Частично (кратко) резюме на темата

1989 е годината, през която страната ни започва демократизацията на обществото и прехода към пазарно стопанство. И макар, че много икономисти, анализатори и експерти да оспорват точното начало на прехода, 1989 г. остава годината, в която страната ни получава пред себе си ясен ориентир – моделът за жизнена и модерна икономика, интегрирана в световната търговия, основаваща се на напредналите технологии, смесени предприятия, местни филиали на многонационални корпорации, силно образование и свободни контакти във всички сфери на общественият живот, който демонстрираха вече развитите страни от Западна Европа, силен и добре функциониращ капиталов пазар, основан на ясни правила, законово уреден и с възможност за укрепване и разрастване.

Преходът от планово стопанство към пазарна икономика не е плавен с оглед на факта, че досегашните икономически партньори на страната ни, т.е. държавите от бившия СИВ, също започват такъв преход, липсва информация как точно да бъде осъществен този процес, при което всяка държава избира свой собствен вариант на икономическа политика. В България започват процесите по масово раздържавяване с провеждането на две масови и една касова приватизация. Приватизират се първо западналите и фалирали предприятия, като се оставят нераздържавени основните български компании, с което монопола в страната ни си остава. Големите надежди на инвеститорите за засилване на борсовата търговия след масовата приватизация рухват. Основните компании, които формират близо 80% от пазарната капитализация на страната ни остават и досега нераздържавени. Неефективни от приватизационна точка остават построените огромни за размерите на икономиката ни предприятия, които са затворени.

Пълен преглед ...