Частично (кратко) резюме на темата

Данъкът, наред с полицията и войската, е присъщ атрибут на всяка държавна власт. Там, където има държава, съществуват и данъци, тъй като те са единственият начин за обезпечаване с финансови средства функционирането на държавните органи. Изграждането на всяка нова държавна структура, осъществяването на всяка основна държавна дейност е невъзможно без тяхното финансиране.

Данъкът е обществено явление, познато на обществено-икономическите формации. Всяко обществено-икономическо развитие се характеризира със система от данъчни плащания, които отразяват това развитие. Във феодалната държава данъкът съществува под формата на натурални повинности. В средновековна България например той се е събирал в натура – жито, сирене, вино и др.

Съществува неразривна връзка между данъците и държавата. Възникването, развитието и оформянето на данъка /като метод за осигуряване на средства за публичната власт/ е успоредно с това на държавата.

Преди да се утвърди данъкът като главен метод за акумулиране на финансови ресурси за държавата, са били прилагани други приходни форми – дарения, доброволни вноски, доменни приходи, регалии, такси, продажба /откупуване/ на държавни служби /длъжности/ и други. Постепенно и последователно обаче данъкът се оформя като главен метод за осигуряване необходимите на държавата финансови ресурси.

Въвеждането на данъци и увеличаването на техния размер в миналото е било изключително право на монарха, който ги определя по свое усмотрение и във връзка с неочаквано възникнали държавни нужди. Поради това често пъти данъците не са еднакъв вид и нямат еднакъв размер за територията на цялата държава. Освен това и във феодална Европа, и в Османската империя е била известна системата на “аренда на данъците”, при която монархът отстъпва правото на дадено лице да събира данъци срещу заплащане на определена сума. Тази система довежда до напълно произволно и нееднакво събиране на данъците, тъй като арендаторът се стреми да извлече максимална печалба за себе си. Но и робовладелската, и феодалната държава събират данъци за издръжка на своята администрация и за осъществяване на функциите на държавата, като начинът на определянето и събирането на данъците отговаря напълно на начина на функциониране на самата държавна власт.

Не случайно основен политически лозунг на буржоазията в борбата й срещу феодалния абсолютизъм е призивът за равенство на гражданите пред законите, а това ще рече и за равенство в носенето на данъчните тежести.

Днес данъкът като парично плащане е подходящо средство за разпределение на дохода. Преобладаващата част от бюджета на държавата се събира чрез данъци от фирмите и гражданите, като се прилагат различни способи за облагане и прехвърляне на данъците, използват се косвените данъци, акцизи, мита и др.
Отговаряйки на изискванията на времето, настоящото данъчно законодателство в Република България обръща поглед към стимулиране на пазарната икономика и стабилно позициониране на данъчните субекти в активна икономическа и социално-политическа среда. В този смисъл последните (доста внушителни) промени в Закона за корпоративното подоходно облагане са насочени към насърчаване на инвестициите, повишаване възможностите на икономиката за увеличаване на производството, респективно увеличаване на заетостта и повишаване на жизненото равнище. Предвижда се запазване на нивото на корпоративния данък на 15%. Съгласно променения ЗКПО продължава предоставянето на данъчни облекчения за фирмите, инвестиращи в райони с висока безработица (над средната за страната, при спазването на определени изисквания). Независимо от ниската данъчна тежест, приходите от корпоративни данъци за периода 2006 г. се очаква да бъдат по-високи от предходните години, като основните фактори за това са както подобряването на икономическия климат, така и излизането “на светло” на голяма част на фирмите от сивата икономика в резултат на ниския размер на данъчната ставка.

В унисон с тази концептуална среда ориентацията на актуалните проблеми по отношение на този закон насочва към фискалните плащания в рамките на корпоративното данъчно законодателство. Посочената актуалност, както и необходимостта от подробно изучаване и изследване на синхронизацията на фиска и плащанията в рамките на финансовия мениджмънт, са водещи мотиви при избора на темата в настоящото дипломно изследване.

Обект на разглеждане са фискалните плащания по Закона за корпоративното подоходно облагане.

Предметът на разглеждане фокусира вниманието върху тези плащания като проблем на финансовия мениджмънт.

В тези обективнопредметни рамки настоящата дипломна работа защитава твърдението, че фискалните плащания по ЗКПО са една от основните проблемни области на финансовия мениджмънт, поставяща специфични изисквания за ефективна реализация на управлението.

Цел на дипломната работа е разкриване на същността на фискалните плащания по ЗКПО в аспекта им на функция на финансовия мениджмънт.
Достигането на тази цел изисква изпълнение на няколко основни задачи, включващи:

1. Разглеждане на специфичната връзка между данъчното облагане като основен елемент на процесите на корпоративно плащане и финансовия мениджмънт като фактор на корпоративно развитие;
2. Изясняване на конкретните разновидности на данъчното облагане в корпоративен аспект;
3. Анализиране на субективната спецификация в актуалното корпоративно подоходно облагане в Република България;
4. Формиране на основни заключения и изводи относно усъвършенстването на корпоративното данъчно законодателство в съвременния европейски контекст на финансовия мениджмънт.

Пълен преглед ...