Частично (кратко) резюме на темата

Език, религия и територия разделят сърби и албанци. Парче земя, малко по-малко от Израел – това е общото между косовските сърби и етническите албанци. Те говорят на различни езици, имат различни религиозни възгледи и различни версии за историята си. Етническите албанци говорят език от семейството на индоевропейските езици – древен, колкото и латинския. Сърбите говорят славянски език. От началото на 80-те години етническите албанци бойкотират образователната система в Косово заради свои собствени училища, финансирани от албанци, живеещи в чужбина. В резултат на това много косовски албанци не научават сръбски, а сърбите рядко научават албански.

Повечето от етническите албанци са мюсюлмани, потомци на католици и православни християни, които приемат исляма по време на 500-те години османско управление. Сърбите са последователни православни християни и спазват християнските традиции. Косово се възприема от сърбите като люлка на сръбската православна църква – столицата на първата сръбска патриаршия и била в Печ. Именно поради тази причина сърбите настояват Косово да бъде сръбска територия, която им принадлежи по историческо право.

В наши дни етническите албанци са около 90 на сто от 2-милионното население на Косово. Тази цифра бележи рязко покачване в сравнение с края на Втората световна война, когато сърбите са съставлявали половината от населението там. Промяната се дължи на високия ръст на раждаемостта сред косовските албанци и постепенното изтегляне на сърбите от Косово, което е предимно селскостопански район, към по-проспериращи градове на Сърбия.

Сърбите разглеждат исканията на албанците като проява на сепаратизъм, като стремеж за разрушаване на собствената държава, като опит да се отнемат изконни сръбски територии.

Пълен преглед ...