплан. Законодателчт е определил временно прилагане на Националните счетоводни стандарти и примерния Национален сметкоплан – до влизането в сила на Международните счетоводни стандарти. Тази дата е 01.01.2005 г. за всички предпиятия с изключение на бюджетните. За някои предприятия обаче (банки, застрахователни, инвестиционни и осигурителни предприятия) Международните счетоводни стандарти влизат в сила още от 01.01.2003 г. За останалите предприятия, по-ранното прилагане (но не преди 01.01.2003 г.) на МСС е допустимо по избор на предприятието. Всичко това обуславя актуалността на МСС за българската практика. Именно поради това отчитането на сделките деноминирани в чуждестранна валута, на дейностите в чужбина и на инструментите за хеджиране е разгледано съобразно с изискванията на Международните счетоводни стандарти.