Частично (кратко) резюме на темата

През 1989 г. светът стана свидетел на колапса на съветския и на източноевропейския реален социализъм. Несъмнено това е ключовото събитие от край на ХХ век. И докато в началото на 80-те години в един момент размерът на комунизма изглежда неудържим, непосредствено след това историята отмерва нов такт и комунизмът се саморазрушава. За едно десетилетие източно-европейската орбита от сателити се разпада и съветската империя рухва, избълвайки почти всички руски завоевания, придобити след Петър Велики. Рухването на социализма е резултат в исторически ракурс от неговото несвоевременно реформиране и модернизация, а в конкретния ракурс – резултат от провала на перестройката. Перестройката е революция, започната и провеждана преди всичко отгоре, от дошлата вследствие на законна приемственост върховна власт в страната. Целта е радикално преустройство на цялата икономическа, политическа и социална система, но без отменяне на законността и без насилие, неотделимо от представите ни за революция. Напротив, това е радикално преустройство отгоре без насилие и без разкъсване на приемствеността. Трагична е съдбата на перестройката, защото тя идва, за да спаси социализма, а всъщност го погубва.
............
Така в настоящето изложение ще бъде представена перестройката като всеобхватна реформаторска програма, в която се преплитат прагматични цели и идеологически лозунги. А съчетаването на това с непрекъснатата й еволюция, изразяваща се в обявяването на все нови и нови цели, прави същността на перестройката неясна и объркваща. Това прави трудно да се посочат, да се предскажат или да се изведат точните граници на намеренията за преобразувания. Причината е не само в общата трудност да се предрича в напрегната и сложна външно- и вътрешнополитическа обстановка, но и в отличителните и интересни особености на самата перестройка, по-точно липсата на изведена,р призната, установена, изявена теория. Нещо като Реформация без Библия, Просвещение без "Енциклопедия".

Пълен преглед ...