Частично (кратко) резюме на темата

Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на местните власти да управляват обществените дела на територията на общината в полза на населението й.

От общината зависи решаването на основни въпроси, свързани с:
• Чистотата (събиране и третиране на битовите отпадъци);
• Изграждането и поддръжката на улиците, площадите, парковете, градините, уличното осветление;
• Социалното подпомагане - социалните грижи и помощи, социално-жилищно задоволяване и други социални дейности;
• Управлението на общинските собственост, фирми и предприятие;
• Опазване на околната среда и използването на ресурсите с общинско значение, развитие на спорта, отдиха и туризма;
• Изграждането, поддръжката на общинските училища (начални, основни и средни), текуща издръжка;
• Здравеопазването - болнично обслужване в общинските болници и детските заведения, здравна профилактика, санитарно - хигиенни дейности;
• Развитието на културата - развитие и поддръжката на читалища, театри, оркестри, библиотеки, музеи, самодейност, ритуали, местни традиции и обичаи; по опазването на културни, исторически и архитектурни паметници с общинско значение.

Функциите по управление на здравеопазването, образованието, социалното подпомагане и култура се споделят между общината и държавата.

Държавата е делегирала на общините да изпълняват и други конкретни задачи по подготовка и произвеждане на избори, защита на населението при бедствия и аварии и др.

Областите са структури на централната държавна власт. Областния управител се назначава от Министерския съвет и осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.

Конституцията на Република България гарантира правото на общините да си сътрудничат, да осъществяват съвместна дейности при упражняване на своите правомощия и да се сдружавата за защитат общите си правомощия.

Местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на:
1. общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация;
2. устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея;
3. образованието;
4. здравеопазването;
5. културата;
6. благоустрояването и комуналните дейности;
7. социалните услуги;
8. опазването на околната среда и рационалното използване на природните ресурси;
9. поддържането и опазването на културни, исторически и архитектурни паметници;
10. развитието на спорта, отдиха и туризма.

Актуалността на темата се определя от основния проблем на общините в България, а именно огромните бюджетни дефицити (за 2004 год.- 240 млн. лева, за 2005 год.- 150 млн. лева, по прогнози за 2006 год.- 310 млн. лева). Причините за формирането на бюджетни дефицити са комплексни. Най-често това се дължи на наличието на неразплатени разходи от предходната финансова година. Основна част от тези неразплатени разходи са за заплати на работещите на бюджетна издръжка, за социални помощи и осигуровки. Наред с това през последните години непрекъснато намалява размера на държавните субсидии за общините. Конкретният размер на субсидията, отпускана от републиканския бюджет,не винаги може да се изчисли точно от Мнистерство на финансите, защото често зависи от конюнктурни фактори, специфични за отделната община - ниво на безработица, функциониращи на печалба предприятия, броят на получаващите социални помощи и т.н. На фона на общата икономическа ситуация в България и големия процент безработни именно социалните помощи са най-солидното перо разходи в общинския бюджет и натоварват общинската администрация с непланирани социални разходи, които не винаги се компенсират навреме и в пърен размер от сържавните субсидии. А това води след себе си и допълнително социално напрежение.

Пълен преглед ...