Техника на данъчно облагане и хармонизиране в Европейския съюз(На примера на подоходното облагане на физическите лица) |
|||
Вид: | дипломна работа | ||
Прибавен: | 2009-11-03 | ||
Рейтинг: |
|
||
Дължина: | 42 стр. | ||
Цена: |
|
||
Пълно резюме: |
.Rtf (130KB)
.Html (41KB)
(От пълното резюме ще добиете по-добра представа за засегнатите проблеми в разработката) |
Ключови думи и изрази:
Данъчна система в Р. България, техника на данъчно облагане в България, преки данъци, облагане на физически лица, годишен (патентен) данък, Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закон за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ), подход при едноличен търговец, данъчна политика
реклама | реклама |
Частично (кратко) резюме на темата |
Облагането на доходите на физическите лица има съществена роля в образуването на държавните приходи. То се прилага в България през годините под различни форми на базата на поредица от законови актове. Доходите на физическите лица се облагат по силата на Закона за облагане на доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) обн., ДВ, бр. 118 от 10.12.1997 г. в сила от 1.01.2005 г.
Данъчните органи са натоварени със задачата да проверяват определянето на данъчните задължения при прекратяване на извършваната стопанска дейност. За различните форми данъчните задължения се определят към различна дата. За едноличен търговец – към датата на вписването на решението за заличаване от търговския регистър. Към датата на вписване на решението за прехвърляне в търговския регистър се определя данъчното задължение, когато чрез сделка се прехвърля предприятието на едноличен търговец. Когато се прекратява участието в дружество или кооперация на съдружник или член-кооператор, данъчното задължение се пресмята към датата на влизането в сила на решението на съответния орган за прекратяване на участието. При прекратяване на занаятчийска дейност задълженията се определят към датата на заличаване на регистрацията, а при прекратяване на самостоятелна дейност – към датата на прекратяване на вписването. Според чл. 6 от ЗОДФЛ местни физически лица, без оглед на тяхното гражданство, са лицата чието постоянно местоживеене е в България, които пребивават в България повече от 183 дни през всеки 365-дневен период; в този случай физическото лице се счита за местно лице през годината, в която пребиваването му надхвърли 183 дни. Местни физически лица са и лицата, които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, на нейни органи и/или организации, на български предприятия, членовете на техните семейства, както и чужди граждани извън посочените в чл. 12, т. 12, наети в България от други държави или от международни организации. Местните физически лица са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и от чужбина . При трудови правоотношения данъчните субекти могат да бъдат само местни и чуждестранни физически лица.
Внимание: Всички материали са за лично ползване и с помощна цел. Helpos.com не носи отговорност при опит за плагиатство. Авторството на текстовите материали принадлежи на техните автори!
Сходни разработки:
- Проблеми на технологията и организацията на данъчния контрол за системата или по отделни видове данъци. (дипломна работа)
- Данъчно облагане на доходите на фирмите и отчитане на разходите за данък (магистърски проект)
- Данъчно облагане на търговската фирма по примера на фирма "Фомус" ООД (дипломна работа)
- Данъчната политика като фактор на икономическия растеж (курсова работа)
- Анализ на дефицитното бюджетно финансиране. (магистърски проект)