Частично (кратко) резюме на темата

От 1 април 1994 г. в България се въвежда Данък върху добавената стойност /ДДС/. Това е косвен данък върху потреблението, аналогичен на прилаганите в много западноевропейски страни. Принципът на нетно облагане не е напълно нов. Той е развит от Карл Фон Сименс през 1919 г. под наименованието "облагороден данък върху оборота". В последните години съществува тенденция за въвеждането на единни данъчни размери, но не всички страни прилагат нулева тарифа за освобождаване от облагане на определен кръг от стоки.

Данъкът върху добавената стойност се характеризира с неутралност и еднократност. В същото време той създава равностойни условия при данъчното облагане на всички участници в стопанският живот. Характерна особеност при прилагането на ДДС е разделянето на данъчно задълженото лице от действителният платец на данъка. Тази особеност го определя като косвен данък и е причина за особеностите в счетоводното му отчитане.

Правилата за счетоводна отчетност, свързани с прилагането на ЗДДС са от съществено значение, поради това че са в основата на определянето на дължимите суми, които регистрираните лица внасят в държавният бюджет или да им бъде възстановен данъчен кредит. Важно място в системата за прилагане на данъчното облагане има и данъчният контрол. Неговата важност се определя и поради възможността чрез привилегиите, които предлага ЗДДС, да бъдат усвоени значителни суми, без да е на лице основание за това.

Във връзка със споменатите особености на системата за облагане с ДДС е разработена настоящата дипломна работа. С нея се цели да бъдат определени същността и особеностите на ДДС, да бъдат определени субектите на облагането и метода за определянето на данъчната основа за целите на ДДС. Внимание ще бъде обърнато и на последните промени на закона свързани с откриването и ползването на “ДДС-сметка”.

Пълен преглед ...