Частично (кратко) резюме на темата

Развитието на демократичните процеси след 1989 г. създаде условия за преодоляване на централно-плановото управление на икономиката, децентрализиране на властта и на процеса за вземане на решения и разширяване на автономията на местно равнище.

Според Конституцията на Република България "общината е основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление". Територията на общината е територия на включените в нея кметства или населени места. Тя е юридическо лице със своя собственост и самостоятелен бюджет. Този статут на общината създава възможност тя да бъде пълноправен субект на гражданското право.

Визията за развитие на общината представя колективното виждане на общността в дългосрочен период и стремежът на жителите да бъдат част от този процес.

Проблемите на централизацията и децентрализацията в управлението на общините са пряко свързани с цялостния процес на демократизацията на обществото. Степента на децентрализацията отговаря на степента на социално-икономическото развитие на една страна и е отражение на степента на демократизацията, националната специфика и зрелостта на гражданското общество. Тя определя насоките за разпределение на правомощия и финансови ресурси между централното, областното и общинското равнище на управление, целящи по-ефективното и качествено предоставяне на услуги на гражданите. Децентрализацията е процес на прехвърляне на правомощия и ресурси за тяхното упражняване от държавните органи към общината за укрепване на местното самоуправление. Централната власт прехвърля права на общините да предоставят специфични местни услуги, отговорността да определят тяхното количество и качество, както и всички останали въпроси, свързани с тяхното управление и финансиране.

Пълен преглед ...