Частично (кратко) резюме на темата

Факторингът е сравнително нова форма на търговско посредничество, която се появява в търговско – финансовата практика в началото на XIX век преди всичко в САЩ. В литературата факторингът се определя като търговска дейност, при която една компания, наречена фактор поема отговорността да събира вземания на друга компания.

В началния етап на развитието си, в края на XIX век в САЩ, факторингът като търговска операция е притежавал изцяло белезите на посредническа сделка, при която продавачите на стокови ресурси са възлагали на други субекти да организират всички действия по събиране на вземанията от клиенти. Те предпазвали продавача на стоката и от загуби от евентуална неплатежоспособност на купувача.

Появата на факторинга на съвременния етап има своето икономическо оправдание. На макроравнище, той съдейства за снижаването на взаимната задлъжнялост между стопанските субекти и повишаване на тяхната ликвидност. Едновременно с това факторингът стимулира експортните търговски операции и нарастването на вътрешния брутен продукт.

На микроравнище, икономическите изгоди се реализират както от продавача на стоки и права на вземания, така и от фактора. Ефектът от финансирането на продавача на стоките и вземането може да се измери чрез икономисания разход на лихви по кредитите или пък чрез размера на печалбата, която биха могли да носят инвестираните средства до окончателното инкасиране на вземанията от продажби.

Пълен преглед ...